fbpx Хората на изкуството имат мисия | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Хората на изкуството имат мисия

Хората на изкуството имат мисия

Марио Николов е завършил Националната музикална академия през 1993г. с оперно пеене, след което специализира в класа на проф. М. Лилова във Висшето музикално училище - Виена, Австрия. По-късно завършва магистратура по театрална режисура за вариететен театър/мюзикъл, оперета.
Най-ярките си образи пресъздава на сцената на Националния музикален театър София, където е водещ солист в момента. Оперетният и оперен репертоар на Марио Николов включва централни партии от най-популярните произведения от световната оперетна класика. Тенорът е имал гастроли в цяла Европа.
Още по време на следването си Марио Николов поставя спектакли в Учебния академичен театър, и днес той е режисьор на много музикални спектакли, както и театрализирани концерти и шоу-спектакли, осъществени от Сдружение "Арт мюзик център". Преди година и половина създадава квартет Strings.

Доста хора ги наричат българският БОНД и винаги ги посрещат с много овации. Те са четири млади момичета, отлични музиканти и професионалисти, изглеждат модерно и предизвикателно и имат сценично поведение, което грабва широка публика. Те се казват Strings. За това как подобен род изкуство може да съществува в България и какво значи да си мениджър разговарях с Марио Николов, техният продуцент.

Марио, как реши да направиш
квартет Strings?


- Имах идея от няколко години за подобна формация. Един път бях на парти с пловдивския композитор и диригент Кирчо Чапликов и чух момичетата. Разбрах, че той ги е събрал. И тогава решихме, че можем да направихме една концептуална група със свой облик. Много хора наричат момичетата "българският БОНД". Няма нищо лошо. По света има много подобни квартети и БОНД съвсем не са толкова известни както у нас. Това обаче само ни помага. Ние работим в няколко линии - модерно аранжирана и интерпретирана класика, другата линия е "Strings&voices", и авторски парчета. Направихме концерт с най-популярното от оперетната класика и аранжирахме инструменталните откъси. Заедно с кулоратурния сопран Даниела Караиванова изпълнихме най-известни арии и дуети. Този проект е създаден основно за пазара навън.
Направихме и самостоятелен концерт в Националния театър също изцяло продуциран от мен.

Всъщност как мениджираш квартета, къде ги продуцираш?

- Никъде! Само инструментите и безжичните микрофони, които съм купил струват около 12 хил. евро. Тези пари у нас от участия и музикална продукция не могат да се избият. Много малко са хората, които биха дали пари за изкуство. Честно казано трудно се работи с някой, който е извън този бизнес, защото той изобщо не е в час кое колко струва. Фирмите мислят, че с 1000 лв. може да се направи спектакъл. Гледат ме като луд когато представя един проект за 20 или 30 хил. лв., а няма начин как да е по-малко - това са

аранжименти, озвучаване, светлинни ефекти и още десетки неща. От друга страна, медийното пространство трябва да е залято от Strings, за да привлечем някой спонсор. Затова аз не търся пари в България и нямаме нито една стотинка финансиране от тук. Не искам да се унижавам, обикаляйки фирмите. Всички инвестиции са благодарение на контактите, които имам в чужбина. Затова проектите ни са насочени за навън. Очаквам февруари да имаме концерни, а после и летни изяви. Мениджър в България е криворазбана дума. Всеки си мисли, че урежда някой да свири някъде, взема си 10 % и вече е мениджър. А понятието е много по-сложно и има основна функция за един ансамбъл - и художествена, и организационна.

Какво мислиш за проектозакона за меценатството?

- В закона има нещо интересно - за първи път се прави разграничение между меценат и спонсор. Спонсор е този, който когато дава пари и ти му даваш насреща нещо. Обикновено у нас се разбира, че някой като даде 1000 лв. иска да получи реклама, която иначе би му струвала 10 000 лв. Това няма нищо общо с меценатството. Меценат е този, който дава безвъзмездно пари за изкуството, защото го харесва и е въпрос на много висока лична култура. Той не очаква нищо насреща. Например имената на меценатите на Метрополитен опера единствено са написани със златни табелки - това е в аспект на чисто човешкия гъдел.


От друга страна, у нас претенциите на бизнесмените също са занижени - дават 2000 лв. и там нещо да става. Аз обаче съм сигурен, че ще дойде времето, когато хората ще могат да направят селекция на качественото, което наистина струва много пари. Защото сега никой няма представа колко струва да се създаде културен продукт. Ето например, ние не можем да повторим концерта, който направихме в Народния театър, защото той струва огромни средства и въпреки че залата бе препълнена, билетите покриват минимална част от разходите! Такива спектакли са по силите на една държавна организация.

Все пак оптимист ли си?

- Да, защото смятам, че когато човек работи усилено в една насока, ще има резултати. Ще дойде времето, когато ще се отсее това, което си заслужава да бъде видяно и чуто от публиката. Тя ще е тази, която ще даде своя вот. Въпреки че Азис пълни цял стадион (абсолютно нищо нямам против него, напротив възхищавам му се, че е намерил този образ), но ако Павароти, Карерс и Доминго дойдат няма да успеят. Тримата тенори изкараха изкуството извън залите и пълнят стадионите по света, но след като у нас това не може да се случи, значи проблемът не е в тях. И тук опираме до културата, на която се възпитават децата от малки. И в голяма степен моята идея е такава - да провокираме и да накараме хората да се запознаят с музиката по един по-интересен и модерен начин. Без да прекрачваме добрия вкус, защото не искам да се превръщаме в поп-класика, ще станем като поп-фолк. Аз си мисля, че сигурно Щраус, ако живееше в наше време, щеше да използва компютрите в музиката. Просто по негово време, те не са съществували. Моята идея е, че няма елитарно изкуство, но има качествено изкуство. И хората трябва да се запознаят с него. Знаеш ли, че има много млади хора, които след като са слушали някои пиеси в наше изпълнение отиват в операта да чуят оригинала. Защото ние иначе сме любознателен народ. И заслужаваме много.

 

Facebook коментари