През последните десетилетия София се сблъсква с редица проблеми, а трафикът е ежедневно предизвикателство. Вpeмeтo зa пътyвaнe e peзyлтaт oт множество фaĸтopи, ĸaтo пътнa инфpacтpyĸтypa, oгpaничeния нa cĸopocттa, зaдpъcтвaния, което води до замърсяване на въздуха и повишаване на температурите. Основната причина за това е нарастващият брой лични автомобили.
Почти всеки втори работещ софиянец използва автомобил за придвижване до работа, като средно прекарва около 81 часа годишно в задръствания, а при маршрут през центъра – до 104 часа. Това е и показателно за високата автомобилна зависимост в града – 663 автомобила на 1000 души през 2020 г.
Това показва първият транспортен атлас на София, изготвен в Института GATE под ръководството на д-р инж. Лидия Витанова. Той представя разпределението и натоварването на автомобилния трафик в града и дава картина за пиковите часове и най-натоварените зони, като служи за основа за по-устойчиво планиране и управление на трафика.
Най-големите задръствания в София се наблюдават в делнични дни между 8–9 ч. и 17–18 ч., като броят на леките автомобили не пада под 75 000 между 8 и 18 ч.; през уикендите трафикът е по-равномерен, с пик между 12–14 ч.
Критичните точки с най-висока интензивност на трафика са Околовръстният път, бул. „Цариградско шосе“, бул. „Черни връх“, Самоковско шосе и районът около Ботаническата градина – основни входно-изходни артерии и зони с търговски и логистичен трафик.
Устойчиви решения, свързани с мобилността, като разширяване на транспортната свързаност чрез метрото, използване на електробуси, буферни паркинги, велосипедна инфраструктура и интелигентни системи за управление на трафика. Всичко това може да доведе до по-бързо придвижване, по-чист въздух и по-безопасна градска среда, както и спестяване на транспортни разходи.
Какви са добрите примери и практики от чужбина?
В Болоня през 2024 г. бе въведена политиката „Città 30“, която ограничава скоростта в града до 30 км/ч, с цел повишаване на безопасността и качеството на живот. Проучванията за въздействието на тази мярка показват значително намаляване на средната скорост на автомобилите, особено в пиковите часове, с незначително увеличаване на времето за пътуване и почти без промяна в общия трафик.
В Марсилия и Мюнхен са въведени програми, които предоставят съвети и комбинирано придвижване – пеша, с велосипед и градски транспорт. Благодарение на тези програми, пътуванията с автомобили са намалели между 6 до 12%.
Друг пример е Копенхаген, където са внедрени интелигентни светофари, разпознаващи и даващи приоритет на велосипедисти и автобуси, което намалява времето за пътуване с до 20%. Париж тества специални ленти на околовръстния път, предназначени за споделени автомобили, обществен транспорт и таксита по време на пиковите часове, с цел намаляване на задръстванията и замърсяването.
