Конкуренцията е основа за съществуване на един пазар

Конкуренцията е основа за съществуване на един пазар

Г-н Аспарухов, учил сте журналистика. Защо оставихте тази професия?

- Да, всеки се е занимавал с неща, които не са му работа - това е в кръга на шегата, разбира се. При мен стана така, че превърнах хобито си в професия. Така, навремето компютрите ми бяха в тази категория на занимания, а какво се получи... Но все още са ми хоби.

А къде остана журналистиката? В това, че четете почти всички списания на българския пазар?

- Всъщност журналистиката ми помага много, защото аз учих по-тясно маркетинг и реклама и сега в работата си използвам много похвати от тях. В маркетинга има голяма статистическа и математическа част - например как се разпределят и вървят бюджетите. Има и стратегическа част - къде на един продукт му е правилното място на пазара, а това е в пряката дейност на една фирма. От друга страна, журналистиката е свързана с технологиите, защото тя в същността си е комуникация. А технологиите са именно това.

Все пак журналистиката е доста творческа работа, а компютрите са много точна технология?

Христофор Аспарухов е един от тримата собственици на най-голямата компютърна фирма у нас - "МOST Computers", създадена 1990 г., в която днес работят 106 души.
Учил е "Автоматизирани системи за управление" в Москва. След това записва журналистическия факултет в София, но разбира, че тази професия не се учи в университет, а "или го имаш или не" и не завършва. Но има много приятели сред медийните среди и тръпката по медиите е и до днес.
Разговорите с него винаги са на ръба на висшия пилотаж - понякога не можеш да разбереш къде е границата между сериозното и шегата и лесно можеш да се подхлъз-неш. Изключително динамична натура, той винаги може да намери решение на проблемите. Творческите му заложби намират израз в прословутите коледни спектакли на MOST, идеите за които дава самият Аспарухов. Обича джаз, както и високи скорости, но "умерено високи", както казва самият той. Наскоро от КАТ отмениха санкция, която му е била наложена за превишена скорост, след 4 страници изрядно поднесена "статия" със снимки, чертежи и доказателства за неправомерността на наказанието. Явно журналистиката намира приложение...


- Защо мислите, че при нас няма творчество? Ние също "извайваме" компютрите, но изключителната динамика е най-специфичното за ИТ бранша. Постоянно излизат нови продукти и трябва да се реагира много бързо, защото продуктите се появяват и изчезват, но функционалността им все пак остава. Това ми напомня за максимата на моите профе-сори - "Нашата цел е да ви научим да учите, защото когато излезете от тук това, което знаете ще е вече история".

Печалбите в ИТ- бранша не са това, което бяха преди години. В същото време технологиите навлизат. Как се преборвате с конкурентните фирми?

- Конкуренцията е един от основните фактори за съществуването на един пазар. Ако я няма, той е изкуствен и неадекватен. Конкуренцията ни помага винаги да сме в час с продуктите. Тя дава право на избор и на клиентите. Например, ние работим с около 800 фирми, които пазаруват и от други големи фирми. Но чрез тях едновременно наблюдаваме какво правят производителите и какво търси пазарът. Освен това сме в ежед-невен контакт с тях.

Смятате ли, че някои по-малки фирми могат да фалират, заставайки на европейския пазар?

- Опасността по-скоро е за по-големите фирми. Защото малките имат малки разходи, те са близо до занаятчийството, нямат оборотен капитал, нямат инвестиции, стратегията им е базирана върху продажба на стоки и предимно услуги, и това им дава стабилност. Така си намират място на пазара. Това, че си голям не ти гарантира, че ще си успешен. Най-важното е да не се губи гъвкавост. Разраствания в една фирма трябва да се правят премерено, защото ако някоя от структурите не е достатъчно гъвкава се появяват проблеми.
Вашата фирма бе изпълнител по проекта за компю-търизиране на българските училища. Това е много отговорна задача. Къде се крият опасностите в подобна голяма поръчка?
- Срокът за изпълнение бе много къс. На практика нямаше фирма, която да може да поеме такава поръчка - това са 16 хиляди компютъра. Дори и нашите партньори в чужбина се оказа, че не могат за такъв кратък срок да произведат толкова компютри. Но този проект няма нищо общо с пазара на компютри и трябва да се разглежда изолирано.

Какъв е нашият компютърен пазар?

- Нашият пазар е съвсем нормален и е на нивото на всички останали държави. Българският потребител е вече много образован. Информацията тече отвсякъде. Той избира и за него цената не е определяща - прави разлика между еднократно плащане и цена на притежание. Търсят се продукти, които се търсят и в световен мащаб. Клиентите ги научават много бързо, въп-реки че отсъства реклама в медиите, защото всичко върви в интернет. Банките отпус-кат кредити и на практика едва ли има домакинство без компютър.

Как ви приемат вашите чужди партньори?

- Нормално, прагматично, въп-реки че някои са с по-големи очаквания, защото не познават пазара много добре. Но определено конкуренцията на световния пазар доведе до активизация в балканския регион. Някои наши партньори, преди да започнем да работим заедно, не знаеха къде се намира България. Спомням си как през 1992-ра година всеки път трябваше да рисувам картата на Европа и къде се намираме ние. Много се забавлявах с един румънски колега, който на гърба на визитната си картичка беше отпечатал картата на Балканския полуостров и държавите. Аз му казах - какво, стремиш се да глобализираш фирмата си на балканския регион? А той ми отвърна - не, омръзна ми да чертая къде се намира Румъния.

Във фирмата, както Вие, така и другите съдружници нямате собствени кабинети, а бюрата ви са разположени в общото пространство, заедно с всички останали служители. Защо сте избрали този модел на позициониране?

- Какво да правя в кабинета? Ако искаш да си на пазара, стоиш на самия пазар - там, където са търговците, клиентите. Не, че не можем да си оборудваме модерни кабинети и да се затворим в тях, но тогава се изпуска нишката на това, което се случва в делника, не чуваш какво говорят клиентите.

Вие сте трима съдружници във фирмата. Как за толкова години успявате да бъдете все още заедно?

- Може би добро стечение на обстоятелствата? Сходство на характерите, допълване... Всъщност всеки добре си знае задачите и отговорностите, и ги изпълнява.

Коя е тръпката за Вас в работата?


- Динамиката, контактът с много хора.

Facebook коментари