fbpx Конкурентност на парфюмерийна и козметична промишленост | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Конкурентност на парфюмерийна и козметична промишленост

Конкурентност на парфюмерийна и козметична промишленост


Българската национална асоциация етерични масла, парфюмерия и козметика (БНАЕМПК) е създадена през 1992 г. и обединява производители и търговци на парфюмерия, козметика, етерични масла, доставчици и производители на суровини, опаковки и оборудване от цялата страна. В БНАЕМПК членуват както български, така и чуждестранни фирми.
Организацията е асоцииран член на Европейската парфюмерийно-козметична асоциация - COLIPA.
За контакти:
Пловдив,
бул. "Марица" № 93
тел.: 032/967 835, 967 834
e-mail: bulfecos@plovdiv.techno-link.com

Присъединяването на България към ЕС е необратим процес, което извежда на преден план редица нови приоритети и изправя българската парфюмерийна и козметична промишленост пред много предизвикателства. Едно от най-сериозните от тях е способността на фирмите у нас да издържат на конкурентния натиск на европейските пазари и да заемат място сред водещите производители на Стария континент.
Парфюмерийната и козметична промишленост в България е отрасъл с повече от 100-годишна история.
През 1991 г. се създават първите частни фирми в сектора. В момента у нас работят повече от 65 компании с над 7 хил. работници.
Българската парфюмерийна и козметична промишленост е предимно експортно ориентирана
Продукцията й е позната в страни от цял свят. Износът за европейските държави е с относително малък дял в експорта - 4,5% от общия износ за 2001 г. и 4,09% за 2002 г. Въвеждането на европейските директиви за изискванията към козметичните продукти, производство, контрол на качеството и пазарно поведение ще бъде обективна предпоставка за разширяване на българското присъствие на тези пазари.
Евроинтеграцията ще доведе до подобряване имиджа на парфюмерийно-козметична промишленост у нас и увеличаване износа за европейските пазари, както и ефективно намаляване на нелоялната конкуренция. Очаква се с присъединяването на страната към ЕС да се подобрят информираността, техническите и управленчески умения на производителите от бранша и да се повишат качеството и асортиментът на продукцията.


Евроинтеграцията изисква:

  • засилване на диалога с държавните институции и специализираните органи, свързани с контрола по прилагането на хармонизираното законодателство;
  • създаване на информационна база данни, съдържаща маркетингова информация, български и европейски нормативни актове, касаещи бранша;
  • провеждане на обучение по изискванията на добрата производствена и добрата лабораторна практика, и широко въвеждане на системите за качество - ISO 9001:2000;
  • подобряване на условията за кредитиране на фирмите при въвеждане на новите стандарти и за технологично обновление на производството.
    За да се адаптира успешно в процеса на присъединяването на България към ЕС, българската парфюмерийна и козметична индустрия се изправя пред три изключително сложни предизвикателства:
  • привеждане дейността в отрасъла в пълно съответствие с изискванията на европейските директиви и хармонизираното българско законодателство (GMP, GLP);
  • възраждане и ускоряване на иновационната дейност;
  • модернизация на технологичната и научна инфраструктура.

Предимства на българската козметика

  • Козметичните продукти са разработени от висококвалифицирани специалисти, които следят най-новите постижения на световната козметика.
  • Това е козметика на натурална основа.
  • Продуктът е с елегантен и модерен дизайн, а опаковките - с нови технологични решения.
  • Фирмите работят в ценово равнище, предназначено за средно-статистическия потребител и съобразено с икономическите условия в страната и бившите страни от социалистическия лагер.


Тенденции в развитието на сектора


За последните шест години производството намалява с около 36%.
Спад бележи българската парфюмерийно-козметична промишленост и при експорта. Общият обем спадна с 17,43% за 2001 г. и 24,18% за 2002 г. Основният руски пазар се затваря за родните стоки. Докато българската парфюмерия и козметика бе лидер на руския пазар и владееше 70% от него, то сега износът е едва 1,5%. В същото време ръстът на производството на конкурентната руска козметична промишленост е значителен, като темповете на растеж са по-високи от средните за България.
За последните 2-3 години възникна нов, труднорешим проблем пред българската козметика. В Русия и ОНД се появиха местни фирми, които произвеждат и продават продукти, като използват някои основни български марки. Опитите на фирмите у нас да прекъснат този процес са неуспешни. Нелоялната конкуренция, която се разигра между нашите козметични компании - производители и дистрибуторите им в Русия, доведе до пагубно сваляне на цените и привеждането на българските стоки в най-ниската ценова ниша. Друг основен проблем е качеството на произвежданата продукция. Специалистите са единодушни, че голям принос за спада имат някои български фирми, които през последните няколко години занижиха качеството на опаковките, дизайна и съдържанието.
Очаква се присъединяването на България към ЕС да доведе до основни промени в българската индустрия, в т.ч. и в парфюмерийната и козметичната промишленост. Съществува обаче реална опасност редица фирми да не могат да се справят с новите пазарни изисквания към тях.

Правото на ЕС

Вече втора година в българските компании за парфюмерия и козметика се въвеждат хармонизираните европейски в българските държавни стандарти. Разпоредбите на Наредба 26 (ДВ, бр. 60, 2001 г.) за изискванията към козметичните продукти отговарят напълно на европейската козметична директива 76/768/ЕЕС. Изделията в парфюмерийната и козметичната промишленост, които са проектирани и произведени в съответствие с новите хармонизирани БДС, се считат за отговарящи на основните изисквания и могат да бъдат реализирани на европейските пазари. Основното предизвикателство тук е функционирането на системи за оценка на съответствието и на такава за пазарен надзор върху изделията, влизащи в рамките на Закона за техническите изисквания.
Промените в българското законодателство поставят нови изисквания към производители на парфюмерийни и козметични продукти у нас.

Една от радикалните промени е
замяна на разрешителния с


уведомителен режим при пускане на нов продукт на пазара
Вече самият производител носи отговорност за безопасността на продуктите, като по подходящ начин трябва да уведоми потребителите за съдържащите се в тях опасни съставки (Анекс към Директива 67/548/ЕЕС).
Списъкът на химичните вещества, класифицирани като опасни, е публикуван в Приложение I към Наредба за реда и начина за класифициране, опаковане и етикетиране на съществуващи и
нови химични вещества, препарати и продукти (ДВ, бр. 5, 2003 г.) Особено важна става ролята на т. нар. "оценители на безопасността на козметичните продукти". Тяхно задължение е да прегледат досието на продукти и да преценят неговата безопасност, като носят пълна отговорност за достоверността и изчерпателността на оценката. В момента в България има 15 такива обучени оценители.
Експертните оценки на бранша показват, че предприятията все още имат слаба готовност да посрещнат предизвикателствата на европейското право.
Основният дял на производителите, отговарящи на изискванията на хармонизираното законодателство е под 1%
Голяма част от мениджърите нямат нагласа, необходими знания и опит, за да приложат изцяло изискванията на ЕС за безвредност на продуктите. Недостатъчна е тяхната информираност по отношение принципите, на които е изградена политиката на ЕС в тази насока.
Въвеждането на добра производствена практика и добра лабораторна практика изправя българския производител пред необходимостта от значителни инвестиции - за привеждане на производствения процес в съответствие с GMP и GLP, за създаване на стройна организация и обучение на кадрите. Без отпускане на преференциални кредити за въвеждане на GMP и GLP, има опасност този отрасъл да бъде закрит. Според изследвания по програма PHARE и Агенцията за насърчаване на търговията, такива високоефективни и експортно ориентирани отрасли в българската икономика, какъвто е парфюмерийната и козметичната промишленост, трябва да бъдат приоритети при формиране на националната икономическа политика.
Сертификат за произход на стоката
Процесът на въвеждане на хармонизирани европейски стандарти като български държавни трябва да приключи до 2006 г. Една от основните пречки пред износа на изделията на българската парфюмерийна и козметична промишленост на европейските пазари е наличие на продуктов сертификат. За да получат такъв документ, българските фирми трябва да изпращат мостри от продукта, който ще бъде изнасян в съответната страна, за изпитания. Това обаче е свързано с много време и значителни разходи. Засега не съществуват български лаборатории в бранша, които да са акредитирани за изпитване и калибриране от изпълнителната агенция "Български служби за акредитация" към Министерство на икономиката. Това е сериозно предизвикателство, чието спешно решаване ще спести много време и средства на производителите, и ще обезпечи

по-високо качество и конкурентнопособност.
Технологично обновление и коопериране - "гроздове"

Една от възможностите за повишаване на конкурентноспособността на отрасъла е по-високата степен на коопериране между предприятията в отрасъла на регионално, национално и международно ниво. Друг начин е създаване на междуфирмени обединения и вериги с участието на научни и развойни звена. Създаване на "клъстър" в етерично-маслената и парфюмерийната промишленост в Южен - Централен район, е необходимо условие за устояване на конкурентния натиск на европейските пазари. Той би могъл да демонстрира на практика новата европейска система на обединение на интересите на МСП в бранша.

Налагане на търговски марки и български продукти на европейските пазари

Според експертите на браншовата организация, козметиката на натурална основа е перспективна ниша на европейските пазари. Богатата българска флора дава възможност за производството на голям брой растителни екстракти (над 100 вида индивидуални и комбинирани продукти) и етерични масла, предназначени за козметичната промишленост. Българското розово и лавандулово масло са световен стандарт за качество, който формира уникална база за производство на луксозни продукти.
При анализите и оценките са използвани статис-тическите количествени данни, предоставени от БИК Капиталов пазар ЕООД и НСИ.