Обикновено съм доста сговорчив човек. Не натискам силно клаксона на някой самозабравил се шофьор, който си мисли,че е велик и в същото време създава супер критична ситуация. Не връщам пицата, ако ми я сервират изстинала. Но онзи ден наистина се ядосах. Един познат, мениджър обучение, ми разказа: “Направихме анализ на потребностите от обучение във фирмата и хората казаха, че искат курс по компютри!”. Тогава си помислих - не, не сте направили анализ на потребностите, просто сте дали на хората чек, който те да си попълнят сами!
Стилът “Кафене”
Може би бях малко краен в преценката си. В края на краищата с такъв подход съвсем нормално е да се получат именно подобни очакванията на хората. За тях най-лесно е да поискат обучение. Ще се изчисли какво ще струва едно такова обучение. Бюджетът се се одобри, ще се намери тренер, къде чрез познати, къде чрез търсачката в интернет. Накрая служителите ще получат каквото са си поискали и всички ще са доволни. Проблемите във фирмата са решени. Разбира се, не искам да кажа, че хората в една фирма често не знаят точно от какво имат нужда или кое ще е наистина полезно за тях.
Напълно естествено е персоналът да участва в целия процес на проучването на потребностите от обучение. Но подходът “кафене” в обучението - “днес има за обяд...” ни ограничава до качеството на едно просто кафене с предварително приготвена, еднообразна храна. Има ли нужда да припомням, че не всеки е доволен от обслужването по кафенетата. Поне не всички и не през цялото време.
Ресторантът
Нека да продължим с аналогията - анализ на потребностите от тренинг и от храна. Съвсаем нормално за храната, която сервират в кафенетата, важи въпросът - “Какво ще желаете?”. Следващата степен обаче в анализа на потребностите от обучение е храната от ресторанта. Там ще ви посрещнат с думите - “Моля, запознайте се с менюто и когато изберете, ние ще бъдем на ваше разположение”.
Подходът “ресторант” е с една крачка напред пред подхода “кафене”. Той обяснява какво би могло да бъде “консумирано” и в решението за избор могат да участват както мениджърите, така и бъдещите обучаеми чрез системата за оценка и самооценка.
Но все пак, сервира се нещо, което вече го има в менюто. Все пак понякога има и разминаване. Това, което хората ще поръчат, може и да не е това, от което всъщност се нуждаят. Да си припомни, че говорим за потребности от обучение.
Висша френска кухня ала “от кюизин”
Третата степен на хранене във връзка с анализ на потребностите от тренинг, която ми идва наум, е така наречената висша кухня, която практикуват по най-луксозните френски ресторанти. Там готвачът се среща с гостите още при пристигането им и внимателно изготвя менюто така, че те да почувстват желаното от тях дори и с небцето си. В света на обучението готвачът Пиер или Пиерета e консултант по тренинг.
Toй създава курсове с всички панделки, украси и фантифлюшки, поискани от клиента. Поискайте цветни слайдове и ще получите такива във всички цветове на дъгата.
Мислите, че тук би дошла добре една групова учебна игра? Или пък кръстословица, или упражнение с въже? Няма проблем. Ще ви доставим всички екстри, които пожелаете.
Не ме разбирайте погрешно. Аз обожавам висшата кухня. Филе от глиган с пресни манатарки и боровинки е страхотно и ако го опитате, ще ви се услади още повече. По същия начин игрите в тренинга са истинско забавление. Включват се всички, прехвърлят се в друг свят, задъхват се от емиция. Не съм и против забавата, но фактът си остава - в света на тренинга подходът “висша кухня” може и да не е свързан с истинските потребности от обучение.
Добра, питателна храна
Остава ни още един модел - подходът “здравословно хранене”. Специалистът по здравословно хранене анализира настоящите нужди от хранителни вещества на пациента си според конкретната ситуация, и изчислява стойността на всяка храна според конкретната и роля за организма.
В света на тренинга такъв специалист е консултантът, вътрешен или външен за организацията, или мениджърът обучение, или супервайзорът, който умело определя истинските потребности от обучение на служителите и създава ефективни програми, които запълват празнините. При подходът “здравословно хранене” се анализират работните задачи и тяхното изпълнение, така че обучението да е насочено конкретно към тях, и обучението да има ефект не само три дена след него. Здравословният хранителен подход “подхранва” организацията, като отговаря на въпроса какво обучение е необходимо, за да се решат или предотвратят работни проблеми.
Заключение
Разгледахме четири модела за анализ потребностите от обучение: кафене, ресторант, висша кухня и здравословно хранене. Последният подход единствен намира реалните потребности от обучение. “Диетологът” - тренинг специалистът - открива какво обучение е необходимо и го свързва директно с работното представяне. От друга страна, всички четири подхода играят определена роля в процеса на обучение, но не като средства за идентификация на потребностите.
Висшата кухня се прилага с успех по време на създаване дизайна на обучението. Това прави тренинга развлекателен и помага на ученето
Подходът ресторант гарантира, че “клиентите” ще знаят за отделните съставки от “менюто” на програмата за обучение. Той е важен също така при избор на готова програма или курс. Най-накрая, включвайки оферта за вашето отворено обучение чрез “меню” подобно от тези в кафенетата (“днес предлагаме това и това, има намаление на това и онова”), гарантира, че някои потенциални участници знаят за нас. Това е момент от процеса на регистриране на клиенти, друга важна част от “кухнята” на тренинга.
BON APPЕTIT!
