fbpx Могат ли електронните разплащания да намалят сивата икономика? | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Могат ли електронните разплащания да намалят сивата икономика?

Могат ли електронните разплащания да намалят сивата икономика?

Сивата икономика заема 37,7% от БВП на България, което се равнява на 31 241 млн. лв. за първото полугодие на 2010 г. Това показва проучването „Сивата икономика в Европа”, проведено от независимата консултантска компания A. T. Kearney по поръчка на Visa Европа, представено пред представители на правителството и бизнеса по време на конференцията „Електронните разплащания срещу сивата икономика”, организирана от банките членове на Visa Европа в България. Пет мерки за ограничаване на сивата икономика в страната предлагат банките на правителството, които биха намалили размера на сивата икономика чрез въвеждането на електронни разплащания като:

  • Работните заплати и всеки друг вид трудово възнаграждение да бъдат изплащани само по електронен път (в банкова карта или по банкова сметка).
  •  Всяко едно плащане на стоки или услуги над 1500 лв. да бъде правено само чрез безналична транзакция (без пари в брой).
  • Плащанията за услуги в публичния сектор да могат да бъдат правени и с банкови карти. Мярката изисква наличие на POS терминали и приемане на картови плащания в:

- болници, медицински центрове, лекарски и зъболекарски кабинети
- академични институции
- пощенски служби, клонове и офиси
- офиси и клиентски центрове на компаниите от сектора на комуналните услуги
- общински центрове и офиси за плащане на местни данъци и такси

  • Да бъде променено съществуващото законодателство, така че на всеки потребител да се даде еднаква възможност да използва пари в брой или банкова карта, когато плаща за продукт или услуга. Мярката изисква всеки търговец да разполага с POS терминал в търговския обект.
  • Намаляване на размера на ДДС за плащания, извършвани с карти, за определен период от време (1-2 години). Размерът на ДДС за избрания период може да бъде обсъден допълнително в работна група от финансови експерти, представители на правителството и на държавните агенции, както и представители на банките.

Въпреки че точният размер на сивата икономика е труден за изчисляване, според доклада на A.T. Kearney тя достига близо 2,2 трилиона евро3 в Европа. В Германия и Франция размерът й е около 1/8 от официалния БВП. В развиващите се страни от Източна Европа като България, Румъния, Латвия и Естония тя достига почти 40% от БВП.

Според изседването колкото по-разпространени са електронните разплащания в страната, толкова по-малък е размерът на сивата икономика. Резултатите показват, че увеличение на електронните разплащания с 10% може да доведе до намаляване на сивата икономика със средно 5%, което означава около 1 562 млн. лв. допълнителни приходи за държавата за първото полугодие на 2010 г.

Сивата икономика може да се раздели на две части – недеклариран труд и непълно деклариране на приходите. Около 2/3 от сенчестия сектор са недеклариран труд, при който работниците и бизнесът не декларират въобще трудовите възнаграждения пред държавата, за да избегнат облагането с данъци или документацията. Например, в България 48% от работещите получават част от заплатите си в брой, неофициално, за да се избегне облагане с данък. Това явление се среща често в строителството, земеделието и домашните услуги като почистване на домове, гледане на деца и възрастни хора, както и даване на частни уроци.
Останалата 1/3 идва от непълното деклариране на приходите от страна на бизнеса. Това явление се среща най-вече при търговски дейности, основани на разплащания в брой – малки магазинчета, барове, таксиметрови превози – при които се декларират само част от приходите, за да се избегне данъчното бреме.

Парите в брой са може би най-важният фактор за съществуването на сива икономика. Tе са лесни за употреба и трудни за проследяване и отчитане. Например, собственик на заведение или таксиметров шофьор, които работят предимно с пари в брой, могат лесно да скрият част от своя оборот от държавата. Поради тази причина употребата на системи за електронни разплащания и контролирането на тяхното използване от страна на държавата прави доста по-трудно участието в сивата икономика. При тези разплащания винаги има документ за транзакцията и могат да бъдат проследени.

Има ясна връзка между нивото на електронните разплащания в една страна и нейната сива икономика. В страните с високи нива на електронни разплащания като Великобритания и Холандия, чиито граждани извършват средно около 250 плащания по електронен път на година, размерът на сивата икономика е малък – 11% във Великобритания и съответно 10% в Холандия. Точно обратното стоят нещата в страните с ниска употреба на електронни разплащания като България (37,7%) и Румъния (37%), където хората правят средно под 10 електронни транзакции на година, се казва в доклада „Сивата икономика в Европа”.

Изследването посочва Южна Корея, като един от добрите примери за използване на електронните разплащания в публичния сектор. Тази страна извършва всички държавни плащания по електронен път и осигурява стимули на гражданите и бизнес партньорите да правят същото. Между 1998 и 2002 г. използването на електронни разплащания помогна на Южна Корея да увеличи данъчните си приходи от 46 млрд. щатски долара на 76 млрд. щатски долара.

Пример за друга успешна мярка за справяне със сивата е икономика е приетият в Италия през 2006 г. декрет „Берсани”, който налага строги наказания за участниците в сивата икономика. Според този закон търговец, който не издаде касова бележка три пъти за период от пет години, се изпраща в затвора. Строителни обекти могат да бъдат спрени, ако държавните инспектори открият несъответствия в трудовите договори. Използването на пари в брой за плащане на професионални услуги на стойност по-голяма от 100 евро е незаконна. Изискването на касова бележка от търговците, съчетано с останалите мерки, донася 7.8 млрд. евро допълнителни приходи на правителството през 2007 г.

Facebook коментари