5% годишен ръст на дигиталните плащания в рамките на 5 години може да намалява размера на сивата икономика с 1% процент годишно. Това би могло да увеличи брутния вътрешен продукт (БВП) с 1.9 милиарда лева годишно и да донесе допълнителни 0.6 милиарда лева данъчни приходи всяка година. Това показва Проучване по поръчка на Visa, осъществено от консултантската компания Kearney.
„Дигиталните разплащания създават здрава основа за по-прозрачен и конкурентен пазар. Те не само подобряват икономическата среда, но и улесняват взаимодействието между потребители и бизнеси. Предоставят по-добър контрол върху финансовите потоци, намаляват риска от злоупотреби и изграждат по-голямо доверие в търговските и финансовите процеси", коментира Красимира Райчева, изпълнителен директор на Visa за България.
Електронни разплащания в България е значително под средното за Европейския съюз. Средно българите извършват само 124 дигитални разплащания годишно на човек, което е под една трета от средното ниво за ЕС. Увеличаването на този показател би могло да допринесе за увеличаване на доверието в институциите и да усили икономическата стабилност.
Стартирала през 2022 г., програмата на Visa „България БезБрой“ е практически пример за успешното прилагане на мерки за насърчаване на електронните плащания. През 2024 г. 84% от всички нови търговци с ПОС устройства са участвали в програмата, а 37% от новите терминали са били инсталирани в обекти, включени в инициативата – ясен знак за ефективността на целенасочената модернизация. Освен това, 8% от всички обеми на плащания, извършени от МСП през 2024 г., идват от търговци, участвали в програмата. Разширяването на електронните разплащания в различни сектори не само ще засили отчетността и прозрачността, но и ще подпомогне по-доброто регулиране и събиране на приходи – два важни аспекта за икономическото развитие.
Сивата икономика в България съставлява около 34.6% от БВП – дял, който е най-голям сред страните в ЕС. Докладът показва, че неформалната икономика е най-силно изразена в секторите хотелиерство и ресторантьорство (70%), следвани от селско и горско стопанство и риболов (66%), изкуства, забавления и спорт (58%), строителство (56%), търговия на едро и дребно (53%) и производство (49%). В абсолютни стойности търговията на едро и дребно (14.2 млрд. лв.) и промишленото производство (13.6 млрд. лв.) са секторите с най-голям обем на сивата икономика. Ограничаването на незаконните практики в тези ключови отрасли би донесло значителни икономически ползи и би укрепило стабилността на страната.
България има потенциала да постигне сериозен напредък, следвайки примери като Гърция, която е намалила дела на сивата икономика до 22% от БВП, чрез последователни мерки за дигитални разплащания и борба с нерегламентираната заетост на работната сила. Въвеждането на задължителна възможност за електронно плащане в публичния и частния сектор би могло да изиграе ключова роля. Наред с това, образователни кампании по финансова грамотност и сигурност на дигиталните разплащания могат да увеличат мотивацията и увереността на потребителите.
Засилването на законовите мерки срещу недекларирана стопанска дейност също е от съществено значение, като Министерството на правосъдието на България играе важна роля в прилагането на правни и институционални реформи в рамките на Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията (2021–2027). Анализът допълнително показва, че ограничаването на плащанията в брой може да увеличи данъчните приходи с над 6 милиарда лева годишно.
