Немският закон на бирата

Най-народният празник на бирата и най-биреният празник на народа

Всичко започва през 1810 г. на една поляна в покрайнините на тогавашният Мюнхен. На 12-ти октомври ексентричният баварски принц Лудвиг фон Байерн I , по-късно крал на страната, искал да отпразнува сватбата си с принцеса Тереза фон Заксен Хилдбургнаузен по възможно най-пищният и разточителен начин.
Въпреки че цялата нация умувала върху събитието, подходяща идея за празника така и не достигнала до негово височество. До деня когато един придворен фелдфебел, познавайки спортните увлечения на принца, предложил след сватбените фойервеки да се състоят еднократни конни надбягвания. Приближеният до двора офицер – майор Д’Арти споделил идеята с принца. Лудвиг фон Байерн I бил във възторг.

Ето това е началото. Едва ли тогава някой е предполагал че тази идея ще се превърне в една от най-грандоманските и кичозни традиции в баварската история. Сватбените тържества през онази далечна 1810-та продължили цели пет дни. Баварската столица се превърнала в една огромна сцена. Музика и танци, ядене и пиене на корем – така кралският двор се опитал да стопли отношенията си с плебса, след като малко преди това въвел страната в безсмислена война като съюзник на Франция. Конните състезания в последният ден на празненствата коронясали това събитие като „народен празник“. Дори след сватбата, гражданството в Мюнхен одобрило идеята поляната, на която се провели надбягванията да носи името на принцеса Тереза. И до днес това място се казва Teresienwiese и е другото популярно име на Октоберфест, а местният жаргон дори го е съкратил на простичкото „Wiesn“ (Визн)!

Крал Лудвиг I обаче на спира дотук! 40 години по-късно той поръчва на мюнхенският скулптор Томас Шванталер да изработи статуя на Бавария, която да бъде издигната на Терезиенвизе. Шванталер излива 70 - тонен бронзов монумент с височина 18 метра на постамент към който водят 120 стъпала. В замяна за гениалното изпълнение на поръчката, централната улица водеща към Терезиенвизе е наречена на скулптора. Шванталер обаче използвал поръчката, за да отвори сърцето на любима за него жена, към себе си, като увековечил нейното лице в монумента.

От 1818 г. конните състезания са обявени от Краля за официален национален турнир. От тази дата започва и продажбата на бира на феста. Постепенно «Визн» се превръща във все по-печелившо събитие. През 1880 г. вече име прокаран електрически ток и са инсталирани първите люлки, павилиони и бирени палатки. Това е началото на Октоберфеста – такъв какъвто го виждаме днес.

На миналогодишният Визн са присъствали 5,7 млн. посетители от цял свят! Те са изпили 6 643 700 литра бира и 79 300 литра вино и над 31 000 бутилки шампанско!
Поради Феста през 2009 г. живота си са загубили 489 000 пилета и поне 50 000 прасета. През скарите са преминали над 300 000 баварски вурстчета! Ето за такова ядене и пиене става въпрос на Октоберфеста в наши дни !

А каква е печалбата от всичко това, всеки може да изчисли сам. Литър бира тази година върви за 9 Евро!

Традицията на Визн е била прекъсвана през годините от важни за времето си причини. При големите холерни епидемии през 1854 и през 1873 в Мюнхен, празникът логично не се е състоял. Войните водени от или с участието на баварският народ – както тази с французите през 1870 г. и по време на Световните войни, в които Германия има водеща роля, също не позволяват всенародни веселби!

Атентат!

На 26 септември 1980 г. точно в 22.30 ч един побъркан терорист поставя и взривява на входа на Феста сред стотиците посетители бомба. В радиус от 50 метра всичко е било покрито с разкъсани тела. Равносметката е 13 убити и 215 ранени невинни хора. Бомбата е била тежка около 1,5 кг и е била маскирана в опаковъчна хартия. Между убитите е и самият атентатор – 21 годишен геманец, студент по геология Гундолф Кьолер от дълбоката баварска провинция Донауешинген. Терористът-камикадзе е бил член на нео-нацистката групировка «Вершпортгрупе Хофман», по-късно забранена и разтурена от властите.
Учудващо е обаче, че фестът е бил прекратен само в деня след атентата, след което веселбата и пиенето продължили. Но когато парите говорят е така...
Така става и през септември 2001-а. След атаката срещу Америка на 11 септември, в памет на жертвите се дискутира отмяната на феста. Общинската управа обаче не може да се лиши от вече плануваните приходи, а те са стотици милиони и се ограничава с по-скромно провеждане на празненствата.

Октоберфест нерядко взима своите жертви. Статистиката за пострадалите от люлки, влакчета и карусели на ужаса е също толкова безмилостна. С напредването на техниката през годините се повяват все по-усъвършенствани въртележки, които за съжаление не винаги са 100% сигурни. Рядко минава празник без произшествия. И как иначе – например влакчето на карусела „Олимпия“ върти по 6 спирали на височина от 39 метра. Самата конструкция тежи 700 тона! Толкова за историята.

Популярността на този празник в целият свят обаче се дължи преди всичко на превъзходната немска бира. Как се поддържа непроменено качеството на тази напитка през всичките тези години?

От 1896 г. до днес съществува обединен монопол на мюнхенските пивоварни върху продажбата на бира на Феста. Но за да разберем наистина защо бирата играе монополна роля на Визн трябва да се върнем доста назад във времето.

Всъщност това, което отличава немската бира и гарантира нейното качество е Das Reinheitsgebot – върховният закон за чистотата на бирата от 1516 г.! Историята на производството на напитката в Германия започва още в година 643-та. От тази дата е и първият документ, издаден от монах на име Йонас фон Бобио, който предава опита за производството на тогавашната бира. Какво питие обаче са наричали с името „бира“ монасите от онази епоха не е ясно. Едно е сигурно - бирата, както доказват документите, е плътно свързана с историята, традициите и културата на немските народи и племена населявали тогавашна Европа.

Факт е, че ако днес си в Мюнхен, можеш да си поръчаш бира, на чийто етикет арогантно стои «Най-старата бира в света - 1060 г.» Това е марката Weihenstephan и се произвежда на около 30 км от баварската столица в градчето Фрайзинг. Това едва ли обаче е толкова важно - кой и кога за пръв път произвел бира. Днес в 80-милионната Германия има регистрирани около 1300 пивоварни който бълват на пазара над 5000 марки бира. Спиралата на консумацията върви с всяка изминала година нагоре, за да се стигне през 2009-та до тези 120 литра годишно на глава от населението !

Пътят на бирата

Такава каквато е днес, минава през сериозни препятствия, дори през забрана за производство й. В онези времена напитката се е приготвяла от каквато и да било зърнена култура. Предпочитани са били обаче ечемик или просо. Някъде в Средновековието, в границите на днешна Бавария, селяните започнали да произвеждат бира и от пшеница. Това бил един нов за времето си метод, който бързо се наложил. И оттук между другото започва историята на най-вкусната и обичана и до днес баварска бира, хитът на Октоберфест – Weissbier („бяла бира“).

В сравнение с другите видове бира като Pils, Helles, Alt или Kölsch например, тази бира има доста по-плътен и приятен вкус - тя е мътна, ароматна и силно пенлива. Липсата на бирена култура, може да те доведе до това да наречеш тази божествена напитка – „пресечена бира”!!! Но не е пресечена!

Впрочем вкусът на бирата се получава само, ако при производството на напитката се спазват ясни правила и пропорции, така както повелява «Законът за чистотата на бирата» от 1516 г... Тези правила не можело да бъдат вменени на хаотично произвеждащите бира за собствени нужди селяни, монашески братства или общности. В онези времена пшеницата си е била просто кът - произвеждала се е единствено за производство на брашно и този който е искал да пие бира, е вземал каквото зърно му попадне за да я произведе. Нещо подобно на самодейността с правенето на т. нар. „домашна ракия“ в България. Кой ли не е попадал на някаква люта гадост с поне 60 градуса алкохолно напрежение, която някой гордо обяснява как сам я бил приготвил... За разлика от България обаче, в Германия още тогава се е мислело държавнически дори за качеството и имиджа на националната напитка – бирата. Тъй като германците са живели векове наред разделени на малки общности и групи, явно не е било възможно да се сложи общ ред и да се наложат задължаващи правила и изисквания за производството на бирата. През 1293 година самостоятелната тогава държава, а днес град - Нюрнберг, след тотална суша и последвала криза за хляб, придружена с унищожителен масов глад, забранява на своите поданици да варят бира от пшеница и ръж. Като суровина за пивоварните е бил разрешен само ечемика. Малко след това обаче този закон бива забравен.

Все пак обаче през 16-ти век - на 23 април 1516 г., баварският херцог Вилхелм IV издава в Парламента в Инголщадт най-радикалният и най-суров закон за чистотата и качеството на бирата - Das Reinheitsgebot. Престъпление по този закон водело до конфискации, яки глоби и дори... затвор.

Das Reinheitsgebot влязъл в сила първо в баварското кралство, а след това се възприема постепенно от всички общности на територията на днешна Германия. Като основна причина за издаването му, Вилхелм IV взема „катастрофално влошеното качество на баварската бира“. Самодейността при пивоварството взела по онова време наистина мащабни размери: освен че пивото се варяло от всякакви зърна включително царевица, към него били добавяни в зависимост от развинтената фантазия на «производителя» листа от цвета на роза, сливи, лавандула, лютивче, канела или листа от прасковено дърво, например. Буламачът ставал все по-неприятен за пиене, поради извратеният или ако се изразим по-меко – по-особеният вкус на този, който произвеждал напитката. Като мъдър държавник, Вилхелм IV осъзнавал каква пазарна ниша заема бирата и какви били перспективите пред търговията с качествено пиво. Друг аргумент херцогът открива във факта, че производството на пшеница било оскъдно за времето си, едва задоволявало нуждата от хляб за да може да поеме предизвикателството на новооформилата се пивоварна индустрия.

А Das Reinheitsgebot регламентира ясно и точно следното: Бира може да се произвежда само от ечемик, хмел и вода !

Този закон създал не само доста вълнения сред частните производители, но и големи неприятности на администрацията. Основен проблем се получил с производителите на Weissbier в Бавария, където този вид бира произвеждана от различни пропорции пшеница и ечемик се наложил като основен и предпочитан! Единствено Херцогът на Дегенберг успял да си откупи от Парламента сертификат, който му разрешавал в границите на неговото Херцогство варенето на бира и от пшеница. Доста по-късно, през 1602 г., след разпадането на Дегенберг, баварският крал Максимилиян І откупил този сертификат и добил правата за производството на Weissbier.

Максимилиян І направил доста добър бизнес със сетификата. Първо - продавайки го на все повече пивоварни в страната и при това все по - скъпо ! Второ- той самия създал няколко пивоварни. Това е първият крал на Бавария, който въвел лицензи с ограничено времетраене, чието подновяване изисквало определени такси и данъци. Така се оформил монопол върху пшеничената бира, който осигурявал на краля стабилни и солидни доходи.

Das Reinheitsgebot обаче регламентира състава, но не и качеството на бирата. С годините пивоварните успяват да създадат висококачествени суровини за производството. Днешните видове бира се различават по начина на производство и по рецептурата си. Те се различават по избора на суровината за производство. Защото е ясно, че между ечемик и ечемик има гигантска разлика, че не всяка вода става за производство на пиво и т.н. Твърдостта на водата, която е определяща за вкуса на напитката е 22° dH в Мюнхен и 9°dH в Берлин, например.

Затова големите пивоварни в Германия са откупили за стотици години напред, правата за използване на определени изворни води. Те инвестират заедно с аграрният сектор във все по-доброто качество на зърното и на хмела. Процеса на производство - от малцоването на пшеницата и ечемика, до ферментацията на напитката се контролират по-съвършен начин с помощта на компютри. Но това едва ли е нещо ново. Днес то се разбира от самосебе си. В противен случай немската бира не би била конкурентноспособна на световният пазар. А бирената индустрия в Германия днес е водеща в страната. Безбройните съюзи и обединения на пивоварите се грижат за един взаимен контрол върху качеството на напитката.

За да остане немската бира на водещо място в света е задължително и до днес производството да бъде по предписанията на Reinheitsgebot. Нещо повече. След приемането на Германия в ЕС в страната влизат общоевропейски норми за контрол на производството на храни и напитки / НАССР/, същите които са в сила и в България от януари 2007-ма .
Веднага обаче немската бирена индустрия реагира като патентова Das Reinheitsgebot и го обявява за водещ критерии при производството на бира на територията на Бундесрепубликата.

Патента за този закон носи доста добри печалби на страната. Десетки пивоварни в света – от Щатите до Австралия и Азия са откупили правото да отпечатат на етикета на своя продукт: „Произведено по препоръките на Reinheitsgebot.“ И днес ако си вземеш един Beck's например от супера, виж какво пише на етикета на гърба на бутилката !

По време на Визн, Мюнхен се променя – имаш чувството че си в центъра на света !

Снобарската излъскана до блясък баварска столица се превръща в един космополитен мулти-култи град! Има много настроение и наистина се чувства празничната атмосфера! От друга страна по време на празника пристигат гастролиращи джебчии, нахлуват проситутки и сводници, както и дребни мошеници от цяла Европа. Още от сутринта по улиците на центъра могат да се видят мъртво пияни хора и групи алкохолизирани често агресивни туристи. Затова местните жители знаят, че по време на Визн е по-добре да си останат в къщи.

Но ако все пак до днес не си видял Октоберфест - направи го! Преживяването си заслужава !