fbpx Едноминутният лидер | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Едноминутният лидер

Едноминутният лидер

 Един ден Едноминутният мениджър беше потърсен от жена, която се представи като “предприемач”. Той се зарадва да я чуе, тъй като знаеше, че в страната се наблюдава бум на предприемаческата дейност с участие на жени.
Непознатата обясни, че изпитва трудност да намери служители, които са готови да работят толкова упорито, колкото нея.
­ Принудена съм да върша всичко сама ­ каза тя. ­ И понякога се чувствам като Самотния рейнджър.
­ Трябва да се научите да делегирате ­ каза Едноминутният мениджър.
­ Хората ми не са готови за това ­ отвърна тя.
­ Значи трябва да ги обучите.
­ Нямам време.
­ В такъв случай действително имате проблем ­ усмихна се Едноминутният мениджър. ­ Защо не се отбиете да поговорим? Например днес следобед?

Следобед жената се появи в офиса на Едноминутният мениджър и го завари да разговоря със секретарката си.
­ Благодаря ви за готовността да се срещнем ­ каза тя и го последва в кабинета му.
­ Това е удоволствие за мен ­ отвърна Едноминутният мениджър. ­ Научих, че имате успех в редица начинания. Според вас какво ви костват успехите?
­ Нищо особено ­ усмихна се гостенката. ­ Отнемат ми най-много половин работен ден ­ или първите дванадесет часа от денонощието, или вторите. Въпрос на избор.
Едноминутният мениджър искрено се разсмя.
­ Мисля, че времето и усилията, които влагате в своята работа, действително са важни ­ кимна той. ­ За съжаление твърде много хора са убедени, че съществува пряка връзка между обема на работата и успеха, тоест ­ колкото повече време отделяш за работа, толкова по-големи успехи ще постигнеш.
­ Очаквах да кажете нещо подобно ­ кимна гостенката. ­ Вече зная как звучи един от любимите ви цитати:

Не работи повече, а работи по-умно

­ Точно така ­ - отвърна Едноминутният мениджър. ­ Но преди да поговорим за идеите ми относно как да работим по-умно, искам да ви задам един въпрос.
­ Слушам ви -  кимна гостенката.
- Вие се нарекохте “предприемач”, ­ започна Едноминутният мениджър. ­Какво означава това за вас?
- Мой приятел има чудесна дефиниция за предприемача - усмихна се тя. ­ Случило се така, че той веднъж се озовал на един от крайградските хълмове с прекрасен изглед към града в компанията на първия вицепрезидент на своята фирма. Гледката наистина била много хубава.
“Виждаш ли онзи хълм? ­ попитал моят приятел. ­ Мястото е чудесно за построяването на къща, нали?”
“Наистина е така”, отвърнал вицепрезидентът.
“А представяш ли си как ще изглежда един басейн вдясно от нея?”
“Би било страхотно”, отвърнал вицепрезидентът.
“А какво ще кажеш за един тенискорт вляво?”
“Много добра идея.”
“Мога да те уверя, че ако продължаваш да работиш упорито както досега и изпълняваш поставените задачи, аз ти гарантирам, че някой ден всичко това ще бъде наше.”

- Колко хубаво! ­ - възкликна Едноминутният мениджър с широка усмивка. ­ Според мен тази история илюстрира част от проблемите ви с управлението и мотивирането на околните.
­ Какво искате да кажете?
- Да си представим, че вашата организация представлява пирамида ­ започна Едноминутният мениджър. ­ Вие като президент и главен изпълнителен директор сте на върха, а в основата са отделните служители. Делят ви няколко нива на мениджмънт.
- Фирмата ми действително е организирана по този начин ­ кимна жената-предприемач. ­ Има ли нещо грешно в пирамидалната структура?
­ Не ­ - поклати глава Едноминутният мениджър. ­ Тя е напълно подходяща за организационен модел. Проблемът е, когато мислите по пирамидален начин.

Не ви разбирам.

Пирамидалното мислене означава определена представа. Вие си мислите, че всеки работи за този над него в структурата на организацията. В резултат мениджърите се възприемат като “отговорни” за планирането, организацията и оценката на всичко, което се случва в организацията. А подчинените им трябва да “откликват на указанията на мениджмънта”. По тази причина хора като вас започват да си мислят, че цялата работа се върши от мениджърите.
- А как трябва да бъде? ­ - попита дамата-предприемач.
- Аз предпочитам да обърна пирамидата, поставяйки висшите мениджъри в основата є ­ отговори

Едноминутният мениджър. ­ Когато това се случи, наблюдаваме скрито, но мощно преобръщане. Кой всъщност носи отговорност, кой пред кого отговаря.
­ Искате да кажете, че мениджърите трябва да работят за своите подчинени, а не обратното ­ отбеляза дамата-предприемач.

Точно така - ­ кимна Едноминутният мениджър. ­ Ако мислите, че вашите хора са отговорни и вие от своя страна им отговаряте със същото, значи наистина работите упорито, за да им предоставите необходимите ресурси и условия на труд, които са им нужни за постигане на уточнените помежду ви задачи. Вие разбирате, че не бива да вършите цялата работа сама, нито пък да седите и да ги дебнете “да не сбъркат”. Нейната същност е да запретнете ръкави и да им помогнете да успеят. Ако спечелят те, печелите и вие.

- Но вече ви споменах, че нямам време да откликвам на нуждите на всичките си хора ­ възрази гостенката.
- Не е нужно да работите пряко с всичките си хора, а само с онези от тях, които се нуждаят от помощ ­ отвърна Едноминутният мениджър.
- Искате да кажете, че третирате своите служители по различен начин?
­ Абсолютно -­ кимна Едноминутният мениджър. ­ Ние тук често използваме един израз, който казва всичко:

Различни стилове за различните хора

- Но ако това е вярно, как тогава третирате различно хората си? ­ попита гостенката.
- Защо не поговорите с някои от тях? ­ контрира Едноминутният мениджър. ­ Те ще ви разкажат за моите различни лидерски стилове.
- Лидерски стил? ­ повтори като ехо тя.
- Това е начинът, по който ръководиш някого или работиш с него. Как се държиш в хода на времето, когато се опитваш да повлияеш на представянето на другите в работата.
- Значи лидерски стил е начинът, по който се държите, така ли? ­ попита дамата-предприемач. ­ - Или начинът, по който другите казват, че се държите?
- Ще ви обясня -­ кимна Едноминутният мениджър. ­ Ако мислите, че сте съпричастен на хората мениджър, но те ви считат за високомерен и хладен човек, който се интересува единствено от резултатите, до кое възприятие на действителността ще прибегнат ­ вашето или своето?
- Очевидно своето ­ отвърна гостенката.
- Точно така. Вашето възприятие на собственото ви поведение е интересно, но то сочи само начините, по които възнамерявате да действате. И ако не съвпада с възприятията на другите, то няма особено значение. Ето защо искам да поговорите с част от моите хора. Откровените им отговори ще ви дадат вярна представа за моя лидерски стил и вие сама ще прецените дали третирам всеки от тях по различен начин.
- Това ми звучи добре ­ кимна жената. ­ Но вие няма да ми посочите с кого точно да разговарям, нали?
- Не -­ засмя се Едноминутният мениджър. ­ Както вече знаете, аз рядко решавам вместо хората си.


След тези думи той повика секретарката си мисис Джонсън. След броени секунди тя се появи и му подаде списък с шест имена.
- Това са хората, които са мои пряко подчинени ­ каза той. ­ Изберете си един от тях, но можете да разговаряте и с всички.
- Да започнем с Лари Макензи ­ каза гостенката, след като разгледа списъка. ­ А след като поговорим, той може да ме заведе при останалите.
- Разбира се -­ продължаваше да се усмихва Едноминутният мениджър.
- Мисис Джонсън ще ми покаже офиса му ­- погледна го тя. ­ А с вас ще се видим по-късно.
­ Ще ви чакам ­ отвърна Едноминутният мениджър.

Откъсът е от книгата Лидерството и Едноминутният мениджър на Кен Бланчард, Патриша Зигарми и Дреа Зигарми. По един инетересен начин са представени въпросите на ситуационното лидерство и как един мениджър да работи с различните хора. Издателство Класика и Стил, 119 стр. Цена – 10 лв.

Facebook коментари