Милена Виденова, Управител на Кофас България

Подводният камък на междуфирмената задлъжнялост

Ако има нещо, което пречи на българския бизнес да се развива добре и да върви още по-експанзивно напред, това е задлъжнялостта между компаниите, което често се репродуцира в несъстоятелност и фалити на компаниите. Подобно на подводни камъни, за които знаем, че съществуват, но или не ги забелязваме, или се правим, че не ги забелязваме, това създава трудности и в най-лошия случай спира пътя на бизнеса напред.

Защото ако има едно важно нещо, което всяка компания трябва да се стреми да поддържа, за да върви напред, това е ликвидността. Тя дава така необходимата финансова и дори психическа увереност, че ще правим достатъчно добри маневри, избягвайки подводните камъни. А това ще ни даде възможност не да се взираме в плитчините, а да отправяме поглед с далекогледа напред.

Първо нека погледнем картата – каква е ситуацията в момента в страната ни?

Според проучване на Кофас фалитите в България са намалели с 35,6% за 2016 г. и това е рекорд по спад в региона на Централна и Източна Европа. Обаче – в абсолютна стойност броят на компаниите с декларирано производство по несъстоятелност намалява от 517 през 2015 г. на 381 през 2016 г., което все пак остава 0,1% от действащите фирми. И въпреки тези благоприятни показатели, компаниите с много висока степен на риск в страната ни по оценки на Кофас нарастват с 23,5% - от 51 800 на 64 000, което е 16% от всички предприятия в България и се дължи на нарастващ брой проблемни плащания. Очаква се темповете на спад на несъстоятелностите в страната да намалеят значително за 2017 година.

Какви са причините за това?

От една страна, той се дължи на подобряване на макроикономическите показатели на страната, ръстът на БВП за две поредни години, намаляваща безработица, увеличение при износа, ръст на вътрешното потребление в страната и други. От друга страна обаче, броят на компаниите с много висока степен на риск, което е свързано и с тяхната задлъжнялост, нараства и това определено е сигнал за повишено внимание.

Второ, нека обърнем внимание на състоянието на екипа на борда. Ние, българите, особено представителите на по-малкия бизнес, често се предоверяваме на контрагентите си. Разчита се, че едно плащане от клиент, макар и не съвсем в срок, ще бъде покрито – както се казваше, „някога, но не сега“. От една страна тази толерантност, която е базирана само и единствено на лични взаимоотношения, способства за укрепването на дългосрочните взаимоотношения – спор няма. Но от друга, което става все по-важно, това влияе върху ликвидността на компанията, съответно, възможността да поема и да управлява рискове. Така че толерантността в случая е подводен камък – в добрия случай застрашава възможностите за растеж, а в по-лошия – стабилността на компанията. Защото един партньор, колкото и да е добронамерен, може да иска, но да не може да се издължи.

Решението?

Превенция. И контрол на ситуацията, включваща и разпознаване на сигнали отрано. В този случай един добър партньор винаги ще е от полза. Но да се върнем на несъстоятелността и междуфирмената задлъжнялост.

Какво е състоянието в Европа?

Как България се откроява на този фон? Определено достатъчно силно. След 14% спад на фалитите през 2015 г., в страните от ЦИЕ за изминалата година този показател вече е 6%. Причините за тази ситуация са подобрената макроикономическа среда, случваща се благодарение на позитивното развитие на трудовия пазар, както и на други фактори. Въпреки това, несъстоятелностите все още са над предкризисните нива, с изключение единствено на Румъния и Словакия, при които фалитите са по-малко, отколкото в годините преди 2008 г. В останалата част от Европа ситуацията е подобна.

При отделните страни ситуацията обаче е различна. В Унгария се наблюдава съществен ръст на фалитите – с 56,9%, а в Литва нарастването е с 35,2%. В случая на Унгария ръстът отчасти се дължи на по-големия брой официални затваряния на компании, докато в Литва статистиката на несъстоятелностите е повлияна от инициирания там от държавата процес на „прочистване“ на пазара на компании, които реално са във фалит.

По отношение на секторите нещата също са достатъчно динамични. В страната ни най-зле се представят строителството, металургията, търговията на едро, транспорта и търговия на дребно. Като цяло това е ситуацията и в останалите страни в региона – тези сектори в повечето случаи отбелязват незавидни резултати. Строителството остава най-рисковия сектор и в страните от Европа и Азия.

А какви са предвижданията?

За България можем да бъдем сравнително категорични – несъстоятелностите ще спадат, но с по-малко темпо. Въпреки това междуфирмената задлъжнялост ще си остане на достатъчно високо ниво. Виждаме как компаниите във финансово затруднение са и тези, които най-често биват обявени в несъстоятелност. Основни причини за финансовите затруднения остават високите нива на задлъжнялост, секторната цикличност,  лошото управление на ликвидността и по-малкото възможности за финансиране.

Перспективите? Умно планиране на взаимоотношенията с партньорите, предвиждания и управление на рисковете. Компаниите се повече и повече трябва да разчитат на разум и хладнокръвие, отколкото на типичната за южните райони топлина при правене на бизнес и толерантност към забавяне на плащанията. Тогава и междуфирмената задлъжнялост ще намалее автоматично и няма да може да играе ролята на лошия икономически показател, който се мръщи от различни графики.

 

Моля коментирайте