В новата серия от проекта на списанието "Мениджърите споделят - успешните казуси в българския бизнес" ви срещаме с двама много интересни събеседници.
Тодор Бургуджиев е човек с огромен управленски опит, който от пет години е в трудния бизнес на оползотворяване на отпадъци от опаковки и е начело на Екопак България.
Екатерина Димитрова се грижи за правилното позициониране на бизнеса в общественото пространство. Вече 23 години тя управлява агенцията за ПР-обслужване ИнтерПартнерс. Ето техните истории и съвети за успешен бизнес.
Интерпартнерс е агенция за масови комуникации, която е на пазара вече 23 години. За българска компания в този бранш е много дълга история. С времето сме създали други две търговски марки – ПР-агенция ИнтерИмидж и TVLowCost, специализирана в продажба на ТВ реклама. Започнах кариерата си във фирмата като стажант. За своите 22 години тогава, изобщо не съм се усещала като предприемач по душа. Създателите на агенцията имаха възможността да направят нещо много по-голямо по това време и ми предложиха да опитам сама да продължа този бизнес. Екипът ми беше от двама човека и разполагахме с име, вече наложено в тази сфера. Днес екипът е от 25 човека. Развили сме се на принципа на опита и грешката, а уменията ни са добити от реалната практика.
Първият ми принцип е, че човек трябва да си поставя дръзки цели и безда се страхува да ги преследва. За нашият екип труднопостижимите задачи ни амбицират да вървим напред. А в сферата на комуникациите това се постига още по-трудно.
Веднъж очертали своята визия, трябва да я споделим с екипа по такъв начин, че той да я разбере максимално добре и да я приеме като кауза. Хората трябва да бъдат наясно с положителния краен ефект и резултатите от негативно решаване.
Работата трябва да се върши с точните хора, поставени на точното място. Убедила съм се, че ако профилът на едни човек е различен, от това, което се изисква от него, нещата няма да вървят. Въпрос на добър мениджмънт е да му намериш позиция, на която той да се чувства полезен и на мястото си. Има хора, които са чисти изпълнители и такива, които са търговци. Ако им размениш местата проблемът ще се задълбочи.
В нашия бизнес, а и мисля, че във всеки останал, много важно е екипът да познава изключително добре продуктът, който предлага, да вярва в неговите качества и да знае с какво той е различен от този на конкуренцията. В сферата на комуникациите не предложиш ли на клиента реално измерими критерии на ефектите от една кампания, нямаш шанс да го задържиш.
Не на последно място - един добър лидер трябва да има винаги успешен план Б, който да е почти толкова добър, колкото първия.
Бизнесът ни е много интересен, но и много труден, и попаднах случайно в него. Започнах трудовия си път като инженер в пивоварна „Астика“ през 1978 г., където работих 14 години и стигнах до поста на директор. След това бях директор на завода на Кока-кола и стигнах до регионален директор, който отговаря за 9 страни, между които Швейцария и Нигерия. Давам страните за пример, за да се разбере каква огромна разликата има между мащаби и култура в различните държави, в които извършвахме дейност. Работата ми в тази компания продължи 17 години. Преди пет години реших, че е време да се занимавам с една моя любима тема – екологията.
В бизнеса смятам, че ръководителят трябва да носи със себе си визията на фирмата. Той трябва да създаде ясна и дългосрочна стратегия, която хората да разберат. Ако не е такава, ще е само в главата на директора и няма да е приложима. Обичам да давам следния пример: човекът начело на една фирма е като капитан на кораб за далечно плаване. Освен, че трябва да закара кораба до пристанището, трябва и да избегне рифовете, големите вълни и пиратите.
Важно е да се полагат приоритети, да се прогнозира и планира. Съвременният бизнес не може да устои иначе. Това трябва да е стандарт и в самия екип. Затова освен да мотивираме, трябва и да изискваме от нашите служители. Много се говори за това, как трябва да се създава работен климат, да се инвестира за социални програми, но понякога се забравя, че трябва да се изисква. Те трябва да бъдат поощрявани, но и контролирани, за да бъдат по-работещи. Когато дойдох в „Екопак“ видях, че хората не знаеха какви са ценностите на организацията. Получаваха заплатите си и до там. Наложи се да променя този стереотип. Налагаше се да бъда ръководител в стил „диктатор“. Когато екипът ми започна да работи по начин, който исках, показах, че мога да бъда друг и започнах да ги овластявам и поощрявам. Казах им обаче, че толерирам до три грешки и ясно показах, че приемам да се греши, стига обаче после да се осъзнае и да не се повтаря. Затова смятам за важно правилото: „Мотивирай, инвестирай и развивай най-ценния капитал на компанията - хората“.
Мениджмънтът трябва постоянно да се учи и самоосъвършенства. Правя го непрекъснато и ще продължа до последния си ден. Преди два месеца започнах да уча италиански, въпреки че знам четири езика. Догодина мисля да обърна внимание на гръцкия. Насърчавам всички около мен да правят същото. В бюджета на компанията заделям достатъчно средства за личностно изграждане. Инвестицията се връща многократно след време. В повечето случаи това се цени от амбициозните много повече дори и от самата заплата.
Създавай ценности като почтеност и репутация на организцията и насърчавай и хората да работят в тази посока. Бъди винаги няколко крачки пред конкуренцията. Да знаеш как тя реагира и какво да очакваш от нея, е голяма наука. Само човек, работил в среда с голяма конкуренця, знае защо е важно винаги да си няколко хода напред. Трябва все повече да се учим да работим в такъв тип среда. Много от нас не сме възпитани да бъдем конкурентни, за разлика от капиталистическия начин на мислене, където вече цели поколения още в училище научават процесите. Затова се изиква бързо да наваксаме с много четене, учене и практика. Разбира се, днес трябва и да си иновативен, защото иначе не можеш да си успешен, въпреки, че няма дефиниция за иновативност и всеки я разбира по собствен начин.
снимки&видео: Людмил Иванов и Мария Василева
