fbpx Визия, отговорно управление и формула за устойчиво развитие са условията за конкурентоспособност днес | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Проф. д-р Лъчезар Цоцорков, председател на Надзорния съвет на „Асарел-Медет“ АД

Визия, отговорно управление и формула за устойчиво развитие са условията за конкурентоспособност днес

Проф. Цоцорков, след като 25 години развиваме бизнес и модерна икономика, се оказва, че според изследванията сме на последните места в Европа по конкурентоспособност. Това е резултат на грешна икономика или балкански манталитет? Или просто 25 години са малко за развитие?

- Въпросът Ви няма еднозначен отговор, нито има само негативни примери за нашето забавящо се развитие и слабата ни конкурентоспособност. Защото има и редица положителни примери. Ще се спра на трите най-важни фактора, които според мен ни „спъват“ до момента: това са образователната система, енергийната система и административния капацитет. И най-вече – закъснения в извършването на необходимите реформи в тях.

От първостепенна важност за мен е образованието. Индустрията като цяло е изправена пред огромното предизвикателство да си осигури необходимите добре-подготвени кадри. Затова е нужна реформа в образователната система. А проблемът с кадрите ще става все по-остър с глобализиращата се икономика и участието на България в тези процеси. Мое кредо и убеждение е, че след като направим такава реформа, ще се повиши конкурентоспособността на икономиката с по-добре обучени и образовани хора. Младите хора трябва да бъдат подготвяни така, че те да са конкурентноспособни и у нас, и в света. Кадрите са основата на бъдещето. Ако системата произвежда подготвени кадри и им се осигури възможност да се реализират и да останат в страната, и конкурентоспособността на икономиката ни ще се вдигне.

На второ място поставям непазарно реформираната енергийна система на страната. Знаем за нерешаваните с годините проблеми, за липсата на стратегическо развитие. Българският бизнес иска тя да се реформира в краткосрочен план и да бъде пазарно ориентирана. За да се случи това, трябва да има конкретика, решителност и най-важното - политическа воля. Сега българската индустрия не получава конкурентни условия нито по отношение на цените на електроенергията, нито по отношение на цените на газа. Върху цената, която външни на нашия пазар фирми заплащат, българските производители трябва да заплащат и необосновано висока такса „задължения към обществото“, което оскъпяване ни прави неконкурентоспособни на европейския пазар. Още нещо – в момента домакинствата с по-големи финансови възможности плащат същата цена на тока, каквато плащат тези с по-малки възможности – това изземва доход на по-бедните и води до негативни социални тенденции и повишаване на напрежението. А има решение: ако цената на електроенергията се освободи и се отиде на пазарен принцип, тогава държавата ще трябва да субсидира повече по-бедните с енергийни помощи. Това обаче ще е много по-малък паричeн еквивалент, отколкото в момента, когато системата е в колапс и има милиарди дефицит в държавните енергийни дружества.


Третото, което пречи на бизнеса, е липсата на достатъчно административен капацитет на държавните и териториални органи. Тук става въпрос за драстично повишване на качеството на тяхната работа и на тяхната ефективност. Администрацията трябва да може да комуникира адекватно с бизнеса и хората, когато имат нужда от административни услуги. Не е нормално редица преписки от страна на бизнеса да се задържат с месеци по бюрата на чиновници. Нужен е експертен и мениджърски подход дори и в държавната и териториална администрация, за да може реално да се усети подкрепата им за постигане на общата цел – повишаване конкурентоспособността на България. Само с кратки срокове, точно изпълнение и без излишна бюрокрация бизнесът ще може да се фокусира върху това, за което е създаден – да добавя стойност, да отваря работни места и да повишава жизнения стандарт на населението.

Пример за подобрение е въвеждането на електронното правителство. Това вече не е лукс или просто нещо модерно и интересно. Това е необходимост. Има институции, които вече са доста дигитализирани, (например, НАП). Но това е само първата крачка.

Положителни страни за България според мен се крият не само в относително ниските данъци. Вярно е, че корпоративният данък е 10%, но само това не е достатъчно, за да се увеличат инвестициите. Останалите данъци са сравнително високи. Ако не са реформирани и образователната система, съдебната система, енергийната система, нищо съществено няма да се получи. Като към тази част от картината добавите и „изтичането на мозъци“ от страната, правната несигурност и непоследователните решения в съдебната система, множеството сиви полета в законодателството, които позволяват „тълкуване“ и водят след себе си до корупция, и вече нещата не са чак толкова „розови“. Затова на този фон се вижда, че чуждите инвеститори все още ги няма, толкова, колкото са нужни, за да стане България конкурентна на европейските държави.

За мен най-добрият бранд на България са ефективно работеща държавна администрация, чист и устойчив бизнес, предвидима бизнес среда и квалифицирани и мотивирани личности, желаещи и стимулирани да работят в България и да я направят по-успешна.

Ние от бизнеса отбелязваме повишената диалогичност на сегашното правителство за подобряване условията за бизнес в страната и воля и решимост, всички целесъобразни мерки в тази посока да бъдат бързо реализирани.

А каква е ролята според Вас на бизнеса в създаването на подготвени кадри?

- Ролята на бизнеса е много голяма. Според мен той трябва да влезе дълбоко в управлението на образователната система, да влиза в ученическите часове и в академичните лекции. Бизнесът може и трябва да определя, заедно с Министерството на образованието и с училищата и университетите по места, нужните му специалности и учебните програми. Необходимо е да участваме в подготовката на кадрите и с оборудване на лаборатории, осигурявне на специалисти и инженери за учители по специалности и др.

Ако добавим и възможностите, които интерактивни проекти и академии дават, то ще можем да запалим творческото и инженерно мислене у децата и тийнейджърите. Не страдам по отминалото време, но определено имахме добра учебна база преди 30-35 години, която можем днес по нов начин, а защо не и с европейски пари, да възстановим.

В момента нямаме адекватна на потребностите образователна система. Тя не дава конкурентни и ориентирани към пазара на труда хора. Това не само е огромно предизвикателство днес, но и ще се превръща във все по-голяма пречка за нашата икономика в бъдеще. Ние от Българската минно-геоложка камара създадохме модел за подготовка на кадри за отрасъла, чрез който да помогнем и на държавата, и на себе си. За нас дуалното обучение е верен път за решението на проблема.

Освен това нашата образователна система не готви личности, които утре да са конкурентоспособни в живота и в глобалния свят. Системата, а и обществото, не възпитава у децата и младите хора качества почтено да се съревновават, да постигат благородни цели, да станат лидери. Смятам, че успешните хора от бизнеса могат и трябва да влизат в класните стаи и в студентските аудитории, за да споделят своя опит, своята формула на успеха. Това ще изгради младите в ценностно отношение и ще ги вдъхнови за нови високи постижения. Дори трябва да се въведе и час по лидерство, за да натрупат опит и знания още от училище и да станат конкурентоспособни личности в живота.

Кои са основните фактори за да бъде една фирма/компания конкурентоспособна?

я, отговорно управление и формула за устойчиво развитие. Сякаш това е краткият отговор тук. Визия е необходима, за да знаеш къде и как искаш да стигнеш, с какво да си полезен за партньори, служители и за обществото.

Отговорно управление е ключът към здравето на самата организация и позиционирането й сред останалите фирми на пазара. Това е един от елементите на добрата репутация.

Формула за устойчиво развитие е нужна, за да може бизнесът не само да носи ползи за своите собственици, екип или клиенти, а за всички заинтересовани от неговата дейност страни. Това са неговите съседи, местната общност, институции и т.н. Защото един бизнес е част от големия пъзел, наречен икономика и общество и не може да живее в самоизолация и без да спазва законите, да посреща очаквания и да се развива устойчиво.

От какви реформи имаме нужда?

- Посочих, че имаме нужда да реформираме приоритетно образование, енергетика и държавна администрация. Нужна е реформа и в съдебната система, и в по-качествено здравеопазване.

Но искам да посоча и една друга реформа – тази в ценностите, които са в основата на нашите отношения, бизнеса и обществото. Спомена се преди малко, че младите хора трябва да получават качествено образование. Но те трябва да получават заедно с това и възможности да изграждат онези ценности, които ще ни изведат като модерно, силно и успешно общество с човешки облик и стремеж към здраво съвършенство.

Бизнесът казва, че няма хора, които да наеме, а младите пък бягат навън, защото тук нямат място за реализация. Къде е разминаването в този парадокс?

- И в България се наблюдават тенденции, които са характерни за други модерни общества – липсата на мотивация у младите за работа, разчитане на спорадични фактори (например зле разбираната подкрепа на семейството) или на търсене на „лесното препитание“. Като добавим и нуждата от реформа в образованието, и високите изисквания на бизнеса, мисля, че се получава отговор на Вашия въпрос.

Нужни са ни конкурентни и ориентирани към пазара на труда хора, които да могат да се реализират в конкурентната среда, преди всичко в България. Звучи като утопия на фона на всички проблеми, но е постижимо, особено ако се поставят навреме основите, да има дългосрочна стратегия и да се обединят усилията на всички заинтересовани страни. Считам, че един добър пример за това е моделът на Българската минно-геоложка камара за подготовка на кадри за отрасъла. Смятам, че той носи ползи на всички.