Въпреки, че на пръв поглед консумацията на вино и пътуването (особено шофирането) изглеждат неуместно съчетание, виненият туризъм набира все по-голяма популярност, особено през последните три-четири десетилетия. Дотогава, макар посещенията на лозя, изби и даже винени панаири да имат хилядолетна история, те не са разглеждани самостоятелно, а като част от едно по-общо разбиране за туризма като пътуване за удоволствие.
Съвременното разбиране за винен туризъм се появява заедно с бума на винопроизводството в т. нар. „Нов свят“ и най-вече в Калифорния през 70-те години на миналия век. За разлика от избите-шата в Стара Европа, които често са на няколко века, служат и като жилище на собственика и се предават от поколение на поколение, новите изби зад океана се строят изначално с ясен план, който включва идеята да се покаже на всеки желаещ как се прави виното, а самите продукти да могат да се опитат и закупят на място в подходяща атмосфера.
Успехът на новата „виноконцепция“ е толкова бърз и грандиозен, че предизвиква дори и консервативните винари от Франция и Италия постепенно да отворят избите си за посещения, особено след като се убеждават, че това може да им носи нелоши печалби. Освен, че продават немалка част от виното си на място (при най-добрите примери този дял надхвърля 60%), производителите могат да печелят допълнително и от чисто туристически дейности – платени дегустации, продажба на сувенири, храна и нощувки. Не на последно място, посещенията са и перфектен маркетингов инструмент за реклама на вината и то сред най-атрактивната група клиенти, имаща пряко отношение към виното.
Защо винолюбителите са толкова ценен тип туристи навсякъде?
За да отговорим на този въпрос, нека сравним профила на винения турист с този на обичайния посетител на курорти като Слънчев бряг. Първият е човек с доходи над средните, информиран, желаещ да научи нови неща, търсещ лично отношение и качествено обслужване и избягващ масовите и пренаселени места. Вторият от своя страна е с по-ниски доходи, с по-ограничен светоглед, интересува се основно от цената и количеството и си пада по масовите забавления. Едва ли е изненада, че според различни проучвания първият харчи десет пъти повече на ден, при това на различни места – винарни, местни производители, ресторанти с добра кухня, докато втория залага основно на услугите all inclusive.
Дали обаче България изобщо има шанс да привлече тази мечтана категория туристи или ще си остане само „Мека“ на любителите на евтин твърд алкохол?
Отговорът не е еднозначен. От една страна България като страна с хилядолетна история има богати традиции в производството на вино. Нашите древни предшественици – траките, са имали славата на най-добрите лозари и винари в Античността. Именно тракийският бог на виното – Загрей, е първообраза на почитания от древните гърци Дионис, както и на римския Бакхус. Въпреки тези традиции обаче, в резултат на османската инвазия, ние оставаме встрани от модерното европейско винопроизводство. По-късно, при комунизма страната ни си спечелва и славата на непретенциозен производител на евтини вина, предимно за соцпазара. Затова едва ли е изненада, че за огромната част от чуждите винолюбители България е напълно непозната като винена дестинация.
Тази слабост обаче, при определени усилия от наша страна, може да се превърне и в предимство. Винените туристи по природа са любознателни и обичат да експериментират както с нови вина, така и с нови дестинации. Остава да си отговорим на въпроса кои са факторите, на базата на които те избират къде да пътуват и на база на това – дали сме готови да ги привлечем за посещение у нас.
Условия за развитие на винен туризъм
Качесто и популярност на вината
Основният фактор, който без всякакво съмнение е на първо място за любителите на винените пътувания, е качеството и популярността на съответните вина. И докато по отношение на качеството, страната ни прави доста бързи крачки напред, особено през последните няколко години, по отношение на познаваемостта има още много какво да се желае. Основната слабост е липсата на целенасочени усилия, а и желание, както от страна на бранша, така и от държавата, да се рекламира на първо място България като страна-винопроизводител и едва след това конкретните изби. Едва ли някой се съмнява, че малко винени туристи биха дошли да видят конкретна изба, ако не познават и не харесват българското вино като цяло. Така както малко непрофесионални винолюбители не биха могли да изредят имената на много френски, италиански или калифорнийски изби, но всички те са убедени, че във Франция, Италия и т.н. правят великолепни вина и с удоволствие биха ги опитали на място. За съжаление, липсата на стратегия и традиционното нашенско нежелание за сдружаване за момента препятстват популяризацията на бранда „България“, който е от ключово значение за успеха за привличане на чуждестранни винени туристи.
Хубави изби
На второ място сред важните фактори може да се постави атрактивността на самите изби – тяхната популярност, архитектура и дизайн, организацията на посещенията и не на последно място – тяхното гостоприемство. Въпреки че по исторически причини, страната ни не може да се похвали със „шата“ отпреди няколко века, може се каже, че новопостроените изби имат всички необходими условия за качествено посрещане и обслужване на туристи. По отношение на самата организация на посещенията обаче има какво да се желае, въпреки че има и добри примери. Все още само малка част от избите са отворени през почивните дни, липсват и обучени хора, владеещи чужди езици. Конкуренцията и желанието за развитие в този аспект обаче са налице и прогресът в това отношение е също толкова голям, колкото и при вината. Не липсват и добри примери за изби, вече превърнали се в популярни туристически дестинации, в които посещенията са непрекъснати. Остава да се надяваме, че колегите им ще почерпят от техния положителен опит.
Вкусна храна
Добрата храна е от изключителна важност за винения турист. Освен, че трябва да е качествена и вкусна, винолюбителят предпочита да опита ястия от местната (национална или регионална) кухня, изисква подходяща обстановка, качествено обслужване и не на последно място – професионални съвети за комбинацията на храната с вина от региона. Не случайно във всички популярни винени райони има и сериозен бум на ресторанти, и то на световно ниво. В това отношение обаче изоставането е значително. В момента повечето добри ресторанти са в големите градове и курорти, докато в селските райони, където са повечето изби, или липсват такива, или те са на доста ниско ниво. По отношение на местната кухня и вината също има какво много да се желае. Все още единици са ресторантите, които залагат на добре сготвена и поднесена местна кухня, направена от продукти на локални производители. По отношение на вината, нещата не са по-добри – те рядко са от региона, а обичайно се избират според цената и отстъпките.
Както отбелязахме по-горе, виненият турист е любознателен – той иска да научи повече за страната, в която е, да посети местните природни, исторически и културни забележителности. В това отношение България, разбира се, има много какво да покаже – на нейната територия има исторически забележителности, плод на тракийската, древногръцката, римската, византийската, славянобългарската, османската и европейската цивилизация, неповторима природа и какво ли още не. Това, което все още не е на нужното ниво, е състоянието и достъпността на тези паметници, както и тяхната популяризация. За съжаление не всички опити за реставрацията им са на нужното професионално ниво – понякога възстановките са модерно-бутафорни без връзка с историческата действителност. Лошите пътища, липсата на маркировка и табели, което е повсеместен проблем на туризма ни, също е нещо, което може да затрудни достъпа на чужди туристи до забележителностите ни.
Не на последно място като фактор следва да отбележим и самата организация на винотуровете
Тук за съжаление трябва да отбележим, че и винения бранш, и туристическите агенции, и държавата има още много какво да свършат. Основната пречка и тук е липсата на общи действия, на сдружаване и групиране в различни винени маршрути, по които даден турист може да посети няколко изби в даден регион в комбинация с други забележителности. Макар и вече да има първи плахи опити за общи действия, все още голяма част от винарите възприемат съседите си като конкуренти, а не като партньори. Като добавим и липсата на национална реклама на България като винена дестинация, нещата стават още по-трудни.
За финал бих поставил думите на известния винен критик и познавач на българското вино Каролайн Гилби, която се обръща към българските винари с думите: „Ако вие не успеете да убедите сънародниците си да изберат българското вино, ще ви е много трудно да убедите в това чужденците“. Ако приложим това мнение по отношение на винения туризъм, със сигурност като начало трябва да се почне с привличането на достатъчен брой български винолюбители за посещения и дегустации в самите изби. Ако успеем да задоволим техните желания и потребности, вече ще бъде много по-лесно да се търси активно и привличане на чужди туристи. Нека обаче първо си напишем домашното.
