Г-жо Максимова, как оценявате финансовите пазари в България днес в трудната икономическа ситуация?
- България е свързана през валутния борд с промените в международните финансови пазари. От една страна имаме много отворена икономика, свързана с еврозоната, от друга страна, през валутния борд нямаме самостоятелна монетарна политика и всички промени в лихвените нива и очакванията в еврозоната директно се отразяват на пазарите в България. Еврото и лева са фиксирани и на практика не съществува валутен риск. България е относително стабилна, защото поддържа стриктна фискална дисциплина. Но свързаността на валутен борд фактически излага България на процеси, които нямат общо с нашата икономика. Положителното е, че резервите на борда са стабилни и всички правителства до сега потдържат ниски дефицити.
Какви са рисковете на един инвеститор?
- Първо много добре трябва да дефинирам понятието „инвеститор”, когато говорим за финансови пазари. Инвеститорът има дългосрочни намерения – той не цели бърза печалба - да купи днес и да продаде след три месеца. Ако една фирма има свободни средства за 4-5 месеца и иска да направи нещо с тях, не говорим за инвестиция, а за спекулация. Инвестицията се прави с цел доходност в дългосрочен план. Рисковете могат да са много – например кредитен, лихвен, валутен, ликвиден, риск от промяна в данъците. Инвестирането има свои правила – инвеститорът трябва да избере какви рискове иска да носи и да управлява портфейлът си съобразно това. Възможностите за доход, разбира се, също зависят от този избор – по-високият доход е свързан с по-висок риск. Като цяло има и възможност, вместо сами да правят тези избори, инвеститорите да се доверят на специалисти в управлението на портфейли. Например резличните фонодове Amundi, които нашата банка предлага.
Знаят ли българските компании какво е хеджиране*?
- Все повече български компании се обръщат към хеджиране на валутните си експозиции. Проблемът понякога е, че компанията иска да хеджира, а от другата страна е изкушена от потенциалните печалби от курсови разлики. За малките и средните клиенти ще препоръчам по-прости инструменти, като валутен форуърд, особено, ако сега започват. Поне докато придобият и опит. С форуърди компаниите могат да си осигурят предвидимост на паричните потоци за следващите 12 месеца и да не зависят от промяната във валутните курсове. Ние предлагаме валутни форуърди и валутни суапове в 15 валути със срочност до една година. Лихвените суапове са насочени най-вече към компании, които имат инвестиционни проекти. Когато икономиката е във възход, освен, че лихвите са качват, се повишават и цените. Но фирма, която не е започнала производство, не се облагодетелства от този възход и понася само негатива от повишените лихви. Целта на хеджирането е да даде предвидимост на разходите за лихви за следващите 10 години например, така че да не сме зависими от икономическия цикъл. Така изолираме лихвиенния риск. Разбира се, лихвеното хеджиране не е универсално средство – при оборотно финансиране то не би било подходящо. Колкото по-висока е икономическата активност – толкова по-високи ще са лихвите по оборотния кредит, но тогава и продажбите ще са повече, и цените ще са по-високи.
Инструменти за защита на риска, предлагани от Societe Generale Експресбанк
Форуърдна валутна сделка
Сделка за закупуване или продажба на определена сума чужда валута на предварително договорен курс и прехвърляне на средствата на предварително договорена дата в бъдещето. Това позволява на инвеститорите да управляват валутния риск чрез предварително определяне на бъдещия валутен курс и дата, на която желаят да направят валутна транзакция. Така инвеститорите могат да защитят цената на стоки и услуги закупени от чужбина или маржа на печалба от стоки и услуги продадени в чужбина, да запазят изгоден валутен курс до една година напред (или повече).
Фондове Аmundi
Това са инвестиционни фондове от отворен тип. Вместо да се фокусират върху една конкретна инвестиционна цел, Фондове Аmundi разпределят своите активи в различни подфондове от активи, всеки един от които има определена инвестиционна стратегия и портфейл от ценни книжа. Тази комбинация дава достъп до подбрани световни пазари чрез широка гама от разнобразни и международни подфондове.
Спот сделка
Спот сделката е основна валутна операция, при която една валута се разменя за друга по текущия пазарен курс (спот курс). Размяната на паричните потоци т.н. сетълмент по сделката трябва да бъде извършен до два работни дни. За да извърши спот валутна сделка, клиента трябва да определи предварително сумата, валутната двойки, както и коя валута ще бъде закупена и коя продадена.
Валутен суапов договор
При валутният суапов договор инвеститорът едновременно взима назаем една валута и дава назаем друга валута на втора страна по сделката. Този тип сделка дава възможност на практика да се използват налични средства в една валута, с която да бъдат покрити задължения деноминирани в друга валута, без страните да се излагат на валутен риск. Валутните суапове се използват най-често за финансиране на нуждите на компаниите от чуждестранна валута, от вносители и износители, а също така и от инвеститори, желаещи да хеджират позициите си. Валутният суап се използва и за спекулативна търговия.
Лихвен суап
Финансов инструмент да управление на лихвения риск, при който се разменят фиксирана срещу плаваща лихва върху условна главница. Най-често този инструмент се използва от инвеститори, които са взели дългосрочно финансиране на плаваща лихва (например Euribor плюс определена надбавка). За да се защитят от покачване на лихвите в бъдеще при промяна в икономическия цикъл инвеститорите сключват лихвен суап с банка, при което инвеститорите заменят плаващата лихва с фиксирана и практически започват да плащат фиксирана лихва на банката върху полученото финансиране. По този начин инвеститорите получават яснота и предвидимост за бъдещите си парични потоци и са защитени от неблагоприятно движение на лихвените равнища.
*Хеджиране (от англ. hedge) в икономиката означава операция за намаляване на риска от загуби
www.sgeb.bg/bg/biznes-klienti/finansovi-pazari.html
