Индустрия 4.0 - ще изместят ли машините хората?

Автор: 

Милен Великов

експерт по "Човешки ресурси"

 

Все по-често се говори за навлизането на Индустрия 4.0, нейните предимства и бъдещите предизвикателства, които тя носи. Такива несъмнено ще има, защото социалните отношения са следствие на промяна в производствените такива. Четвъртата индустриална революция е надградена върху основите на цифровата такава и съчетава различни технологии и дигитални решения, които водят до големи промени на парадигмата в икономиката, бизнеса, обществото и човекът като потребител и служител. Един от най-големите страхове от бъдещата автоматизация са закриването на голям брой работни места, сътресения на пазара на труда и масова преквалификация. Дали подобни не са били страховете и по време на т.нар „индустриална революция през 19 в.“ (Индустрия 1.0) ? И до днес си остава валиден урокът от нея – че степента, до която обществото посреща с отворени обятия технологичните иновации, е основен фактор за прогреса. Нека първо се уверим, че знаем за какво иде реч.

Какво всъщност представлява Индустрия 4.0 ?

Иновативни и интелигентни решения, които са свързани с производството на стоки, рационализиране на процесите по доставка на суровините им, тяхната изработка, пласиране и доставяне. И по-точно – тези машини ще обменят информация помежду си, ще си взаимодействат и ще координират срокове и процеси. Нещо повече – свързаността на тези машини и мощности ще бъде посредством данни, които ще обменят помежду си, да прогнозират промените в реално време и да търсят конкурентни решения при промяна на срок, ресурс или форсмажорни обстоятелства в производствения процес. Цялото това съгласуване, обмяна и  процес ще се извършва благодарение на ИТ решения, иновативни процеси и дигитализация в морето от данни. Това се счита за 4-тата индустриална революция.
World Economic Forum представя интересна гледна точка, относно Индустрия 4.0 в документалния филм „The Fourth Industrial Revolution“, потребността от преформулиране на производството и нуждите на потребителите.

За да разберем по-лесно и усетим новите производствени перспективи и необходимо да се запознаем с няколко ключови организации, които ги прилагат - CAR FACTORY: Mercedes-Benz Industrie 4.0 , Industry 4.0 in the Volkswagen Group, "Industrie 4.0" - Bosch plant in Blaichach, Germany и др. Ключовите думи, които ще чуете са  – иновации, промяна, данни, измерване, ефективност, автоматизация, логистика и взаимодйствие между звената.

Ако това е Индустрия 4.0, то кои са били останалите преди нея?

Първата Индустриална революция е резултат от създаването на парния двигател и механизирането на ръчния труд в края на ХVIII век. Електрифицираното масово производство води до втората Индустриална революция в началото на XX век. Третата се случва в последните десетилетия като резултат от употребата на електрониката и компютърните технологии за автоматизация на промишлеността. Истинският и виртуалният свят вече започват да се сливат в производството, давайки началото на „Индустрия 4.0“ или четвъртата Индустриална революция. Има 4 основни дименсии на това твърдение, които са споделени в „(R)EVOLUTION?! - Industry 4.0 in 4 dimensions“ посредством интерактивната гледна точка на MHP - A Porsche Company.
Визията за тази бъдеща индустрия се появява за пръв път в САЩ (там тя е известна още като smart manufacturing) и Германия – тези две държави са пионерите в нейното осмисляне и бъдещо прилагане. Има различни сведения, но за първи път по време на Хановерския панаир през 2011 г. се споменава термина „Индустрия 4.0“ и потребността от него. В наши дни все повече се говори за него, а редица технологични държави имплементираха иновативни ИТ решения в своята икономика и по специално в производствата си.
Germany Trade & Invest (GTAI) типично по немски  споделят своята визия в Industry 4.0 - Germany's 4th industrial revolution и ненапразно те са една от страните, от които бихме могли да научим доста като философия, подход и начин на работа.

Кое поражда създаването на Индустрия 4.0?

Трансформацията на индустриите е резултат от все по-масовото навлизане на Интернет на нещата (IoT), роботиката, 3D принтирането и когнитивните технологии, базирани на изкуствен интелект. Участници в глобално проучване на IBM посочват IoT като една от основните дигиталните технологии, която би заела ключова роля в бизнес стратегиите им. Другите мнения се разпределят по равно между дигиталните производствени процеси (73 %), облачните решения (70 %) и когнитивните технологии (68 %). Всички тези технологии формират т.нар. Индустрия 4.0, обусловена не само от промяната в производството и разработките, но и във връзките между пазара, потребителите и клиентите. От една страна, потребителите все повече се доближават до производителите, а от друга, компаниите все повече се фокусират върху персонализиране на потребителското изживяване и инвестиции в проучвания на потребителските навици. Какво включват и как интернет на нещата (IoT) влияят на новата индустриална революция се споделя Rahul Garg, U.S. Commercial Lead за Microsoft на престижното събитие CEO Tech Forum през 2016 г. в презентацията си „How the Internet of Things Drives the Fourth Industrial Revolution“

Друг аргумент е изтичането на работна ръка от производството към други сектори на икономиката и неатрактивността на сектора за новите поколения. Това не е само проблем в България, а е проблем на различни компании в цяла Европа. Фабриките не са атрактивно място за работа и проблемите с намиране на човешки ресурс са споделяни нееднократно. Реализацията на бъдещата четвърта революция има за цел заместването на определени позиции с изкуствения интелект, по-голяма ефективност и осигуряване на индивидуални, а не на масови решения. Ролята на хората няма да изчезне, а по-скоро ще се предефинира тяхната дейност и водеща ще бъде ефективността, а не положените усилия.

Интересна гледна точка представя Olivier Scalabre в своята TED лекция на тема - „The next manufacturing revolution is here“, както и Markus Lorenz в „Industry 4.0: how intelligent machines will transform everything we know“
Всички споделени аргументи затвърждават мнението и нагласата, че навлизането на Индустрия 4.0 е не защото ни се иска, а защото трябва!

Какви са предимствата на тази нова индустриална революция пред предходните такива?

Едно от основните предимства на 4.0 е customization на произведените стоки. Иновативността на дигиталните решения ще скъсят дистанцията между потребител и производител. Ние като потребители, все повече се фокусираме много повече върху потребителското изживяване, отколкото върху продукта сам по себе си. Иновативните компании вече не планират спрямо стандартната бизнес логика за потребителско сегментиране. Те предпочитат индивидуалния подход спрямо всеки потребител, за да разберат неговите навици, желания и очаквания по-добре. Мнозина от тях твърдят, че биха започнали да използват нови дигитални технологии, за да се доближат максимално до потребителите си и вече го правят.
По-доброто използване на ресурсите и опазване на околната среда. Обмяната на данни ще повиши рационалността на процесите при изработването, доставянето и съхранението на стоки и ресурси. Една от целите на Индустрия 4.0 е да канализира обема от данни и чрез иновативни ИТ решения да опосредства комуникацията между машини и мощности. Това ще намали вредните емисии и ще повиши опазването на природата, нещо, което отдавна е приоритет на глобално ниво.
Непривлекателният производствен сектор няма да страда от липса на кадри, ще се намалят човешките грешки, трудовите злополуки и ще се повиши квалификацията на служителите, за да могат да бъдат по-адаптивни на промените. Хората няма да изчезнат от фабриките, по-скоро ще се предефинира тяхната роля и бъдещата квалификация, за да бъдат по-ефективни в своята работа.

Милен Великов е докторант в БАН. Има 3 магистърски степени – ,,Управление на човешките ресурси‘‘ в УНСС, ,,Организационно поведение и консултиране‘‘ от СУ ,,Св. Климент Охридски‘‘, както и ,,Социална и организационна психология‘‘ в Нов български университет. Бакалавър е по ,,Икономика и организация на труда‘‘ от УНСС. През август 2017 г. инициира първото национално проучване с фокус професионалното прегаряне (бърнаут) сред HR гилдията в България. 
 

Моля коментирайте