Минната индустрия в България, както в глобален, така и в локален мащаб, се намира в период на трансформация и пред нея стоят няколко ключови предизвикателства. Едно от основните е намирането на баланс между устойчивото използване на природните ресурси и опазването на околната среда. Променящите се нормативни изисквания, свързани със защитата на околната среда, концесионното законодателство и процедурите за оценка на въздействието върху околната среда, изискват от компаниите гъвкавост и дългосрочна стратегическа подготовка.
„Дънди Прешъс Металс“ (Dundee Precious Metals) е пример за разработване и прилагане на иновации и технологии, чрез които може да подобри ефективността и да намали екологичното въздействие на минните дейности.
Снимки: Дънди Прешъс Металс
Компанията оперира златната мина Ада Тепе в Крумовград – първата нова мина на Балканите от над 40 години. Разположена на около 3 км южно от града, тя е открита през 2019 г., като преди това проектът е планиран над 15 години и в сътрудничество с местната общност. Тук е изградено и първото по рода си в Европа интегрирано съоръжение за управление на минни отпадъци.
Другият обект е подземният рудник за медно-златна руда „Челопеч“, който е пример за успешно съчетание на висока производителност, технологични иновации и ангажимент към устойчивото развитие и опазването на околната среда. Как една от най-тежките индустрии работи в хармония със „зеленото“ настояще и бъдеще, разговаряме с Ирена Цакова, Генерален мениджър в „Дънди Прешъс Металс Крумовград".
Интервюто е част от участието в Зеленият Алманах 2025
Г-жо Цакова, неведнъж сте казвали, че минната индустрия и зеленото бъдеще вървят заедно. На пръв поглед изглежда странно, но къде е пресечната точка?
Вероятно все още звучи странно да обвързваме минната индустрия със зеленото бъдеще, но фактът е, че то се основава на специфичните свойства и качества на няколко десетки вида полезни изкопаеми. На пръв поглед може и да изглеждат като противоречиви концепции, но всъщност има пресечни точки, сред които се откроява една ключова – необходимите ресурси за всички технологии се набавят чрез добив на минерали.
Слънчеви панели, вятърни турбини, батерии за електрически превозни средства, фина електроника – всички те биха били немислими без суровините. Освен това се създават по-добри практики – минните компании инвестират в устойчиви модели, които минимизират въздействието върху околната среда. Това включва използването на по-чисти технологии за добив, възстановяване на засегнати от минна дейност терени и управление на отпадъците.
Не са за пренебрегване и фактите, че минната индустрия работи върху подобряване на енергийната ефективност на своите процеси, което намалява въглеродния отпечатък и разходите за енергия. Също така въвежда иновации и технологии, чрез които може да подобри ефективността и да намали екологичните въздействия на минните дейности. Всички тези пресечни точки показват, че минната индустрия е в основата и може да играе важна роля в прехода към по-устойчиво бъдеще, стига да се прилагат правилните практики и технологии.
Смятате ли, че „Зелената сделка“ наистина може да се реализира и до 2050 г.?
Реализирането на Зелената сделка е бавен и скъпоструващ процес. Със сигурност законодателните инициативи, както на европейско, така и на национално ниво, ще насочат усилията на бизнеса в тази посока, но колко бързо могат да се постигат промени, също така ще зависи от създадените стимули от правителствата, сигурността и предвидимостта за правене на бизнес.
От гледна точка на опита на „Дънди Прешъс Металс“ в България мога да споделя, че с интелигентно приложени навреме технологични решения се намалява значително въздействието – например за 2024 г. консолидираният ни резултат в посока мерки за климата показва 25% намаляване на абсолютните стойности на емисиите в обхват 1 и 2 спрямо 2020 г. Целта ни остава през 2050 г. да сме достигнали нулеви емисии. Опитът, натрупан през годините, ни осигурява възможност да подобряваме представянето си и да изграждаме нови минни обекти, които от началото имат по-малко въздействие и са по-енергоефективни.
Какъв е прочитът на абревиатурата ESG през призмата на „Дънди“?
През призмата на „Дънди Прешъс Металс“ ESG е възможността да разкриваме ресурси и създаваме стойност, за да растем и просперираме заедно.
Инвестициите в модернизиране, което води до подобряване на всички производствени параметри и по-ефективно управление на дейността, са насочени навътре към компанията. Чрез дългосрочните си и устойчиви инициативи навън, компанията допринася за подобряване на условията на живот и работа на местните общности в общините Крумовград, Челопеч, Чавдар и Златица. Българските дружества на „Дънди Прешъс Металс“ се ангажират със социалното и икономическо развитие на регионите, на чиито територии развиват дейността си.
Един от основните механизми за подкрепа на устойчивото развитие на регионите е подписването на годишни рамкови договори с общините. Благодарение на финансовата подкрепа, насочена към различни културни, образователни, социални, здравни и инфраструктурни проекти, компанията създава стабилни основи за сътрудничество и подкрепа, активно участва в дългосрочни инициативи за подобряване на жизнената среда на хората от регионите, където извършва дейност.
Важен аспект на ангажимента на „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ към устойчивото развитие е Фондът за подкрепа и насърчаване на микро, малък и среден бизнес. Създаден през 2019 г. в Крумовград, а по-късно през 2021 г. в региона на Средногорието, той не само стимулира местната икономика и предприемачество, но създава и нови възможности за развитие на бизнес. От 2019 г. до момента Фондът в Крумовград е подкрепил 70 проекта на обща стойност 11 млн. лв., а създадените работни места са над 150.
