fbpx Правя спектакъл, когато искам и имам какво да кажа на хората | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Правя спектакъл, когато искам и имам какво да кажа на хората

Правя спектакъл, когато искам и имам какво да кажа на хората

Нешка Робева е родена на 26.05.1946 г. в Русе. Завършва хореографско училище. Състезава се в националния отбор по художествена гимнастика и през 1969 г. става вицесветовен шампион. В продължение на 25 години е старши треньор на българския национален отбор по художествена гимнастика. За този период нейните възпитанички са завоювали 294 медала, седем световни, 10 европейски титли и две вицеолимпийски титли. В момента е президент на клуба по художествена гимнастика "Левски".
За изключителни постижения в работата си Нешка Робева е носител на почти всички държавни отличия, както и на грамота за принос към световния женски олимпийски спорт.
През 2000 г. приключва с треньорската си дейност и се връща към първата си специалност. Създава трупа от 40 момичета и момчета, като си поставя за цел да представи чрез съвременно интерпретиране българския и балкански фолклор. Постановките "Два свята" и "Орисия" стават изключително популярни. Трупата има над 250 участия в страната и чужбина - Бродуей, Сингапур, Гърция, Турция, Белгия, Израел, Италия, Македония, Москва.
В момента се играе третият спектакъл на Нешка Робева - "Готови ли сте??!!"

Специално за сп. "твоят БИЗНЕС" г-жа Робева разказа за трудностите и радостите, които съпътстват работата и като мениджър в танцовото изкуство.

Г-жо Робева, бихте ли описала изкуството, което правите?

- Мога да опиша това, което правя. Дали е изкуство - това е въпрос на оценка. Интересува ме фолклорът - българския и балканския. Работя върху неговото осъвременяване, върху това да го направя близък и привлекателен за младите хора. Да ги заинтригувам. Да им дам самочувствие, че са наследници на древна, богата култура - култура, с която могат да се гордеят. За съжаление, не говоря чия е вината, към фолклора е насадено предубеждение. Много от младите категорично го отхвърлят.
Обичам творчеството на народа ни. В същото време осъзнавам заплахата за културата на малките народи, като нас, при една бъдеща глобализация. Да изгубим фолклора си, означава да се лишим от възможността да допринесем и ние нещо за богатството на един отворен свят. От друга страна, в съзнанието ми непрекъснато звучат думите на Константин Павлов - един от изключителните ни поети: "Фолклорът, като естетическа същност се усеща много по-добре от зрелия човек. Младият се разплаща директно със света, без "преводачи". В този смисъл фолклорът не е бил ранен подтик за естетическото ми мислене. С него се сближих тогава, когато пораснах за стойностите му". Е, докато узреят младите, за да проумеят какво богатство ни е завещано, нашата задача е да поддържаме огъня.

Каква е спецификата на създаването, популяризирането и публичното реализиране на вашите спектакли? Къде е мястото на рекламата в това отношение?

- Разбира се, че рекламата е на първо място. Когато има достатъчно пари за реклама и най-големият боклук се продава. Примерите в това отношение са безброй. Лошото е, че сме в България и че правим спектакли, а не например кренвирши или ракия. У нас пазарът за изкуство е ограничен. Агенциите, които го продават, искат да печелят много, така че се спасяваме сами.

Без особена реклама, защото трупата е от 40 човека и разходите са огромни. Но успяваме. Залагаме на саморекламата. С качеството на това, което правим, както и от уста на уста. През лятото артистите от трупата правеха само реклама - чрез листовки (флаери), чрез мегафон, чрез интервюта и т. н. Имаме и медийни партньори - "Дарик радио", в. "Труд", "МSАТ", използваме интервюта. Понякога правим и бартерни договорености. Изобщо беден човек - жив дявол.

Как се организира представление като вашето? Какво е необходимо, за да се случи то?

- Безкрайно трудно. Нечовешки трудно. Няколко неща са необходими: желание, умение, съмишленици и безспорно - пари. Ако няма пари, съмишлениците изчезват. Не виня никого, времената са трудни. Трудните времена обаче се преодоляват с труд, труд и пак труд. И много вяра в успеха.

Вие пишете сценария, правите хореографията, режисирате и продуцирате. Каква е мотивацията Ви да правите точно това?

- Когато тръгвам да правя спектакъл, макар и танцов, на първо място трябва да имам необходимост от това, т. е. да искам и имам какво да кажа на хората, на зрителите. Затова пиша сценариите си сама. Продуцирам сама, защото никой продуцент не би се съгласил почти целият приход от спектаклите да отива за трупата. А това, което за мен е най-важно, е да запазя трупата.

Имали сте представления в чужбина. Какво може да се вземе като опит в областта на арт мениджмънта от там?

- Много може да се заимства. Наистина много. Особено по отношение на държавната помощ. Франция има законодателство, което регламентира помощта на трупи като нашата. Това е дълъг разговор и въп-рос на държавна политика. Мисълта ми е държавата да създаде условия за развитието на таланта на младите си хора. За частните агенции в държава, като нашата с толкова беден народ, е трудно.

Как изкуство като вашето може да носи и печалба?

- То не може да бъде печелившо в този момент в България. В чужбина обаче е възможно. За съжаление зад граница няма концертна агенция, която да представя българско изкуство. Разбира се и това ще стане някога, но дотогава може би Министерство на културата трябва по някакъв начин да представя нашето изкуство в чужбина. Какъв е проблемът да се изгради, например импресарска агенция? Министерството може да печели от това и да подпомага изкуството и хората на изкуството в България.

Как търсите спонсори? Вие ли правите контакта с тях или те ви търсят?

- И ние и те. Вече ни познават, пък и ние предлагаме разнообразни и най-вече интересни програми. Момичетата и момчетата играят еднакво добре, като се започне от стандартни танци, латино, рок, хип-хоп, брейк и се стигне до най-динамичните и виртуозни български, цигански, турски и гръцки танци. Тази зима смятам да обогатя репертоара с народни песни (много от артистите пеят и свирят). В трупата имаме и драматични артисти.
Спонсори намираме трудно, но все пак намираме. "Овергаз" бяха първите, които ни подадоха ръка, след това "Тойота" и "Глобул", "Нове холдинг" за последния спектакъл ни помогнаха също, както и "Агресия" и "Еврокамион". "Орисия" направихме сами. Изключително ни помагат кметовете, бизнесмени от различните градове. Подкрепят ни, но разходите за трупа от 40 човека наистина са огромни, още повече, че аз държа да им осигуря добро заплащане и го постигам. Миналата година бяхме пред провал, протегна ни ръка министър Николай Василев. Сигурно съм пропуснала някого, нека ме извини. Аз съм признателен човек, не забравям помощта.

Какво трябва да се промени в съзнанието на българина, за да се подкрепя повече това изкуство?

- В съзнанието на българина? Та ние, благодарение на българина, съществуваме. Ако беше по-богат, мисля че би поддържал изкуството си и не само традиционното. Съзнанието на държавниците трябва да се промени, за да не се чувстваме като просяци. И най-важното - за да показваме едно по-добро лице пред света.
Смятате ли, че ако се приеме закон за меценатството, това ще промени в положителна посока състоянието на българското изкуство?
- Може би. Въпреки че меценатството е вътрешна необходимост и със закони не се стимулира. Другото са сметки, но пак не е лошо.

Подготвяте ли нов спектакъл?
Какво ви предстои в краткосрочен план?


- Ако нямаме проекти, съществуването ни се обезсмисля и поставя под въпрос. Вече имаме много "последователи", някои от тях доста грубичко копират. Но ние отговаряме веднага с нещо, за което те не са се сетили. Трябва да бъдем не с едни гърди пред тях, а много пред тях, за да ни има. Аз искам това повече от всичко. Да ни има, въпреки мизерията, умората, униженията, напрежението. Въпреки всичко. Необходими сме на хората, носим им радост и надежда. Сега работим по няколко проекта едновременно. Ще снимаме новогодишната програма за БНТ, спечелихме конкурс за мюзикъл отново в БНТ. Вярно е, че парите са малко, но все пак е нещо. Мисля, че ако успеем, един такъв филм може да отвори много врати пред нас. Мечтая да заснемем спектаклите, които могат да представят страната ни пред света. Предлагах всички права за едно качествено заснемане и възможност да популяризираме участията си. Получих смешни отговори. Ще повторя предложението си пред БНТ, убедена съм, че новото ръководство ще откликне. В края на краищата интересува ме това, което сме създали, да се запази.