fbpx Правото на данъчен кредит при "личното" ползване на служебни активи | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Правото на данъчен кредит при "личното" ползване на служебни активи

Водеща снимка
Да

Правото на данъчен кредит при "личното" ползване на служебни активи

Данъчното третиране по Закона за данък добавена стойност на ЗДДС на използването и отделянето на служебни активи за лични нужди продължава да повдига множество въпроси, породени от противоречивата практика на органите по приходите.

Законът за данък добавена стойност (ЗДДС) бе синхронизиран с изискванията на Директива 2006/112/ЕО (Директивата за ДДС) поетапно, а в началото на 2016 г. НАП публикуваха и Указание относно данъчно третиране по ЗДДС на използването и отделянето на служебни активи за лични нужди.

Основните принципи, залегнали в Директивата за ДДС и общата система на ДДС на ЕС, целят:

- да се облекчи изцяло предприемача от тежестта на ДДС, който е дължим или платен във връзка с всички негови икономически дейности, 

- да се гарантира пълен неутралитет на данъчната тежест върху всички икономически дейности, независимо от техните цели или резултати, при условие че съответните дейности по принцип подлежат на облагане с ДДС.

В този смисъл начисленият ДДС за получени доставки на стоки или услуги, използвани от данъчно задълженото лице за последващи облагаеми доставки, може да се приспадне. Изключение от тези правила би било налице, когато стоките или услугите, придобити от данъчно задължено лице се използват за целите на сделки, които са освободени, или не попадат в обхвата на облагане с ДДС и тогава не се начислява данък и съответно не се приспада данъчен кредит.

Когато стоки се използват, както за лични цели и за стопанската дейност на дружеството, за данъчно задълженото лице са налице няколко възможности:

(1) да разпредели тези стоки изцяло към активите на неговата стопанска дейност, 

(2) да ги запази изцяло в личните активи, като ги изключи от системата на ДДС, или 

(3) да ги включи в своята стопанска дейност само до степен, до която те са използвани за целите на стопанската дейност.

Ако бъде избрана първата (с някои условности и третата) възможност, дължимият при придобиването на тази стока данък върху добавената стойност по принцип подлежи незабавно на приспадане. Такова е становището, както на Съда на ЕС, така и на НАП. Съгласно член 26, параграф 1 от Директивата за ДДС, когато включена в стопанските активи стока дава право на пълно или частично приспадане на начисления данък, при употребата ѝ за лични нужди или по-общо за цели, различни от икономическата дейност на лицето, доставката се приравнява на възмездна доставка на услуги. Като пример би могло да се посочи покупката на автомобил – същият може да се използва изцяло за стопанската дейност на дружеството купувач. Автомобилът може също така да се ползва, както за стопанската дейност, така и за лични нужди – в извънработно време, почивни дни и др. подобни.

Сравнително ясните правила и принципи, изложени по-горе, търпят различно тълкуване по отношение на доказването кога целите, за които се ползва стоката са свързани с икономическата дейност на лицето и кога се приема, че не са свързани. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗДДС „Независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство.“ За независима икономическа дейност според закона е възприета и „всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него“. В практиката на Съда на ЕС се цитира и дефиницията на Директивата, която по същество съвпада с тази по нашия закон.

В практиката на национално ниво преобладават случаите, при които правото на данъчен кредит не се признава от органите по приходите основно с мотива, че активите се използват от проверяваните дружества за „лични нужди“ или най-общо казано за цели, различни от икономическата дейност на данъчно задължените лица. Прави впечатление обаче, че често липсва обследване на въпроса в каква степен активите се ползват за лични нужди, ако са налице сведения за такова, и дали правото на данъчен кредит не следва да се признае частично. По този начин се постига резултат, противоречащ на нормативните изисквания, а данъчно задължените лица се поставят в допълнително утежнено положение, при което следва да ангажират доказателства за опровергаване на честно незаконосъобразните откази на органите.

Както беше посочено и по-горе, практиката на Съда на ЕС е категорична, че в хипотези, при които дадена стока е предназначена отчасти за лично и отчасти за професионално ползване, данъчно задълженото лице може да избере да я включи изцяло в активите на предприятието. При този избор дължимият при придобиването ДДС подлежи изцяло на приспадане. Приема се, че данъчно задълженото лице действа в това си качество при описаната хипотеза, когато действа за нуждите на своята икономическа дейност. Дали дружеството действа за нуждите на своята икономическа дейност или не следва да бъде обследвано и доказвано от фактическа гледна точка във всеки конкретен случай. Това би бил правилния подход, който от една страна ще съответства на нормативната уредба, а от друга би гарантирал уеднаквяването на практиката на органите на приходите и на съда по такива казуси. 

Тук си позволяваме да изведен някои важни насоки от практиката на Съда на ЕС, с които се определя как се разпределя тежестта на доказване на тези факти и кои са критериите, които се определят като водещи при тази преценка на ревизиращите органи и/ или съответно на националния съд. Като такива се извеждат най-общо следните критерии:

- Дали са предприети (достатъчно) енергични действия с цел използването на актива за професионални цели – например при придобиване на недвижим имот, за такива действия се приемат действия по преустройство, получаване на специфични разрешения и др. подобни;

- Дори и придобитите стоки да не се използват веднага за целите на икономическата дейност на предприятието, то същото не е абсолютно основание за отказ за признаване на право на данъчен кредит;

- Налице ли са обстоятелства, свързани с измама или злоупотреба от страна на данъчно задълженото лице – обследването на този въпрос и евентуалното му доказване от страна на ревизиращите органи, би било предпоставка възникналото право на приспадане да не бъде признато. В случай, че такива обстоятелства липсват се приема, че възникналото право на приспадане остава придобито право. В практиката на Съда се посочва, че когато данъчно задълженото лице не е могло да използва активите или услугите, довели до приспадане при облагаеми сделки, поради външни за неговата воля обстоятелства, то правото на приспадане остава придобито, тъй като в подобен случай не съществува опасност от измама или злоупотреба;

- Констатирането на съществуваща практика на злоупотреба е свързано с наличието на две условия – в резултат от въпросните сделки е било получено данъчно предимство, предоставянето на което би противоречало на законовите цели; и в съвкупност от обективните доказателства е видно, че основната цел на разглежданата сделка е именно получаването на това данъчно предимство.

В практиката на нашият екип по данъчно право и консултации все още се натъкваме на случаи, при които подходът на ревизиращите органи не се съобразява и влиза в противоречие с практиката на Съда на ЕС и установените с нея принципи. 

Въз основа на изложеното и на нашия експертен опит по подобни данъчни казуси, бихме могли да формулираме следните общи препоръки към данъчно задължените лица:

  • да възприемат в политиките си по данъчно планиране и третиране общите принципи, установени в европейското и данъчното законодателство;
  •  да прилагат на практика при всяка доставка на стока или услуга възприетите политики и да не се отклоняват от тях;
  • да защитават ефективно правата и интересите си в хода на данъчни ревизии и в производства по оспорване пред съда, използвайки законовите механизми и възможности.

Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ притежава дългогодишна експертиза и богат опит в областта на данъчното право и консултации. Разполагаме с опитен екип, който може да ви съдейства, както при изготвянето и прилагането на политики за данъчно планиране и третиране, така и да защити правата и законните ви интереси в рамките на данъчни ревизии и съдебни производства по оспорване на резултатите от тях. При нужда от консултация или допълнителна информация по повод повдигнатите въпроси в настоящия материал, бихте могли да се свържете с нас чрез https://murgova.com/