След като вече ви разказахме за пътуването до Черна Гора и Херцег Нови, отиваме на разходка до перлата Котор. Можете да избирате между два маршрута. Единият е с ферибота Каменари - Лапетане, който е единственият в Черна Гора. Той свързва двете села в най-тясната част на Которския залив, а таксата за автомобил е 4,5 Евро. Заслужава си да се възползвате от него само заради онези десетина минути блаженство, в които ще потънете в красотата на морето и заобикалящите го величествени планини. Въпреки това, аз бих препоръчала другият маршрут. Той се ниже по продължението на цялата вътрешна част на залива и в никакъв случай не е по-бърз, но нали сте във ваканция, няма къде да бързате. Гледките, които се откриват пред очите примамват да спирате на всяка отбивка от пътя, за да се насладите максимално на красотата на това магично място - високи планини, кристалночиста вода, романтични рибарски лодки и изумителният остров манастир Свети Георги, който ще видите от две различни перспективи по пътя си.
Избирайки този маршрут ще преминете и край Пераст - друг средновековен град с богата история и неповторима атмосфера. Дори и да не спрете да го разгледате, високата кула на църквата Свети Никола ще ви поздрави от пътя и ще ви накара да си направите мислена отметка: "Тук трябва да се върна!".
Котор е известен с красивия си старинен град, опасан с крепостна стена. В него можете да влезете през една от трите му порти - Западна, Южна и Северна. Влезете ли през главната - Западната порта, веднага ще се озовете на централния площад на града - Площада на Оръжията, където се намира часовниковата кула - един от символите на града. На място не бях забеляза, но след това прочетох, че пилонът под кулата се е нарича Пилон на срама, на който провинилите се са изтърпявали наказанието си.
Котор
Още с първите стъпки в стария Котор ще се усетите като в приказка - тесни каменните улички се преплитат и която и да хванете няма да сбъркате - шансовете да се озовете срещу вековна църква, красива готическа сграда или опънато въже между два прозореца, на което се развява закачено пране са едни и същи. Най-различни места за хапване или кафе, малки кокетни магазинчета за какво ли не, примамват да спирате, опитвате, разглеждате, докосвате, избирате. Базарът на Котор е затворено пространство, нещо като вътрешен двор с голяма тежка порта, зад която ще откриете невероятни красоти - ръчно изработени коледни играчки и декорации, дървени детски играчки, пъстроцветни керамични купички и чаши и най-различни лакомства. Не го пропускайте!
Разхождайки се из града вероятно ще забележите много сувенири с изрисувани котки, а сигурно ще се натъкнете и на Музея на котките. Оказа се, че тези същества там са не просто на почит, а живеят като истински богове - някои си подремваха по средата на най-натоварените улици, без изобщо да се смущават от преминаващите тълпи. Има различни версии за това специално отношение към котките, но любима ми остава историята, която чух от една екскурзоводка, докато небрежно се опитвах да се имплементирам към групата ѝ. Тя разказа, че навремето которчани вярвали, че вещиците изглеждали като такива само през нощта, а през деня се превръщали в котки. И тъй като никой обикновен човек не можел да различи истинската котка от вещицата, хората обгрижвали еднакво всяко четириного животинче, за да се презастраховат и да не си навлекат гнева на някоя пренебрегната вещица. Тази легенда може и да звучи забавно, но повярвайте ми, ако я чуете, докато сте в самия Котор, ще ви звучи напълно реалистично - неповторимата приказна атмосфера на града може да ви накара да повярвате в какво ли не.
Остров Свети Стефан - черногорското Монако
Няма как да пропуснете да видите отдалеч островът Свети Стефан, свързан чрез провлак със сушата, който наричат черногорското Монако. Казвам отдалеч, защото няма как свободно да се разходите, освен ако не сте гост на някой от ВИП-персоните, закупили или наели имоти на това късче земя. Всъщност островът е собственост на гръцката компания "Аманризорт", която го е взела под наем за 30 години срещу 2, 1 млн. евро. Ако имате късмет може да срещнете Клаудия Шифър, която има къща тук или пък някоя друга звезда като Робърт де Ниро или Силвестър Сталоун, които също посещават това специално място. Те обаче го предпочитат заради анонимността, която е приоритет за курорта и затова ако не са решили свободно да се поразходят из пазарите на Котор, едва ли ще ги видите.Най-старият документ за малкото късче земя е от 1431 г., когато неговите жители под османска угроза избират властта на Венецианската република. През 1442 г. е изградена крепостната стена, за да го предпазва от нападенията на османците и пиратите. Следват години на възход и падения, докато накрая на острова живеят само 20 души. През 1954 г. група черногорски архитекти и художници започват да реставрират изоставените къщи, като запазват автентичния дух на мястото – малки и тесни улички, много зеленина, цветя и маслинови дръвчета, красиви миниатюрни площадчета и няколко приказни плажа. Само след три години славата на това място се разнася по света и още тогава клиенти стават държавници, високопоставени политици, индустриалци и филмови звезди.
Гастрономия
Храната в Черна Гора е доста разнообразна. Разбира се, можете да разчитате на богат избор от морски дарове, включително и много вкусна рибена чорба, като там я приготвят доста по-различно от нас – тя е гъста и прилича повече на крем супа. В никакъв случай, обаче, не пренебрегвайте и култовата за бившите Югострани скара - кебапчета, плескавици, вешалици, ущипци - изборът е безкраен, а всичко е изключително вкусно и небцето ви ще попадне на истински гурме пир. Свежите салати са задължителна част от менюто, а ако ви залипсва дома, навсякъде можете да поръчате шопска салата. Каквото и да изберете, сервитьорите неминуемо ще ви попитат дали искате хляб, и е много, много важно да кажете "да" - домашните хлебчета идват топли и ухаещи, и свършват бързо. Един обяд или вечеря за двама със салата, основно и по една бира или чаша вино, ще ви излезе между 40-50 Евро, като това включва поне едно рибно ястие. Въпреки, че е морска страна, рибната храна е скъпа. За сметка на това обаче, порциите са ог-ром-ни(!), и дори и вече да сте на предела на силите си, най-вероятно ще опитате да не оставите нищо, защото всичко е много вкусно. Силно се усеща и италианското влияние, и почти във всеки ресторант можете да поръчате пица и паста.
За любителите на "уличната храна" вариантите също са много - ако сте почитатели на месото, бургер с плескавица и картофки (5-6 Евро) са перфектно предложение, особено в комбинация с местната бира - "Никшичко". Пица, гръцки гирос, варена и печена царевица - вие решавате. Не пропускайте да опитате и от местните плодове - не че са толкова екзотични - смокини, праскови и круши има и тук, но техните ми се сториха по-сочни и по-сладки.
Съвети и препоръки
Ако решите да посетите или отседнете в Херцег Нови, имайте предвид, че градът е разположен на няколко нива и има много стълби, като от къщите на най-високите тераси до плажовете се слиза за около 5-10 мин, а изкачването е обикновено по-дълго, особено след цял ден мързелуване на плажа:) Много е важно да го имате предвид, когато резервирате нощувките си, особено ако сте с бебешка количка и малки деца или изпитвате затруднения при изкачването на стълби.Местата за паркиране също не са много, за това се убедете, че хотелът ви осигурява и паркомясто, за да си спестите излишни главоболия.
Валутата на Черна Гора е Евро, което е супер удобно. Цените в супермаркетите и ресторантите са горе-долу двойно на нашите.Ако не говорите английски език, не се притеснявайте - навсякъде можете да се разберете на чист български. Местните не са свикнали с българска реч и подозирам, че изобщо не разпознават езика ни, съдейки по учудените им погледи, когато им говорех на български. И въпреки това се разбирахме перфектно.Климатът в Черна Гора е средиземноморски, който се характеризира с горещи и сухи лета. Макар температурите през юли и август да са около 30С, може би заради липсата на морския бриз, с който ние тук сме свикнали, усещането е за доста по-горещо време. След първия ден, обаче, се свиква.
Черна Гора е магично място, на което определено ще презаредите батериите. Изумителната природа, вкусната храна и гостоприемството на местните хора ще ви накарат да се почувствате като у дома или най-малкото - като желани гости, които винаги са добре дошли. Пътуването до там може да е предизвикателство, но определено си заслужава и ви гарантирам, че това ще е пътешествие, което ще ви остави много емоции и хубави спомени.