От 10 март 2011 година в сила влизат основно променени условия, при които ще се регистрират марките в България чрез въвеждането на опозиционна система. Това следствие на закон за изменение и допълнение на закона за марките и географските означения приет на 26.02.2010 г. и публикуван на 10 март 2010 г. в Държавен вестник. Задно с това от 10 юни вече действат някои изменения и допълнения на ЗМГО, касаещи най-общо процедурите, които се провеждат в Патентното ведомство и сроковете за тяхното изпълнение. Уточнени са някои от абсолютните основания за отказ на регистрация на марки, а също така са внесени известни облекчения при заявяването на марки, какъвто е случаят с претендиране на цвят. Промени са направени и по отношение на сроковете, в които следва да извършват определени действия в рамките на процедурата по експертиза с оглед съкращаване на срока за предоставяне на закрила. Допълнена е и процедурата по преобразуване на марка на ЕС чрез засилване на служебно начало и детайлизиране на действията, които се извършват в и пред Патентното ведомство. Изменения са въведени и относно процедурата по обявяване на марка за общоизвестна или ползваща се с известност, като възможността за подаване на исканията е ограничена в рамките на производства по опозиция, заличаване и отмяна на регистрацията на марка.
Най-съществените изменения, обаче, предвиждат коренна промяна в режима, по който ще се предоставя право върху марка за територията на Република България, следвайки националното законодателство. Най-общо казано, се премахва частично служебната проверка, която се извършва за наличието на т.нар. „относителни основания” за отказ на регистрация на марка в Патентното ведомство на РБ. Тази проверка се заменя с т.нар. „опозиция”.
Опозицията е възможност, предоставяна на лица, притежаващи по-ранни спрямо заявената марка права върху идентична или сходна марка, да препятстват евентуалната й регистрация. По този начин се въвежда промяна в разпределението на задълженията между публичния и частния сектор във връзка с предоставянето на закрила върху марките, която ще доведе до ускоряване на регистрацията им.
Възможността за подаване на опозиция срещу евентуална регистрация на марки ще бъде достъпна от 10 март 2011 година, тъй като разпоредбите, свързани с това производство влизат в сила след изтичането на 12 месеца от обнародването на закона в Държавен вестник.
Регламентираната „отсрочка” цели да се даде възможност на заинтересованите среди – притежателите на предходни права върху марки, да се подготвят за защита на своите права и за работа при новия режим на регистрация. При него се изисква значително по-активно поведение от страна на притежателите на марки, изразяващо се в стриктно наблюдаване на марковата политика на конкурентите. Това предполага постоянно да се следят в Бюлетина на Патентното ведомство публикуваните заявки. Съответно да се преценява дали между тях има такива, които биха накърнили по някакъв начин законните им права и интереси или пазарната реализация на стоките или услугите, които предоставят, с цел подаване на опозиция срещу евентуалната им регистрация. Информация за марки, заявени или регистрирани по национален ред е достъпна и чрез електронната база на Патентното ведомство - BPO on line.
Важно да се отбележи, че на територията на Република България равноправно действие имат и марки, постъпващи по силата на членството на страната ни в Мадридската спогодба за международна регистрация на марки и Протокола към нея. От 01.01.2007 г. към действащите на територията на РБ марки действат и марките на ЕС, което е следствие на членството на страната ни в ЕС, а Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета (консолидирана версия на Регламент 40/94 за марката на Общността) става част от националната законодателна база на Република България. Всички марки, регистрирани по силата на този регламент автоматично разпростират своята закрила и за територията на България.
Особено важно е да се знае, че проверка за наличие на предходни права върху заявените за регистрация марки няма да се извършва служебно в Патентното ведомство, като задължението и отговорността за това се предоставя на самите притежатели на тези по-ранни права. По този начин заинтересованите кръгове, които най-добре могат да преценят дали дадена марка може да представлява някаква заплаха за собствената им пазарна реализация ще бъдат и активните участници в процедурата по регистрация на марките. Така се свежда до минимум възможността за субективна преценка от страна на експертите на Патентното ведомство, които често нямат информация за реалната ситуация на пазара. Положителното в случая е, че преценката се прави от самите притежатели на права, които най-добре знаят какви последствия би имало за развитието на техния бизнес появяването на пазара на марка идентична или сходна на тяхната.
