Сърце от Мurano

Може би един от най-романтичните градове на света е Венеция. Каналите, гондолите, малките ресторантчета, венецианнските маски... Но не може да и тръгнете от Венеция, ако да не си купите за спомен поне едно малко цветно камъче, наречено Murano. То е уникална, неповторима част от душата на тази част на света. И освен това, може да сте сигурни,че абсолютно същото като това, което сте си избрали няма второ. Днес индустрията с цветните стъкла и кристали е придобила гигантски размери, въпреки, че формулата на това изкуство се пази дълбоко от майсторите на Murano.

Вкъщност Мурано е остров, разположен североизточно от Венеция, като до него се пътува по канал Marani. Днес там живеят около 5600 жители, които са се разположили на седем по-малки островчета, разделени романтично от каналите и свързани с мостове. Името му идва от Amurianum, един от градовете на Altino (древен римски град, който се е намирал на лагуната). Тогава неговите жители се скрили на островите за да избягат от нашествието на хуните през далечната 453 година.
Първият официален документ на Венецианската република, в койтоо е посочено Мурано (Amuriana) като област, е 846 г. По това време островът е управляван от трибунал, а по-късно вече имал автономия. През 1171 г. автономията бива прекъсната и островът се присъединява към Венеция.
Решаваща дата за Murano обаче, е 1291 г., когато венецианският Съвет забранява производството на стъкло във Венеция от съображения за безопасност. Пещите са преместени в близост - на остров Мурано и така славата му започва да расте, като единственото място на територията на републиката, на което е разрешена производство на стъкло. Занаятчиите бързо стават известени в цяла Европа, създавайки художествени изделия с неоценима стойност, гарантирана от Република Венеция.

Мурано, освен че става най-важният център за производство на стъкло, се превръща в атрактивно място за много венециански благородни семейства. Те построяват великолепни вили с изумително богати градини. Тук си правят срещи известни артисти и писатели. Създава се Академия на изкуствата.

В средата на 1400 г. датира от важно изобретение на Angelo Barovier - той създава кристалното стъкло, което е напълно безцветено и прозрачно. Именно това откритие определя успеха на стъклото Murano. През 16-ти век износът на стъкло достига до Турция и до американския континент. През 17-ти век, когато разцъфва барокът, стъклените изделия започват да придобиват все по-сложни и причудливи форми. 
Остовът Мурано достига най-голямото си великолепие и нараства до 30 000 жители. Има 17 църкви, работят десетки пещи, правят се множество изложения и семинари, като в центъра разбира се е стъклото.

Следват години на упадък, войни, завоевания, унищожени пещи…Когато през 1797 г. Републиката попада под властта на войските на Наполеон, за Мурано започва най-големият кризисен период. Допълнително под властта на Австро-унгарската империя, се налагат тежки мита върху продуктите Murano, заради развитието на австрийския и бохемския кристал.
През 1924 г. островът губи окончателно общинската автономия и се връща в общината на Венеция. През всичките години обаче, производството на шареното стъкло не спира.
Средата на 19-ти век настъпват първите признаци на съживяване, благодарение на преоткриването на някои видове стъкло и раждането на нови исторически фирми (Fratelli Toso е Salvati). Символ на това възраждане е Музеят на стъклото, основан през 1862 г., благодарение на кмета на Мурано, Антонио Колеони и абат Винченцо Дзанети. Към музея е основано и училище, където учениците получават специално теоретично и практическо образование за изкуството на стъклото.

От първото десетилетие на ХХ век майсторите на стъкло започват да си сътрудничат с други професионалисти в проектирането и производството на своите произведения – те търсят съветите на дизайнери, скулптори, режисьори. Така вече днес изкуството на стъклото завладява все повече фантазията, като съчетава по уникален начин традицията и съвремието.