fbpx Средата на следващата година очаквам да усетим промяна в живота и бизнеса ни | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Средата на следващата година очаквам да усетим промяна в живота и бизнеса ни

Камен Колчев, Председател на СД на ЕЛАНА Финансов Холдинг, Член на Консултативния съвет на КРИБ:

Средата на следващата година очаквам да усетим промяна в живота и бизнеса ни

Едва ли някой може да прогнозира с точност какво ни очаква и кога можем да говорим за край на кризата. В условията на изключително крехка родна икономика, зависима от европейската, поводи за радост е трудно да се намерят, но все пак налице са някои факти, които подсказват, че може би сме минали най-трудното. Ето какво сподели Камен Колчев, Председател на СД на ЕЛАНА Финансов Холдинг, Член на Консултативния съвет на КРИБ. 

Г-н Колчев, можем ли да говорим, че вече се оттласкваме от дъното на икономическата криза или не?

- Данните от статистиката показват, че се оттласкваме от дъното, но още е рано хората да усетят това по джобовете си. Надявам се, че през трето и четвърто тримесечие на 2010 г. ще видим положителни статистически данни, а в средата на следващата година вече да можем да усетим промяната както в начина си на живот, така и в начина си на правене на бизнес. Но тук става въпрос само за оттласкване от дъното, а не пълно икономическо възстановяване. Самият процес на възстановяване ще е бавен и продължителен, както навсякъде по света.

Колко лоша е ситуацията в България?

- Отговорът на този въпрос е като във вица за песимиста и оптимиста: чашата е или наполовина пълна, или наполовина празна. В някои отношения кризата ни засегна по-силно, в други – по-слабо. Банковата ни система не пострада колкото банките в Европа, защото нашите банки са силно капитализирани и нямаха експозиции към т.нар. токсични активи, които предизвикаха кризата първоначално. От друга страна, България е страна в преход и има по-малко резерви от другите страни – поради това ние усещаме кризата в момента повече, отколкото други държави. В крайна сметка, ситуацията е такава, каквато е, важното е как да я контролираме, за да излезем най-бързо от нея. България има своите плюсове като банкова система и макроикономическа стабилност. Но има и своите минуси като слаба съдебна система, нисък капацитет на администрацията. България е отворена икономика – това значи, че колкото по-добри условия за бизнес се създават, толкова повече инвестиции ще дойдат и по-бързо ще излезем от кризата. Излизането от кризата зависи до голяма степен от това колко отворени ще бъдем към света. Ние сме малък пазар и не можем да разчитаме само на вътрешното потребление. Износът и чуждите инвестиции ще движат икономическото възстановяване.

Увеличеният износ се коментира още от началото на годината, като показател за съживяване, но реално това лято беше още по-трудно за бизнеса като цяло. Как той реално може да завърти спрялата машина на икономиката? Смятате ли, че ще затварят още фирми и ще приключват дейности?

- Увеличеният износ е добър показател за съживяване на икономиката. Но все пак нашият бизнес вече изчерпа резервите си за две години криза и усеща много повече тежестта й. Българските фирми не са със 100-годишна история, която да им даде възможност да преживеят 5 или 10 години на резерви. Те са млади и резервите им са ограничени предвид развитието на икономиката ни в последните 20 години. Така че очаквам да продължи и затварянето на бизнеси.


Дошъл ли е пикът на лошите кредити? Какво ни очаква на банковия небосклон? В кой момент може да се очаква раздвижване на кредитния пазар, защото банките имат свободни парични ресурси, а няма клиенти?

- Смятам, че още не е дошъл пикът на лошите кредити, но сме някъде около него. Увеличението, което очаквам е по-скоро от корпоративния сектор. В момента банките не кредитират активно, не защото нямат пари, а защото са в стрес – те за първи път преживяват такава сериозна криза. Това ги кара да бъдат много предпазливи, да не кажа дори по-предпазливи отколкото изисква икономическата ситуация. Но така или иначе това е нормална реакция. Те ще възобновят активно кредитиране, когато видят че лошите им портфейли престават да растат. Лихвените проценти вече спадат, но корпоративният сектор все още се представя слабо и банките не са достатъчно уверени, за да кредитират по-активно.

Какво влияние оказа на икономиката летния сезонен бизнес?

- Летният сезонен бизнес оказа същото влияние както всяка година – нито повече, нито по-малко. Туризмът е един изключително силен отрасъл за България. За съжаление, голяма част от него е в сивия сектор, така че ефектът не може да се отрази адекватно в статистиката.

Кои отрасли ще усетят развитие?

- Със сигурност отраслите, които се развиват са хранително-вкусовата промишленост и секторът на бързооборотните стоки. И разбира се експортно ориентираните предприятия. Това са отраслите и фирмите, които усещат увеличаване на потребителското търсене и затова при тях ще предстои по-интензивно развитие.

Защо България не е интересна днес за дългосрочни инвеститори? Можем ли да изгубим настоящи такива?

- Дългосрочните инвеститори никога не са били чак толкова много в България. Тези, които успяха да излязат по време на кризата, ги няма вече, но не толкова заради страната, а заради глобалната икономическа ситуация. България все пак е малък пазар с ниско потребление и затова е труден избор за много дългосрочни инвеститори. Все пак инвестиции биха могли да се насочат към експортно-ориентираните производства, за да се използва сравнително евтината и все още добре квалифицирана работна ръка.

Постоянно се коментира, че не се усвояват средства от еврофондове. Защо е така? В същото време фирмите вече предпочита да не влага усилия в кандидатстване по програми. Къде е проблемът и има ли решение?

- Основният проблем за неусвояване на фондовете е липсата на административен капацитет. Бизнесът отдавна си е написал домашното – под това разбирам, че бяха внесени хиляди проекти и голяма част от тях не се случиха, защото дори не бяха разгледани. Това сега като че ли е осъзнато и вече се влагат много и целенасочени усилия в тази посока. Беше назначен изключително качествен министър, който целево отговаря за еврофондовете и това започва да дава резултат. Но реалният поток от европари към бизнеса можем да видим догодина, когато това, което тази година беше прието като проекти, се одобри, започне да се изпълнява и да се изплаща към бенефициентите. Бизнесът е разочарован от програмите, защото в редица случаи получи негативен ефект от досегашния си опит. Представете си, че правите проект, той се одобрява от съответната програма, вие го реализирате, вземате кредит и не ви се изплащат средствата с години, или изобщо. Това изцяло разстройва вашите парични потоци, а особено по време на криза може да ви потопи. Редица проекти останаха неизпълнени, хората се отказаха дори когато получиха одобрение след дълго време. Необходими са огромни усилия, за да се върне ентусиазма на бизнеса към еврофинансирането. Несъответствието между мащабите на програмите и наличния ни административен капацитет е огромно, но вече виждаме реални резултати. Важното е да не се успокояваме, тъй като това е само началото.

Кога смятате, че могат да се върнат нивата на бизнеса от 2008 г.?

- Връщането към нивата ще бъде различно за различните сектори. Например, за строителството тези нива няма да се върнат (поне в обозримо бъдеще). За производственият сектор очаквам през 2011 г. и 2012 г. да видим нивата от 2008 г. и в някои области дори да ги задминем. За финансовите пазари тези нива никога няма да се върнат, защото пазарите вече са различни – въвеждат се други регулации, други изисквания. Това не прави финансовите пазари по-малко интересни, просто трябва да се свикне с мисълта, че те вече са различни.

 

Facebook коментари