fbpx Света Гора - пътуване в един друг свят | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Панайот Първанов, собственик издателство "Грамма"

Света Гора - пътуване в един друг свят

В бурните седмици на политически хаос, на дни, в които негативните новини са много повече от добрите, ще ви пренесем на едно място, спряло живота си в други векове, успяло да запази духовни ценности и способно да ви накара да изживеете катарзис. Благодарни сме на нашия автор Панайот Първанов, който споделя с всички нас следващите редове и снимки. Той е собственик е на издателство "Грамма" - специализирано в сферата на чуждоезиковото обучение. Преводач е на гръцки език. В момента живее в Гърция, на Халкидики. 

---

Сега, когато я видях, наистина си мисля, че всеки православен християнин трябва да дойде тук поне веднъж в живота си. Нека забравим клишета от типа, че тя е нещо като Ватикана за Западното християнство или като Мека за исляма. Различията са много, сравненията - безкрайни, а с вековете само са се натрупвали и задълбочавали. Не съм ровил статистиките, но предполагам, че повече православни са били във Ватикана, отколкото в Атон. Обяснението е просто - Ватиканът е в Рим. Там е Папският престол. Всичко наоколо е блясък и зрелище. Демонстрация на богатство, власт и могъщество. Туристически агенции се надпреварват да ви уредят посещение на Ватиканските музеи и катедралата "Свети Петър", тълпи туристи от всички раси и континенти, шумотевица и глъч на познати и непознати езици. Перфектна организация, опашки, резервации, входни такси, светкавици на фотоапарати, гардове на всеки ъгъл…

На другия полюс е Света гора

Далече от стълпотворението и врявата, уж същата религиозна вяра, но тук буквално застинала във времето, усамотена, притихнала и обърната към Бога, посветена на него и единението с него. Този най-източен ръкав на Халкидическия полуостров вече повече от хиляда години е затворена и добре пазена крепост на ортодоксалното християнство, градина, в буквалния и преносен смисъл, на Божията майка. Дава ли си сметка модерният човек каква духовна сила е необходима пред изкушенията и съблазните за такъв аскетизъм, смирение и доживотна служба на канона и традицията? Вековното наследството е скрито зад стените на манастирските библиотеки и никой не говори за него. Никой не го продава. Видни са само стенописите и иконите, и то, защото са обект на поклонение и молитва. Животът е скромен, времето е спряло, жените са лишени от право на достъп. Може да е несправедливо, но е така и така ще бъде. Сега разбирам колко е бил прав един френски журналист да каже: "Тук се идва не да гледаш, а да направиш усилието да разбереш".

Отлагах това пътуване повече от 20 години

Спомням си бях издал наскоро първата си книга "Гръцки език - самоучител в диалози", когато получих писмо от игумена на светогорския манастир "Свети Георги Зограф" с молба да изпратя няколко книги в помощ на нашите монаси. Манастирът, загърбен от атеистичната власт, преживяваше тогава може би най-трудните си години и беше на ръба на своето оцеляване. Писмото завършваше с покана в удобно за мен време да посетя манастира, заедно с подробни указания как това да стане. Годините минаваха, ангажиментите ни се увеличаваха, бурните събития ни обсебиха чак до пролетта на тази година. Като придвижване в пространството Света гора е само на 200 км от южната ни граница или на 400 км от София. Но следващите няколко километра с ферибота от Урануполи на юг, край брега, са наистина едно своеобразно пътуване във времето. В хилядолетната си история монашеската обител е оставила прогреса на цивилизацията да мине покрай нея. Ето защо, освен за биологичните процеси, тук времето наистина е спряло. Не са много детайлите, които са в състояние издайнически да ни подскажат близостта на модерния свят: електричество, телефони, тук-там слънчеви панели, коли и ферибот. За друго не мога да се сетя.

Но най-значимото измерение на това пътуване несъмнено е едно друго -
пътуване вътре в духовната същност и философията на източното православие

Това състояние е трудно да се опише с думи, то трябва да се изживее и усети. От всеки един посетител по своему. Въпрос и резултат от натрупаните с годините опит, прозрения и път на душата.
Парите на Атон, с изключение за малкото таксита и няколко църковни магазини, са на практика излишна тежест.
Храненето и спането са безплатни.
Храненето е колективен акт, нарича се "трапеза" и е просто средство за физическо оцеляване.
Спането - времето за покой извън молитвите и поклонението.
А времето - то е всичко друго, но не и "лятно часово". Българският манастир е със зимно време през цялата година, а други манастири още във византийското - 0 часа при залез слънце.

На Атон всички посетители са равни поклонници, тук няма бедни или богати; няма умни или глупави; няма образовани или прости, няма красиви или грозни, няма привилегировани или низвергнати. Равнопоставеността пред Бога извира отвсякъде и те респектира. Разговорите за материален просперитет, богатство, идеологии и политика са абсурдни и нежелани. Никой нищо не ти забранява. Ти сам започваш да усещаш колко е безпредметно и тленно всичко това.

Ако мислите, че не сте в състояние да вървите пеша поне десетина - петнадесет километра на ден по стръмна, планинска пътека под палещо слънце или проливен дъжд, вашето място може би не е тук.
Денят, условно казано, тук започва рано сутрин, от един до пет по нашия часовник. Възвестява го манастирското клепало. Не е изключено да ви се наложи да присъствате на литургия в продължение на часове, дори от свечеряване до зазоряване. Точно това изживяване по време на нощна служба сред оскъдната светлина от свещите в храма и редуващи се до безкрай молитви и църковно пеене с право може да се нарече необикновено.

Официален език за вербална комуникация не е английският, а гръцкият

Откъсната от намесата на човека, Света гора е един своеобразен биорезерват. Растителността е оцеляла във времето буйна и много разнообразна смес от широколистни и иглолистни субтропични видове. Попаднал насред гората, си даваш сметка, че Градина на Богородица или райски кът съвсем не са пресилен етикети за това място.

Съзнателно не давам указание как да организирате своето пътуване. За тази цел напишете в интернет "Как да посетим Света гора" или направо идете на сайта на православието. Ако не си служите добре с гръцкия или английския език, потърсете съдействие направо от Зографския манастир!

И не забравяйте едно! Вие не сте туристи, а религиозни поклонници

Отскоро до самия манастир е реставрирана и отворена нова сграда за поклонници с добри битови условия. Докато чакате да излезе вашето Разрешението за пребиваване, прочетете повече за Света гора, научете за административното управление и устройство, комуникациите, забележителностите. Запознайте се с историята на отделните манастири, скити и килии. Освен Зографският - български, Хилендарският - сръбски и "Свети Панталеймон" - руски, всички останали манастири са гръцки. Монасите не са там, за да бъдат ваши екскурзоводи, а манастирът не е хотел. Гостоприемството не липсва, но е премерено и някак странно. Не се обиждайте, ако почувствате, че ви смятат за светски натрапници. Само със своето поведение и вяра ще покажете на тях и на себе си дали са били прави или не.

И не се учудвайте, когато се върнете там, откъдето сте дошли, защо в първите дни нямате друга тема или мисъл, освен Света гора и православието, светското обкръжение необяснимо ви дразни, политиката ви изглежда като занимание за малоумни, а телевизията - доста глупав начин за загуба на време. Едно чисто религиозно чувство, наречено православна вяра, се е загнездило дълбоко във вътре във вас, но не иска нищо в отплата. Нищо повече от това да бъдете по-добър, скромен, смирен и отзивчив християнин.