Той е един от хората, които излъчват позитивна енергия. Човек на динамиката, Сашо не приема „не“ за отговор. Знам, че когато работим с него, нещата ще се случат. Той е едно от емблематичните лица в родното ни ПР-общество. Създател и управител е на All Channels Group, една от най-големите независими български комуникационни агенции, носител на повече от 20 международни признания. Компанията е отличена с 4 награди от Форбс за развитието на бизнес стратегията си и управлението на човешките ресурси.
Александър Дурчев е преподавател в Американския университет в България и в Софийския университет. Член е на борда на Българската асоциация на ПР агенциите и неин председател в периода 2011 – 2013 год.
В следващите редове, вярвам, че и вас ще зареди с много енергия.
Сашо, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?
- Фактът, че съм в тази професия, не се дължи нито на образованието ми, нито на предположението, че съм страхотен комуникатор. Истината е, че, колкото и банално модерно да звучи днес, аз възприемам себе си за предприемач. Дали щях да развия All Channels до комуникационна група с няколко успешни стартиращи бизнеса или щях да се боря с верига студиа за татуировки, за мен няма особена разлика. Това, което ме кара да се събуждам усмихнат сутрин, е фактът, че работя със страхотни хора, на които мога да разчитам и които са моят единствен шеф. Движи ме мисълта, че мога да експериментирам и да се опитвам да променям себе си, бизнеса и средата, в която всички ние живеем.
Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлив?
- Чувствам се щастлив, когато моите и на екипа ми усилия се окажат печеливши. Това е моментът, в който разбираш, че не си загубил времето си и си доказал на себе си и конкурентите, че всичко може да бъде постигнато със стратегия, малко повече усилия и щипка хазартен късмет. Тогава разбираш колко прав си, че не мрънкаш във Фейсбук срещу монополите, картелите, олигополите и илюминатите.
Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?
- Разликата изчезна от момента, в който някои комуникационни специалисти спряха да възприемат социалните медии като рекламна среда, а като част от нашето ежедневие, от нашата идентичност. Давам си сметка, че този въпрос продължава да мъчи консервативния бизнес не само у нас. Все още на много хора им е трудно да възприемат как е възможно една PR агенция да бъде успешна в „рекламния бранш“. Истината е, че ние никога не сме се възприемали като PR или рекламна агенция. Това, което винаги ни е отличавало от останалите и в PR, и в рекламния бранш, е желанието ни да създаваме комуникационни кампании – без да се съобразяваме с етикети, академични дефиниции и ограничения. Ако проследите 10 години назад развитието на едни от най-успешните ни кампании, с които спечелихме десетки международни награди, ще бъдете объркани как да ги определите. Такава например е кампанията ни „От любов към живота“ на Avon, която е един от нашите примери за синергията между академично обособени маркетингови дисциплини, които ние винаги сме предпочитали да наричаме просто „комуникация“.
Има ли безплатен ПР?
- Ще отговоря с клише – безплатен обяд няма. Зад всяка комуникация стои труда на образован, опитен специалист. Неговият труд струва пари, защото също така няма безплатно сирене.
Що се отнася до безплатното отразяване на корпоративни новини в медиите, бих искал да кажа, че да, трябва да има безплатен PR. Дали това се случва? Отговорът е, че това става все по-трудно в условията на перманентна морална криза в обществото. Избрахме да живеем в капиталистическо общество, в което бизнесът създава добавената стойност, от която всички ние берем плодове. Без бизнеса нито държавните институции, нито медиите, нито нашите баби и дядовци ще оцелеят. Парадоксално е как обаче медиите съществуват с парите на рекламодателите (а някои и на данъкоплатците), за да публикуват почти единствено новини за убийства, корупция и популистки правителствени мерки.
Какво не харесваш в комуникацията между хората?
- Опитвам се да възпитавам дъщерите си в три прости неща – първо, да се фокусират върху нещата, които харесват, второ – да се опитват да си обясняват причините за странните действия на хората, като се поставят на тяхно място и трето – да се опитват да променят отношението към себе си и заобикалящата ги среда. Последното е единственото нещо, върху което можем да влияем и да променяме. Това, че не харесвам нещо в комуникацията между хората, няма да доведе до нищо конструктивно, просто защото не е в моите възможности да го променя. Всеки човек има своята логична истина за поведението си и за това може да бъде съден само от Господ и от фейсбук активистите.
Кое е другото ти „аз“ извън професията?
- Другото ми аз се опитва да се заяви и еманципира отново от доста време. Надявам се, все по-успешно намирам време за семейството си и за себе си. От няколко години твърдо планирам тренировките си по бокс, пътувам доста. От време на време може да ме видите подскачащ с камуфлажни панталони в центъра на някой метъл концерт. Обичам да споделям житейските си и професионални грешки, поради което преподавам в Американския университет в България и в Софийския университет. Все още не мога да намеря достатъчно време за една от моите страсти – рисуването, което обаче компенсирам с кулинарни експерименти. Всяко нещо с времето си.
От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?
- Зареждам се от хората около мен - от жена ми и децата ми, от колегите ми. Зареждам се от успехите, които заедно постигаме. Зареждам се от стремежа да бъдем все по-успешни. Ако се опитам да обясня по-простичко – зареждам се от двуседмично шляене по гръцките плажове (да ме прощава Лозенец), дълъг уикенд в Италия или нещо, което е толкова шантаво, че да ме накара да не си вдигам телефона и да искам да публикувам дразнещи снимки във Фейсбук.
Какво би учил още?
- Всъщност аз не спирам да уча. След 3 магистратури, започнах и докторантура в Софийския университет. Вярвам, че човек не трябва да спира да учи и да надгражда знанията и уменията си. Академичните знания обаче не могат да компенсират това, което можете да научите от всеки един човек около вас.
В колко започва денят ти и каква първа новина би искал да прочетеш или чуеш?
- Започва в 7. Продължава или със спорт, или с изпращане на децата до училището и детската градина. Бих искал да чуя новината, че международните компании се редят на опашка, за да инвестират в България. А още по-щастлив бих бил, ако по телевизията споменат и имената им.
