След проведен личен двудневен рисърч из различните квартали на София установих, че българите могат да бъдат и много усмихнати и да излъчват положителна енергия – от 5 годишни до 80. Боже, нашата нация могла да бъде и позитивна! Колко и трябва – едно малко Туизи!
„Това е бъдещето, моето момиче! Само така! Ей, добре, че има млади хора като вас да носят новостите!“ - това ми каза една възрастна и елегантна дама, докато бях паркирала малкото чудо пред столичния магазин на Картие. Жената бе разпознала, че возилото е електрическо и с жив интерес ме разпитала дали и тя ще може да го кара, защото и се виждало много удобно и лесно за шофиране! Когато вирнах ухото (разбирай вратата) на автомобила, събралите се вече хора съвсем ахнаха. А аз се чувствах като 20 годишна студентка, на която животът тепърва започва и светът е нейн, и е готова за корица поне на Vogue...
За два дни се превърнах в мобилна дипляна – всички проявяваха искрен интерес към невероятното возило, за което се чудеха мотор ли е, кола или дори ключодържател:). Трябваше да устоявам и на клаксоните по улиците (искрено стряскащи ме в началото), които този път бяха израз на радост и одобрение. Таксиметрови шофьори се изравняваха с мен, за да ме разпитват в движение. Собственици на яки и скъпи машини надничаха с глави и аха-аха да се „целунем“ на няколко пъти от любопитство. Четири девойки направо се разкрещяха от Яриса като минаха покрай мен. Хлапетиите в циганската махала край летището изпаднаха в див възторг и тръгнаха да тичат покрай мен, докато преминавах през бабуните на пътя. Дори на няколко пъти ми дадоха път на улица без предимство! И това, ако не е fun!
Но да отворя дипляната и за вас. Renault Twizy е изцяло електрически и стреля направо в градската мобилност. Няма аналог. Неговите 17 к.с. са напълно достатъчни, за да се чувствате пълноправен участник в уличното движение. По Цариградско шосе, по стръмната посока към Пловдив развих 70 км/ч – какво повече? Освен това ускорението от 0 до 45 км/ч, е за 6 секунди - същата динамика има и 125-кубиков скутер на дистанция от 50 метра. В същото време оцених невероятното плавно промушване по теснотиите на малките улици, където някой „само за малко“ е оставил колата на аварийки и тапата се образува. Още по-удобно е заради малкият радиус на завой – 3,4 м. Малките размери – дължина 2,35 м. и ширина 1,38 позволяват да се паркира на места, където с нормален автомобил и от най-малкия клас няма как да успееш. Е, волана се върти малко по-тежко, защото няма хидравлика, но не е болка за умиране. И още един страхотен кеф – не пускаш sms-и, не плащат талони за сини/зелени зони, защото ел. автомобилите паркират безплатно. Повярвайте – това пести много време, освен и пари.
След като цял ден обикалях из София (бях изминала около 50 км.), вечерта реших да повозя мъжът ми – на седалката зад мен! Охкане и пъшкане докато се намести, а той е 1,80 м., смееше се, че раменете му излизали навън, но в ръцете си държеше дори табла с кетеринг, която трябваше да закараме до адрес на ул. Славянска. По бул. България развихме завидната скорост от 60 км/ч. Но и батерията започна да се изтощава. Докато стигнахме до адреса дисплеят ми показваше само 12 оставащи километра. Ситуацията ставаше критична. Уплаших се, че може да не достигна по стръмното до ел. колонките на Ал. Невски. А да бутаме 450 кг машинка нямаше да е най-приятното, въпреки, че е напълно възможно. Бяхме точно срещу едно заведение. Там беше моето спасение. Благодаря на момчетата от столичният бар „Мементо“ на ул. Раковски, които ми дадоха ток, за да се приберем до дома. Докато изпихме по един коктейл за около 30 минути вече имахме 28 километра. Удобството е, че на практика докато обядвате някъде с най-обикновен удължител може да си позаредите електричката. Въпреки, че според инструкциите не е добре да се ползват удължители. Собственият кабел на Twizy е 3 м и накрайникът е обикновен щепсел шуко. Пълното зареждане на батерията става за 3,30 часа. Хомологираният пробег в градски условия го дават 100 км благодарение на 6,1kWh литиево-йонна батерия. Реалността обаче е около 70 км. Разбира се зависи и как карате – ако решите да сте първи на светофарите и да напъвате по-яко по баирите, както и да ползвате по-често спирачка вместо инерция, с която да рекуперирате спирачната енергия и по-малко ще са. Но дори и 60 км да изминавате на ден – никак не са малко. Предостатъчни за всекидневен градски пробег.
Освен че има две седалки и четири колела, мъникът осигурява 31-литрова ниша за вещи, която e скрита зад пътническата седалка и се заключва. Освен това има и две жабки на таблото - 3,5 и 5 литра, втората заключваща се. Аз открих и ниша за списанията под шофьорската седалка, която се регулира по дължина. Неудобството е, че когато слизате не трябва да оставяте нищо, защото на практика всеки може да се пресегне и да го вземе. Вратите не се заключват, а и няма странични прозорци. За по-студения период като аксесоар могат да поръчат
Що се отнася за возията, както можете да се сетите, всяка неравност се усеща доста добре и трябва да се внимава с дупките, защото разтрисането е здраво. Разджуркването достига най-високо ниво, ако се натресете на някой от тесните легнали полицаи. Но пък количката е много стабилна, дори и на завоите с по-висока скорост заради много ниският център на тежестта.
И накрая идва най-интересното. Колко струва? Макар и да звучи странно, но никой от поне трите дузини хора, на които обяснявах, не квалифицира цената като висока. На оперативен лизинг за 4 години излиза около 26 хил. лв. с ДДС. Като се замислите за тези пари може да вземете много по-истинска кола с доста предимства за цялото ви семейство. Но пък 100 електрически километра струват около 3 лева.
Определено Twizy не е за всеки. Трябва дори психологическа настройка, за да го караш. Мой роднина, който притежава завидните 140 км телесна маса се влюби в мъничето и иска да си го купува, а той е човек, който кара само огромни джипове. Не знам как ще изглежда с него, но той е убеден, че това е неговото превозно средство. Мъжът ми обаче, освен, че се усмихва, не му е фен. Аз обаче вече съм и почвам сериозно да смятам. Освен това съм човек, роден за сцената, а къде по-голяма сцена от тази?...
Коминочистачът го потупа за здраве и ми пожела да си го карам дълго време:)
