Системата на работа и международно разпределение на труда, наречена франчайзингq е доказала успеха си във времето. Във всяка страна, клиентите избират да получат качествено обслужване от някоя известна марка и структурите на развитието и на територията, която тя обслужва. В основата на франчайза е бизнеса без граници; инвеститорите идват до теб от другия край на света. В различните държави първо се появяват американските марки, някои от държавите се учат бързо и създават свои собствени марки, докато други държави влагат усилията си, в това да популяризират марка от световен мащаб.
Турция е доста успешна в създаването на национални франчайз вериги. Ние сме пред всички европейски държави за последната година. Много международни вериги дойдоха в Турция и се оттеглиха безславно. Вериги за хамбургери като Wendy’s, Wimpy, Dairy Queen, Fuddrackers; сладоледеният гигант Baskin Robbins, легендарното Hard Rock Cafe, Quiznos Sub, Hakkansan, Nandos са само част от примерите. Лидери в своите сфери като Alpha graphics, 7 Eleven, Toys R Us, Jani King,Futurekids, Id Sites Institute дойдоха и си отидоха.
Турция е уникален пример в много аспекти. Проблемът с хранителните вериги е, че турската кухня е една от най-добрите в света. Всекидневните ястия, приготвяни от нашите майки, са достойни за един „Турски ресторант”, където и да е по света. Световно известните вериги за бързо хранене попадат в жестока конкуренция в нашата страна. Перфектни системи с дългосрочни инвестиционни планове, след първоначалния бърз оборот (печалба) не издържат още дълго време. Друг аспект, който предпазва турския пазар от международна инвазия, е икономическата криза през последните няколко години. Международните концепции идват, когато бизнесът върви добре, инвестират мащабно и разчитат на високите приходи в началото. След тяхното пристигане се появи кризата. Някои устояха, други които разчитаха на спекулативните печалби си тръгнаха. Кризата подпомогна развитието на националните марки. Във всяка криза, успешните вериги запълват празните шопинг центрове и улични магазинчета. Инвеститорите осъзнаха, че единствено силните марки оцеляват по време на криза. Промишлени, текстилни, строителни компании отвориха кафенета.
Когато разгледаме развитието на франчайз веригите в нашата страна, можем да видим четири периода, разделени от 3 кризи. През 1985 франчайз ерата започва с McDonald’s и се развива с появата на фризьорски и козметични салони и ресторанти за хамбургери. Turyap и Sagra изучиха концепцията. Кризата през 1990-1993 стартира с нашествието на Кувейт и това слага край на чуждестранната доминация. През 1991 UFRAD беше създадена и председателят беше Мастер Франчайзополучател на чуждестранен франчайз. През 1994, ние започнахме да осъзнаваме развитието на шопинг центровете и националните вериги, след като международните вериги напуснаха пазара. Концепцията за франчайзинга не беше добре позната, инвеститорите бяха недоволни от високите роялти такси. Известна статия в местен вестник определя франчайзинга като лесен начин за правене на пари. Като резултат от това, много марки започват да отварят собствени магазини, вместо да търгуват със скептично настроените инвеститори. През 1999 се случиха земетресенията в Голцук и Адапазари, като прибавим към тях и събитията от 11 септември 2001, износът спря и ние бяхме изправени пред тежка криза. Инвеститорите осъзнаха, че единствено франчайз веригите биха могли да оцелеят. Силните вериги наеха празните шопинг молове на ниски цени. Стабилната икономическа ситуация през 2002 г. подпомогна франчайзодателите. С намаляването на инфлацията успешните бизнесмени осъзнаха силата на продажбата на дребно и франчайз марките. Ние започнахме да строим шопинг центрове един до друг. Търсенето на на франчайз марките силно се покачи. Видяха се хора с високи доходи да търсят „по-добро позициониране” в шопинг центровете. Някои използваха това като лесен начин да печелят пари и с това прегазиха много хора по своя път. Франчайз изложенията се разпростряха на повече от 2000 м2 площ. Франчайз марките стават повече от 100. Кризата през 2008 засегна пазара, макар и да не беше толкова лоша за нас както за Америка и Европа. Производителите бяха колебливи, дали да продават на по ниски цени или въобще да не продават. По-слабите марки бяха елиминирани от пазара, докато силните успяха да оцелеят.
следва продължение
