Със сигурност сте чували за гръцкия остров Лесбос, но малко са българите, които са били там. Ако пък сте сред тях, сте късметлии, видели една друга Гърция, съчетала красота на природата, лазурно, спокойно море с гледки, интересна архитектура, съчетание между арт деко и турски стил (турският бряг е отсреща, на час с ферибота, освен това през 1462 г. пада под Османска власт до 1912 г., когато отново е отвоюван от гърците), автентични вкусове и аромати, малко чуждестранни туристи и спокойствие, което буквално няколко часа след като стъпите на острова, изстрелва съзнанието в други измерения на блажено безметежие.
Снимки: авторът
Третият по големина гръцки остров (след Крит и Евия) е известен с няколко неща – земя на най-прочутата поетеса на древността – Сафо, сборно място на лесбийки и световна столица на узото. Именно последното е причината да излетя до там за няколко дни и да остана истински очарована от този остров, до такава степен, че вече искам да си купя къща с дворче в някое от малките селца или поне категорично ваканцията за следващото лято е ясна.
Със сигурност за много българи гръцкото узо е любима и почти задължителна напитка през лятото. Когато направя салата с вкусните ни селски домати или таратор, сервирани под дебелата сянка на ореха, мъжът ми веднага казва - „Плаче за едно узо…“. И това е всеки път, като латерна. Затова и не го питам вече какво ще пие, а направо слагам бутилката.
Преди 130 години
А историята на най-известното узо започва точно преди 130 години край малкото селце Пломари, на 42 км от столицата Митилини, което става световноизвестно именно заради предприемчивия Исидорос Арванитис. През 1894 г., след като забърква десетки миксове, най-накрая постига напитка с изключителен мек вкус и казва: „Да, това е!“. Така се ражда анасоновото узо Plomari. Днес пристъпвам прага на дестилерията (не фабрика!) на Plomari и самият Исидорос, чието име стои гордо на етикета на всяка бутилка, ни посреща – с изключително впечатляващ дигитален образ, излизащ от картина с рамка, който разказва своята история. Още по-впечатлена съм, че има български субтитри! Залата, в която се намираме, е Музей „Светът на узото“, където може да докоснете и усетите основните съставки на узото и да видите историята на тази напитка, която е известна по цял свят.
Господарят анасон
Някога покрай селото Пломари минавали доста кораби, които пренасяли всякакви подправки и семена. Гърците купували от всичко. Кириос Арванитис открил, че може да забърка чудесна напитка, която да подхожда на лежерния живот на местните, и така създава узо. Микроклимата, соленият въздух и морската сол, богатите на минерали вулканични почви били отлична даденост, за да растат специфични за острова билки. Господарят обаче бил анасонът – и до ден-днешен край с. Лисвори в ниви, собственост на дестилерията, расте най-добрият анасон в света с отличното си качество и богат аромат.
Към анасона били прибавени копър, канела на прачки, индийско орехче, екстракт от благоуханната смола мастиха (не мастика), която напомня на сакъз, и още дузина подправки и треви, които се пазят в тайна и до днес. Другите важни съставки са меката, кристална вода от изворите на река Седунта и сол от известните солници на Калони на острова.
Милиони бутилки само от 18 казана
Очаквам да попадна в заводско хале, но влизам в зала с високи тавани и само 18 неголеми медни казани (произвеждани от една и съща фамилия до днес), където се извършва двойна дестилация по традиционен начин, като двата процеса траят 18 часа. След това узото почива 20 дни, след което заминава за бутилиране. Впечатляващо е, че годишно в тази малка дестилерия се произвеждат 7 500 000 бутилки, които заминават за повече от 40 държави по цял свят.
Yamas!
Най-хубавата част от посещението идва с дегустацията. Най-точният начин на пиене на узо е: първо се сипва напитката, след това се налива вода, от която побелява, и накрая се слага лед. Не остава друго освен да си кажем гръцкото Наздраве – Yamas!
Узо върви с всичко – сладко и солено. Ние отпиваме ароматни глътки с резени от местно козе и овче сирене и кашкавали, вкусни маслини, кисели краставички и туршия, благоуханен зехтин, който насълзява очите от удоволствие - топим хляб, ядем, отпиваме елегантни глътки и не искаме да спираме… Накрая ни изпраща древно маслиново дърво, отрупано с черни маслини. Казват, че била на цели 1000 години… Знам ли? В гръцката история всичко е възможно.
Животът е цветен
И за да усетим как Ouzo Plomari се съчетава с гръцкото слънце, соления въздух и морето, сядаме в централната таверна на малкото село Пломари край пристанището. Първоначално е само нашата група, но след малко всички места се заемат докрай – значи сме на правилното място.
Чевръсти момчета започват да носят разядки, гръцки сърмички, пресни калмари, фантастични скариди на скара с узо и чесън, риби каквито е имало от сутрешния улов. Гранираме с Plomari. Странно, но от чистия въздух ли или от лежерността, която ни е обзела, главите не се замайват.
После правим разходка из селцето, което някога е имало различни фабрики за маслини и зехтин, цехове за кожи, а къщите са големи и масивни. В сърцето му, на малко площадче, до което се стига по тясна, павирана уличка, се намира живописно заведение с цветни столове. Къщите също са цветни – изобщо местните явно обичат живота.
На SPA край морския бряг
По-късно следобед се убеждавам, че анасоновата напитка отлично се комбинира с пресни малини, смокини, боровинки и типични за острова сладкиши. Посещаваме горещите минерални извори и красивия Therma Spa Lesvos, изграден на самия морски бряг на залива Гера, обхващащ площ от 42 квадратни километра, отличаващ се с много тесен вход, поради което създава усещането за езеро.
В близост до Spa центъра от 2500 метра дълбочина излиза термална вода с температура 39,5 градуса, която директно, без да се примесва с нищо, защото е отлична за човешкото тяло, се отвежда до двата басейна – инфинити на открито и закрит. Затова и душът предварително е абсолютно задължителен. Две външни джакузита, също с термална вода, с гледка към морето пък раздвижват тялото. Водите, които излизат от земните недра, са изключително полезни при доста здравни проблеми, но като навсякъде не се препоръчва дълго стоене в тях. Затова пък на крачка е морето.
Посетителите могат да се насладят и на няколко вида масажи, като цените са много добри – между 20 (за 30 минути) и 45 евро (за 50 минути).
Деспина Калиани, собственик на СПА центъра, се вижда, че с екипа си отдават с цялата енергия, за да могат гостите да се чувстват комфортно. Споделя, че е наела мястото от общината на Митилини и вече 10 години го менажира. „Работим целогодишно, като почиваме само в 3 празнични дни“ и ни подарява ароматен сапун с дъх на канела, който правят в центъра, заедно с още козметика за тяло.
След минералните води и масажи се отпускаме за плуване в спокойните води на морето. Лятото тук продължава дълго…
