Тогава, когато лятното слънце сипе лъчи вертикално отгоре, е време да си вземете чаша, да налеете една анасонова напитка и да се оставите на безвремието да ви носи в разказите на отминали времена. И най-добре на Лесбос, третият по големина гръцки остров. А още по-добре близо да дома на най-известното узо в света – Plomari.
Снимки: авторът
Там, в малкото крайбрежно градче Пломари, сгушено между планини и море, узото не е просто напитка. То е част от душата и историята на мястото и световна столица на узото. Узо Plomari се ражда тук преди 130 години, през 1894 г., когато Исидорос Арванитис, воден от страстта си към съвършенството, създава собствена рецепта за анасоново узо. Той експериментира и прави десетки миксове с различни треви и подправки, докато най-сетне постигне мекия вкус, който завладява всички. И с времето тя се превръща в символ на качество и традиция, като намира милиони почитатели в десетки страни по света, но всяка бутилка се произвежда единствено и само в сърцето на остров Лесбос.
Изкуството на дестилацията
Десетки напитки по света имат тайни рецепти и узо Plomari не прави изключение. И въпреки, че е известно, че в състава му се използват 15 различни подправки, то истинската тайна е в тяхното миксиране така, че да покажат най-фините и елегантни нотки, без да се покриват. Има друг фактор, който прави напитката уникална - анасонът от село Лисвори – една от най-ценените съставки, отглеждана на няколко километра от дестилерията. Поради вулканичната почва и благоприятния микроклимат, този анасон развива по-мек, сладникав вкус и нежен аромат. Всъщност ще го откриете на високи стръкове и покрай пътищата на острова, които лъкатушят покрай морето.
Известно е, че другите подправки са кориандър, мастиха от Хиос, канела, индийско орехче и кардамон – съчетани така, че да допълват анасона, без да го доминират.
Не на последно място е чистата вода от планините на Лесбос – тя е важна не само за разреждане, но и за структурата на дестилата.
Колкото и да е странно, процесът на двойна дестилация остава традиционен и ръчен, в 18 медни казани, където температурата се следи от майсторите-дестилатори, като опитът се предава от поколение на поколение и го знаят само те. Това бавно дестилиране, което трае около 18 часа общо, е ключово за мекотата и пълнотата на вкуса.
Как се пие узо?
Питие с характер, узото се нуждае от внимание. Най-често се разрежда с вода и лед, след което напитката добива млечнобял, почти мистичен цвят. И се пие бавно, на сянка край морето, с поглед към хоризонта. Комбинира се чудесно с мезета - с ароматни твърди кашкавали на фини резени (на Лесбос имат един-два вида неповторими) маслини и гръцка салата, както и с калмари, октопод на скара, скариди приготвени с узо, мариновани риби. И всяка хапка разгръща нов пласт от вкуса на узото.
Минало и модерно настояще заедно
Днес дестилерията "Исидорос Арванитис" може да бъде посетена от туристи. Там ще видите оригиналните аламбици, ще усетите аромата на прясно дестилиран анасон и ще се потопите в историята на узо Plomari чрез малкия, но изключително автентичен музей, където Исидорос Арванитис оживява в дигитален образ на екрана и самият ви разказва за историята. А накрая ще завършите с най-важното – дегустация на два вида узо.
Музеят се намира в територията на дестилерията, около 1‑ви километър по пътя Plomari - Mytilene, близо до плажа Agios Isidoros, +30 22520 31450, Работно време: Вторник–Събота, 10:00–14:00 ч.
С вкус на Лесбос
Узо Пломари не е просто питието на лятото – то е ритуал, който ни припомня, че хубавите неща се случват бавно – както дестилацията и какъвто е животът по гръцките острови. И когато лъчите станат златни, чашата се изпразни и денят се превърне във вечер, човек разбира защо узото не е просто алкохол, а част от една култура, която умее да се наслаждава на малките неща.
Ами, Yamas!
