Само като го видиш и неволно се усмихваш. Дали защото е необичаен като цялостна визия, дали защото напомня на детски автомобил или на картинг количка, дали защото си казваш „и това ли направиха MINI?!” или просто оставаш впечатлен от този мъник, здраво стъпил на пътя, който по категоричен начин ти предлага двулитров дизелов мотор със 143 к.с. – един пълноправен боец на полето на автомобилния пазар. Повече от ясно е, че няма да са много тези, които ще седят зад волана точно на този модел на марката (който е и първият двуместен MINI автомобил). Първо, финансово и ментално трябва да си прескочил известен брой нива, после гените ти трябва да са комбинация от духовно-артистично-състезателна ориентация.
При един от разговорите ми с представители на BMW, за това които са клиентите на MINI, генералният отговор се завъртя около „хора с по-различни усещания и виждания”. Сега се сещам, че мой приятел италианец, който е диригент на оркестър, има точно MINI. Въодушевено преди време ми писа, че видял купето и бил много впечатлен, и може би щял да смени Clubman-a, който в момента кара. Какво пък, за диригентската палка и партитурата в купето има достатъчно място. За мястото в багажника и аз си мислех, че сигурно ще има толкова, колкото да събера ноутбука си. Напълно погрешно впечатление –обемът е забележителен. Мястото е освободено именно заради липсата на задни седалки. А наличието на вратичка (не знам защо си представих как главата на кучето се подава от там) позволява да промушите и по-дълги предмети. Вратата обаче съвсем не е миниатюрна и ми беше супер удобно от там да издърпам разни вещи, който бях оставила в багажника. Задният капак се отваря широко нагоре и достъпът до товарното пространство е изключително удобен.
Мислех си, че ще усетя някаква клаустрофобичност в купето – като гледах от вън автомобила точно това беше усещането ми, но напротив! Качихме се с един мой колега, висок 1,82 м. и се чувствахме напълно нормално. Въпреки, че предното стъкло не е много голямо, а видимостта назад поограничена, страничните огледала дават нужната сигурност.
Стартирам мотора и едно ниско ръмжене дава още по-ясна заявка за състезателния дух на автомобила. Той се разбира още на „първо четене” като видите здравото, атлетично тяло. Шумът в купето се усеща също, но мисля, че това е търсен ефект, заради цялостната концепция на автомобила. Тръпката продължава с отварящият се автоматично спойлер, при достигане на 80 км/ч, интегриран в задния капак. При падане под 60 км/ч спойлерът се прибира. Може да се активира и ръчно, при натискане на бутон. Автомобилът не е „пършинг”, който те изстрелва от място, но пък е забележително праволинеен. Имам предвид, че стои залепен на пътя, без никакво излишно отклонение при по-нервен завой.
Истинско удоволствие изпитах на една кратка състезателна отсечка. Като цяло изобщо не съм състезателен тип зад волана, но с купето истински се забавлявах и то най-вече заради сигурността, която усещах. Автомобилът е с шестстепенна автоматична скоростна кутия, като има възможност и за ръчно превключване на скоростите чрез перца от волана. Тогава тръпката е още по-силна. В MINI coupe изборът от двигатели, настройките на окачването, разпределението на теглото и аеродинамиката са изцяло насочени към постигане на оптимална динамика, която дава това go-cart усещане. И отново се връщам на моя приятел диригент – след репетиция, когато емоционалната превъзбуда често стига сериозни нива, един такъв автомобил може напълно да импонира на състоянието на психиката, дори и на физиката. Изпитваш онова удовлетворение от съчленяването на човек-автомобил, че те изнася в други измерения...
Накрая да се върнем към прозата. MINI Cooper SD струва 53 050,00 лв. с ДДС.
