fbpx Задълженията растат, планирането става вече трудно | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Задълженията растат, планирането става вече трудно

Задълженията растат, планирането става вече трудно

Населението трупа все повече задължения, чиято събираемост става все по-трудна. Това отбелязват от Асоциацията на колекторските агенции в България. Дългата зима, тежките грипни епидемии и високите цени на горивата са нарушили семейните бюджети. В резултат на това все по-голям процент от потребителите отлагат онази част от плащанията, при които рестрикциите са по-отдалечени във времето.

„Всеки трети длъжник, с който сме разговаряли през февруари, посочва растящите си ежедневни разходи като основна причина за забавянето на по-големите плащания. Това на практика означава, че българските семейства не успяват да планират бюджетите си и последствията от това ще бъдат дългосрочни.”, казва Райна Миткова-Тодорова, Председател на АКАБГ.

По данни на асоциацията приоритетите на българите са се променили значително след настъпването на кризата. В годините на позитивни очаквания за бъдещето си финансово състояние, потребителите са покривали първо текущите разходи за храна, транспорт, комунални услуги, след това спокойно са правели по-дългосрочните и големи вложения и на финала са стигали до спестяване. В първите кризисни месеци, домакинствата са ограничавали ежедневните си разходи за храна и забавления, за да продължат да плащат редовно кредитите и комуналните си услуги. В този период спестовността измества потреблението.
През последните няколко месеца, хората вече са уморени от ограниченията и не желаят да се лишават от ежедневни придобивки за сметка на трайна финансова сигурност.
Психолозите определят този факт като „дъно” – потребителите не вярват, че нещо може да се подобри и в същото време изпитват безразличие към степента на влошаване на своето финансово положение. Така редица малки като обем и малко на брой задължения, които не се покриват с месеци, трупат лихви и стигат до съдебни предявявания, довеждат дори хора, които на пръв поглед имат стабилни доходи до срив.

Делът на големите задължения постепенно намалява, като данните от началото на годината сочат, че задълженията от над 10 000 лв. са едва 0.96% . В категорията 10 000 до 1 000 лв. попадат други 9.45% от дълговете, а 8.31% са между 1 000 и 500 лв. Неплатените сметки на стойност между 500 и 200 лв. са 20.48%, а тези, които дължат от 100 до 200 лв. - 19.33%. Задълженията за под 100 лв. заемат значителните 41.47% , което само на пръв поглед ги прави лесни за събиране.

Според представителите на асоциацията всеки втори длъжник има повече от едно задължения, което означава, че събираемостта е по-трудна, отколкото изглежда. Потребителите масово пренебрегват най-малките си дългове, отлагат ги непрекъснато, тъй като рестрикциите по тяхното неплащане им се струват нищожни. Едно след друго малките задължения се трупат, отежняват с много лихви и на финал формират несъбираем дълг. „Хората в големите градове не осъзнават последиците за финансовото си състояние от постепенно повишаващите се цени на горивата, топлата вода, хранителните продукти и вместо да използват сравнително по-спокойния март, за да компенсират натрупаните загуби, продължават да харчат.”, изказват опасенията си от АКАБГ.

На прага на великденските и майските празници домакинствата планират пътувания, чиято стойност е трудно да се предвиди при непрестанно растящите цени на бензина и дизела. От 1 април се очаква и значително по-висока цена на топлата вода. Всичко това прави планирането на бюджетите по-сложно, а спадът на събираемостта трайна и опасна тенденция.

Facebook коментари