След второ четене на новия проектозакон с измененията и допълненията на Закона за занаятите стана ясно, че фризьорството остава списъка със занаятите. Специалистите в бранша са твърдо против това и имат своите аргументи. Те смятат, че фризьорството е професия, защото определението за занят, според Закона, чл.3 (1), е: „Занаят” е дейност за производството на изделия и/или за предоставянето на услуги по занаятчийски начин. А тяхната професия не се събира в това определение. Асоциацията на малките и средни предприятия от индустрията за красота и здраве (АМСПИКЗ) е първата неправителствена организация в България, която обединява инвеститори от секторите за красота, естетика, SPA&Wellness. Разговаряхме с Емилия Динкова, изпълнителен директор на АМСПИКЗ за законовите рамки, за качеството на услугите, за пазарната икономика в бранша и за професията фризьор.
Г-жо Динкова, какви са вашите мотиви да поискате фризьорството да излезе от списъка заедно с останалите 71 занаята, които отпаднаха в Проектозакона? - Според АМСПИКЗ фризьорство, козметика, маникюр, педикюр, гримьорство и други услуги, предоставяни в салоните за красота и СПА центровете, не са занаяти, те са професии. За да се упражнява една професия, е необходима професионална квалификация. Професионалната квалификация в Република България се удостоверява от Министерство на образованието. Тези професии са включени в СПОО, за тях има разработени ДОИ. На никого не е необходимо да се създава алтернативна програма за обучение и валидация. 10 години опитите да функционира занаятчийският начин на обучение не заработиха. Не може Занаятчийската камара (ЗК) да организира изпити и да валидира знанията и уменията на 56 занаята. Когато едно учебно заведение издава документ, удостоверяващ дадени умения и знания (например Софиийският университет издава диплома по бизнес администрация) следва ли градската управа на София да се събере и да изпита отново завършилия срещу такса от 1 000 лв.? Живеем в 21 век и всякакви опити да се подценяват съвременния начин на живот, постиженията на науката и да се ограничават развитието и непрекъснатото обучение на индивида са меко казано користни. Най-важното е, че тези услуги са тясно свързани с човешкото здраве и изискват сериозна професионална квалификация.
Какво ще направи вашата организация, ако все пак фризьорството остане в списъка на занаятите? - Въпросът е принципен. При гласуване на предложените промени в Закона за занаятите членуването ще е напълно доброволно. Друг е въпросът, че има опасност отново да се създадат локални наредби от ЗК във всяка община, които да задължават отново хора, работещи по ТЗ да членуват и в Камарата на занаятите.
Кой гарантира в момента качеството на услугите, които се предлагат в един салон в България? - Само и единствено пазарната икономика. Това е много демократично и АМСПИКЗ подкрепя този принцип, но липсата на елементарен държавен контрол създава условия за нелоялна конкуренция и опасност за здравето на ползвателите на услуги.
Каква професионална квалификация имат работещите във вашия бранш и конкурентоспособна ли е на фона на Европейските такива? - При положение че професионалната квалификация не е задължително условие, за да се упражнява която и да е от тези професии и не се контролира от държавна институция, е трудно да се отговори на този въпрос. В момента най-високата степен на професионална квалификация е втора и тя може да се валидира в останалите страни и да се приравни към Европейската квалификационна рамка. Нашата организация разработи и внесе предложение в НАПОО, респективно в МОМН за нови професии, за които е необходимо по-високо ниво на квалификация и се надяваме съвсем скоро да се задвижи машината и те да бъдат включени в Списъка за професионално образование и обучение. Тези професии ще се приравняват към трета и четвърта степен по ЕКР.
Дали категоризация на козметичните салони, по подобие на хотели и ресторанти, няма да даде по-добра представа за качеството на един салон? - Моето лично мнение е, че категоризацията няма да подобри качеството на предлаганите услуги. Пазарните механизми са най-добрият регулатор в тази посока. За нас, като организация е важно да се гарантира здравето на потребителите, а това зависи от подготовката на хората, които работят. Нашите усилия в момента са насочени към създаване на точен ред по отношение на това „кой”може да работи.
Как днес може да се отвори фризьорски или козметичен салон? Има ли място за нови? - Всичко трябва да е подчинено на законови основи. Няма значение дали един салон работи от 10 години, или е отворил вчера. Важното е да работи по правилата и точно тук е проблемът – те не са 100% ясни. Така се стига до нелоялна конкуренция и сив сектор. Повечето неща у нас, както и законите, се правят по два пъти. Във всеки разговор, воден с министерства и агенции, ние винаги сме казвали, че е по-лесно да се вземе готов модел, например от европейска държава. Но тогава новите наредби ще влязат в противоречие с други, действащи към момента и ще трябва да се преработват и те. Изводът е, че не е правено нищо години наред и сега ще е трудно да се въведе ред само чрез промени на съществуващи закони и наредби. Най-жалко е, че повечето институции подценяват необходимостта от промени, защото на дневен ред са много по-актуални проблеми със здравеопазването, икономиката и други сектори. Това е грешка, защото е много важно да се създадат условия за превенция на здравето на здравите хора и привличане на чуждестранни туристи.
Почти всички хотели у нас вече имат СПА центрове. Възможно ли е хотелиерите да разчитат на кадри, обучавани по занаятчийски начин? - Не може да се говори за две различни ери в развитието на човечеството. Звучи ми като СПА процедура, правена от динозавър. Съмнявам се, че хотелиерите при тази борба на пазара за клиенти наемат хора, обучени по занаятчийски начин. Познанията по анатомия и физиология на човешкото тяло, минимум един чужд език, психология на поведението на клиента са жизнено важни за успеха при предлагането на услуги.
В Европа условие за откриване на салон за красота (фризьорски, козметичен или Nails) или SPA център е сключването на застраховка „Клиент”. Каква е ситуацията в България? - Трагична. Не съм достатъчно подготвена по темата, но няма застрахователна компания, която може да предложи адекватен продукт, тъй като няма задължителна професионална квалификация. Самата застраховка трябва да е срещу грешки, допуснати по работещия специалист. За целта трябва да има общо приети стандарти за предлагане на услугите. Това е един доста дълъг път, по който се надяваме администрацията да тръгне скоро и АМСПИКЗ като организация е готова да съдейства по всички линии.
