Марияна Печеян винаги е усмихната и винаги намира време за всичко и всички. Бизнесът за нея е удоволствие, но и голяма отговорност. Тя поема пътя на машиностроенето и днес повече от 90 % от продукцията на заводите, които тя купува преди 13 години заминава навън. През 2000 г.е определена за “Бизнес дама на годината”.  

С наближаващата дата за присъединяване на България към Европейския съюз въпросът за етиката и коректността в бизнес отношенията и в компаниите придобива все по-голямо значение. Охранителният бизнес не прави изключение. За това къде е мястото на политиката по етика в този бранш, как се спазва тя и какво носят моралните стандарти за бизнеса, разговарям с генерал Людмил Маринчевски, председател на Националната асоциация на фирми за търговска сигурност и охрана:

Г-н Аспарухов, учил сте журналистика. Защо оставихте тази професия? - Да, всеки се е занимавал с неща, които не са му работа - това е в кръга на шегата, разбира се. При мен стана така, че превърнах хобито си в професия. Така, навремето компютрите ми бяха в тази категория на занимания, а какво се получи... Но все още са ми хоби. А къде остана журналистиката? В това, че четете почти всички списания на българския пазар?

Г-жо Кючукова, как решихте да се занимавате с винопроизводство и да влезете в бизнеса с вино? - Нашето дружество е регистрирано през 1989 г., с идеята да работи в областта на проектирането и строителството. Тогава обаче никой нямаше средства да проектира, още повече да строи.

Г-н Новаков как започнахте да се занимавате с туристически бизнес? - Моят съзнателен работен живот е минал в банковия бизнес. Занимавах се с международни операции, което изискваше да пътувам често в чужбина. Формирах отношението си към туризма по-скоро като потребител. В същото време мои приятели ми предложиха да основем туристическа фирма. Това, че бях "от другата страна" до голяма степен подпомагаше дейността и развитието на компанията, защото като клиент знаех какви са изискванията на потребителите, как трябва да се структурира един продукт.