fbpx Всеки тежи на мястото си и всеки има своята важна роля в бизнеса | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Всеки тежи на мястото си и всеки има своята важна роля в бизнеса

Всеки тежи на мястото си и всеки има своята важна роля в бизнеса

Г-н Иванов, какво се случи през изтеклата година в IT бранша?
- Това бе една успешна година. Това очевидно е свързано с телекомуникационните технологии. Все повече хора започнаха да ползват интернет, а оттам и всички електронни услуги. Промени се целият начин за правене на бизнес. За Сisco мога да кажа нещо важно - съвсем скоро купихме най-големия производител за оборудване на кабелна телевизия, което е най-голямата придобивка за фирмата през последните няколко години. В България имаме много клиенти в този сегмент и това е изключително важно събитие, което фокусира нашата компания в областта на видеото и
телевизията.

Научиха ли се българите да правят бизнес? Защото думата “бизнес” е в нашия речник едва от 15 години?
- По принцип нашата нация е много предприемчива. Но проблемът е в кадрите. Ние подхождаме към това като нещо естествено без да смятаме, че бизнесът е вид наука и той изисква знания и обучение. Човек трябва да има доза късмет, интуиция и предприемчивост, но те трябва да са подплътени със знания. В ИТ-индустрията виждам голяма трансформация. Имаше утвърдени фирми в последните 15 години, но настройката им беше по-различна -
те смятаха, че е достатъчно да познаваш технологиите. Това се оказа невярно, защото играчи на пазара се смениха.

Казват, че българите са работливи, че имаме добра образователна система, а в същото време липсват добри кадри. Защо е така?
- Българите са хора с изключителни качества, но големият проблем е индивидуализмът - ние сме много добри сами за себе си. Много сме добри да даваме оценка за несполуката на другия, но никога не виждаме нашата. Това е проблемът и на младите хора. Те идват с големи претенции и нагласа, които не винаги са с покритие. Бизнесът е като футболен мач - комбинацията на най-добрите футболисти не прави най-добрия отбор. Същото е и в една фирма - и най-добрите хора, ако не правят симбиоза помежду си, всичко е напразно. Бизнесът е отборна работа -
не може само собственикът да управлява компанията. Това е също често срещана грешка. Факт е, че 40 години не е имало истински бизнес и тази култура липсва. Но хората трябва да разберат, че не всеки може да бъде собственик или управител -
всеки си тежи на мястото, всеки има своята важна роля и тя не е по-малко важна от тази на собственика. Това трябва да се разбере и от собствениците и от служителите.

Приемат ли българите високите технологии, защото в малките фирми всяка стотинка за допълнителни инвестиции се пести?
- Точно това е нашата и вашата роля. Хората често пъти гледат на инвестицията в компютъра или телефона като едно необходимо зло. Ние трябва да им обясним, че това е инвестиция, която може да се възвърне при добро планиране.

Стойността на една стока не е нейната цена. Стойността е в това какво тя допринася и какво ви дава повече

Много хора казват - “вашите устройства са скъпи”, може би е така, ако гледаме само тяхната цена, но ако се тегли чертата накрая и имаме ефективно управление на бизнес процесите и от това компанията печели -цената може дори да излезе отрицателна. Много са различни понятията стойност и цена. Човекът плаща една цена, но стойността на продукта е нещо съвсем различно.

На какви изисквания трябва да отговаряте, за да сте мениджър на една голяма компания като “Сиско”?
- Аз мисля така - сигурно има хиляди по-кадърни хора от мен. И може би биха били по-подходящи за тази позиция. Човек винаги трябва да мисли по този начин, защото това го кара и го стимулира да се развива. Това, че аз съм избран да бъда на тази позиция, не е бил един акт - това е един процес, който продължава вече шест години. Аз всяка година започвам от нула и трябва да се доказвам. Нашата финансова година приключва през юни и аз имам нова задача, която започвам от нула. Това е Cisco -една типична американска фирма, фокусирана върху резултатите и това е критерият, по който съм бил избран. Хиляди други способни хора не са били наоколо, когато са ме избирали и това е моят късмет - оттам нататък всичко зависи от човека и упорита работа.

И останалите служители ли са подложени всяка година на тест?
- Абсолютно. Това е една уникална компания и е един жесток тест, който започва всяка година - или се изкарва или не -
няма междинни резултати.

Когато сте на срещи в чужбина имате ли самочувствието на българин?
- Гордея се, че съм българин. Но много малко сме направили, за да представим дър жавата си. Смятам, че част от моята мисия е и това. Трябваше да представяме в чужбина бизнес плана на държавата за следващите две години. Казах един прост факт: - “Помислете си дали щяхме да бъдем с вас на това днес, ако един българин преди време не беше измислил персоналния компютър?” След това казах: “Представете си нация, която не може да се похвали с голяма територия или многобройно население, но може да се похвали с качествени хора и специалисти. След това им казах, че световните шампиони по шах са българи...
Но трябва да наблегнем на качеството на образованието, а не на количеството. На глава от населението ние сме едни от първенците по висшисти. За да станеш успешен бизнесмен, не винаги е необходимо да си първенец на курса. Човек трябва да има житейски опит и да е попадал във всякакви ситуации, за да може да оцелее. Висшето образование не е панацея. Защото се оказва, че имаме най-много юристи и икономисти на глава от населението в Европа. Това означава, че никой не планира какво ще трябва на държавата в бъдеще.

Как минава един ваш ден? Стоите ли много пред компютъра?
- Работният ми ден обикновено започва в 8. Получавам около 100 имейла дневно. 30 % от тях са важни, други 20 % са за по-късно, 10 % са маловажни и т. н. Въпросът за разпределениетои управлениетона времето е много важен Всички от екипа ми са минали един Power management - курс. Бизнесът не е това, което е било. Традиционният начин със секретарка, която записва срещи в тефтера, вече е отминал . Човек е в движение и трябва да управлява динамично своя бизнес. Нашите служители ще получат мобилен телефон, който има функцията да получават всички имейли, независимо къде се намират. Това е инвестиция за 13 млн. долара в световен мащаб. Целият ми ден минава в срещи, вечер отново си преглеждам календара
и синхронизирам всичко.

Между 100-те имейла и 100-те самолетни полета остава ли време за семейството?
- Лично време за мен самия има много малко. Опитвам се да си позволя повече време за моите хобита: аз съм професионален водолаз, карам сърф, колело, опитвам се да играя тенис и да карам ски.
Харесвам разнообразието, затова няма спорт или активност, която да не съм опитвал. Може би вече трябва да се насоча избирателно към някой от тях. Имам дъщеря на 4 години и половина. Много е важно да отделям време за нея. Когато не съм вкъщи, тя гледа как кацат самолетите и знае, че баща и е в един от тях.
Защото казано честно, човек може да бъде успешен в бизнеса и неуспешен в семейството. Cisco се опитва да интегрира и семействата на служителите си, защото така те са по-ефективни.
Животът ми е толкова динамичен в Cisco, че понякога ми се струва, че една година работа се равнява на 10 нормални години.

Facebook коментари