Представяме: Мая Клевцова, ръководител „Комуникации” в Сосиете Женерал Експресбанк

етикети: 
Мая Клевцова е от хората, които също познавам от много години. Запазената и марка е широката усмивка, която сваля всички бариери. Тя е човек на действието и работата с нея лесна, директна и много организирана - знаеш, че или става и не става. Мая днес е ръководител „Комуникации” в Сосиете Женерал Експресбанк, като отговаря за връзките с медиите, програмата за корпоративната социална отговорност на банката, вътрешната комуникация и за организацията на събитията на институцията.
 
Има над 13-годишен опит в корпоративния маркетинг и ПР в банковия сектор и в сферата на недвижимите имоти. Преди да се присъедини към банковата институция, Мая работи няколко години като маркетинг и ПР консултант в международната компания Colliers International и повече от шест години в отдел „Корпоративни комуникации” в Юробанк И Еф Джи България (Пощенска банка). Има Бакалавърска степен по „Приложна лингвистика” в Нов Български Университет и диплома от Международния Банков Институт. Владее английски, испански, италиански и руски език. 
 
Мая, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?
 
- Истината е, че започнах кариерното си развитие в съвсем друга сфера – учител по английски език. Първата ми специалност е приложна лингвистика, и в началото бях убедена, че искам да преподавам. Трябваха ми няколко месеца, за да се убедя, че това не е моята професия, беше твърде монотонна дейност за мен. По случайност започнах в банковата сфера, като още в началото се ориентирах към маркетинг и комуникациите, защото винаги съм обичала динамиката, работата с хора, възможността да свързвам бизнеса и хората чрез различни дейности и каузи, които ги обединяват в името на  нещо добро. Няколко години работих и в една от големите консултантски компании за недвижими имоти, където, освен завътрешен маркетинг и ПР, отговарях за маркетинговите комуникации на клиенти на компанията – офис сгради, молове, индустриални и големи жилищни проекти. Беше много интересно да работиш хем като вътрешен ПР, хем като агенция. 
 
Преди три години обаче се завърнах към старата си любов – банковия сектор. 
 
Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлива?
 
- Работата на един „комуникатор” е многоспектърна и често пъти нещата се преплитат – от организация на вътрешни и външни събития, до връзки с „традиционни” и социални медии, и осъществяване на социално отговорни проекти. 
 
За този тип проекти съм безкрайно щастлива да видя, че те са успешни не само от гледна точка на събиране на средства, но и ангажиране на колеги, клиенти и широката общественост, като осъзнаване на конкретния проблем и предприемане на определени действия за неговото решаване. Защото хората могат да бъдат полезни посвоему и често пъти помощта няма финансово измерение.
 
Моето най-голямо удовлетворение е да видя, че резултатът, който сме искали да постигнем, е налице или дори сме надхвърлили очакванията. Признанието на колегите или добрият резултат от съдействието, което сме оказали на медии, когато работят по разработването на дадена тема и са имали нужда от експертно мнение. 
 
Ние, „ПР-ите”, имаме много сходни предизвикателства и отговорности с тези на журналистите. Работата ни е също толкова отговорна и третираме информацията по този начин. Проверяваме си фактите, търсим различни гледни точки по темите, превеждаме на разбираем език специфични  въпроси. И също така се стремим да си спечелим аудиторията. Реално експертът, който се занимава с комуникации в една компания е „човекът” на журналистите в тази компания и също така лицето на компанията при журналистите. 
 
Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?
 
- Мисля, че няма да е претенциозно, ако кажа, че през последните години много от големите компании у нас участват все повече в обществения живот. Има прекрасни примери за проекти, случили се с подкрепата на бизнеса, които променят средата, мисленето и живота ни. Именно в тези проекти ние използваме ПР, защото имаме нужда от подкрепата на медиите, за да дадем гласност на онова, което искаме да променим и в което не можем да бъдем сами. Например, възприемането на децата със затруднения, тяхната изолация в специализирани заведения, липсата на адекватна грижа за тях и семействата им. Тук не можем да бъдем сами. И търсим медиите, за да повдигнем дискусията и да бъдем подкрепени в усилията си ситуацията да се промени. За рекламата мисля, че е достатъчно ясно – и че твърдението ”Advertising is what you pay for, publicity is what you pray for” (Рекламата е това, което заплащаш, за да ти се случи, а публичността е това, за което се молиш да ти се случи”) важи с пълна сила. 
 
Има ли безплатен ПР?
 
- Ако нямаше, едва ли щях да работя това :) Имам предвид ефектът от една комуникация. Ако всичко беше платено, щяхме да говорим само и единствено за реклама. 
 
Що се касае до труда на хората, работещи в тази сфера – това е професия като всяка друга и която заслужава да бъде оценена. Смятам, че важността на „комуникаторите” се осъзнава все повече в днешно време. Преди 10-12 години най-редовно се натъквах на реакция от рода на „ПР, и това ли вече стана професия, ами че това всеки може да го направи, ако има подходящия бюджет…”. Сега, за щастие, нагласите са коренно променени.  
 
Какво не харесваш в комуникацията между хората?
 
- Смятам, че когато комуникираме с хората, е важно да се опитваме да се поставим на мястото на отсрещната страна и да разберем другата гледна точка. Да познаваш публиката си – или най-малкото да се опиташ да я разбереш, ти дава огромно предимство и ти спестява много главоболия. Добрата комуникация е важна във всеки един момент от нашето ежедневие – докато сме на работа и общуваме с колеги, когато сме с приятели и със семейството си. 
 
Арогантността, грубостта и двуличието са способни да ме изкарат от релси, но мисля, че можем да ги преборим с правилен подход и комуникация. 
 
Кое е другото ти „аз“ извън професията?
 
- Пътуванията са моята страст, но обичам и семейния уют. Мисля, че те са моето ин и ян, и не мога без нито едното. Обичам да експериментирам в кухнята и да прекарвам свободното си време със семейството си и с близки приятели. Да играем заедно със сина ми, който, за щастие, ме кара да не губя детското в себе си. 
 
От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?
 
- Опитвам се да правя неща, които са тотално извън сферата, в която работя. Дали ще е изложба, разходка на непознато място или просто хубава книга, няма значение. Преди няколко дни бях на изложбата на Кристо Явашев и Жан-Клод. Вдъхновяващи са упоритостта и енергията, която влагат в материализиране на мащабните си проекти, както и нестандартният подход за финансирането им. 
 
Зареждащо ми действат и колегите, с които работя – страхотен екип, всеки един допълва другия по много интересен начин. По-опитните, с които обменяме опит, и по-младите, заразителни с неизчерпаемата си енергия и хъс да учат непрекъснато. 
 
Синът ми – който, освен с енергия, ме кара да се зареждам и с голяма доза търпение – качество, което тотално ми липсваше, но лека-полека започнах да изграждам.
 
Какво би учила още?
 
- Езици. Готварство. Фотография. Фигурно пързаляне. Само ако денят беше поне 50 часа… Засега всичко гореизброено е в рамките на любителските интереси. За съжаление, често пъти подхващам нещо и после го оставям недовършено – или ми е доскучало, или минавам към следващото предизвикателство. 
 
В колко започва денят ти и каква първа новина би искала да прочетеш или чуеш?
 
- През седмицата ставам рано, към 6.30 часа; събота и неделя не чак толкова :) Странното е, че за „ПР”, аз не започвам деня си с новините, освен ако не следя за нещо специално. Предпочитам да се заредя физически, като правя гимнастика. Баща ми, който е почитател на източната медицина и култура, ми показа едни много ефективни упражнения, заимствани от китайската традиционна гимнастика, чи-гун и др. Десет минути и си зареден страхотно. 
 
Иначе, страшно се радвам, когато чета позитивни новини за успели българи и хора, които се опитват да направят земята по-добро място за живеене. Всеки път каним по един такъв гост във вътрешното издание на банката, който да зареди и вдъхнови колегите с определена тема, която засягаме. Вярвам, че добрият пример ни зарежда и ни мотивира да се справяме с ежедневните предизвикателства. 

Коментари

Не съм убеден, че трябва да споделям еуфорията на статията. През последната година - две банката и служителите и не са ме убедили, че можем да продължим да работим заедно.