Тя е от хората с най-широката усмивка, които познавам. Тя е от хората, които реагират на секундата. Тя е изпълнена с позитивни емоции и с огромно сърце ги раздава. С нея се познаваме от далечните години на „Адрес“ и оттогава няма интервю или материал, който да не сме успели да реализираме. Днес е собственик и мениджър на агенция „пр2“. В следващите редове ще усетите отново нейната усмивка и положителен заряд.
Пепи, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?
- Стечение на обстоятелствата. Като малка мечтаех да бъда като Тома Томов. На 21 започнах работа в NOVA, но през 2003 г. свалиха от екран предаването на Милен Цветков “Здравей, България”, в което бях репортер, и за да не ни уволнят, ни разпределиха в другите продукции. Изпратиха ме редактор в предаването “На кафе”. Светският живот и домакинстването ми бяха толкова далечни в този период, че за няколко месеца ми омръзна и не знаех накъде да продължа. В една събота съпругът ми видя обявята за ПР специалист на АДРЕС недвижими имоти и ме убеди да отида на интервю. Назначиха ме след безкрайни интервюта, въпреки че през живота си не бях написала нито едно прес съобщение и нямах никаква идея от бизнес. По думите на HR директора на компанията тогава: “защото 2 часа те въртях, а ти не спря да се усмихваш”. Накратко човекът, който ме провокира да се захвана с ПР, беше съпругът ми. След това нещата просто започнаха да се случват.
Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлива?
- Аз съм щастлив човек генерално. Имах късмета да срещна прекрасни учители в живота си –Валя Гиздраска в телевизията, Христо Илиев - собственика на AG Capital, Веселин Генчев, един от съдружниците в БенчМарк, Георги Павлов, Изпълнителния директор на АДРЕС - все хора, които имат не само забележителна кариера, но и невероятното умение да ти помогнат да израстваш заедно с тях.
Затова като собственик и мениджър на компания днес, искам да продължа тази верига. И съм истински щастлива да чувам “благодаря” от клиентите за задачи, които са били изпълнени не лично от мен, а от момичетата в екипа на пр2. Така знам, че наистина съм успяла – не само като експерт, но и като напътственик.
Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?
- Имах един учебник, в който пишеше, че ПР е “безплатна реклама”. Но на този точно учебник отдавна са му пожълтели страниците. Въпреки това, колкото и да е наивно, аз дълбоко в себе си вярвам, че играта в медиите трябва да е честна – платените публикации трябва да са обозначени като такива, а темите, които са предизвикали журналистическия интерес, защото съдържат полезна и важна за аудиторията на медията информация, да бъдат подготвени от самия журналист според неговия личен професионализъм.
Измамно е усещането, че в интернет е по-различно. В момента много блогъри са се превърнали в институции. Имат по-голямо влияние върху аудиторията от медии с огромен бюджет и държавна протекция. Но аз бих искала всички да бъдат честни с читателите си и да признават коя статия е платена и коя е написана по убеждение. Спазването на този принцип е важен в дългосрочен план за всички участници на пазара на информация. И е жалко, че към момента размиването се толерира и насърчава. Убедена съм, че съвсем скоро ще си платим затова. Хората просто ще спрат да вярват.
Има ли безплатен ПР?
- Да, за интересни проекти на неправителствени организации, които имат благородни каузи. През следващите няколко месеца ще работим активно по една такава инициатива за Домовете на знаменитите българи. Образователна кампания, за която скоро ще разберете.
За всички останали нашите цени изглеждат високи. В най-хубавите години на бум на икономиката един клиент ми каза: “Гледаш в тавана, измисляш си разни неща и ми искаш 4- цифрена сума”. Спомням си, че тогава му отговорих:“Така е. Въпросът е, че знам какво трябва да измисля, а ти – не.” И той беше доволен от работата ни. Плати ни поисканата сума и ни каза онова “благодаря”, което ме прави щастлива.
Какво не харесваш в комуникацията между хората?
- Като всеки човек и аз се променям. Дълги години имах високото ниво на търпимост към всякакви прояви на поведение. Понасях всичко, въпреки че вътрешно преживявах тежко разминаването между вътрешните си убеждения и някои действия. Преди около две години взех решение да променя това, защото осъзнах, че всеки има свой път и трябва да го следва независимо от всичко и всички, които минават покрай него. В този смисъл в комуникацията между хората не харесвам откровеното лицемерие и подмолните действия, разинаването между думи и дела. Затова винаги отказвам кампании за “черен ПР”. Нека ги реализира някой, чийто сън не се влияе от действията му през деня. Аз просто не съм такава.
Кое е другото ти „аз“ извън професията?
- Аз съм много открит човек и другото ми “аз” е видимо за всички, които ме познават. Вече 15 години центъра на Вселената за мен е моето семейство. Извън традиционна съпруга и майка на две деца, съм любител на бокса, шнорхела и маската, палатката, Дега и Юнг, кухнята с безброй тави и формички за сладки, върховете на планините и безкрайните пътеки без значение дали ме водят към зеленото сирене в с. Черни вит, някой манастир в Испания, забутано село в Танзания или винарна в Тоскана.
От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?
- От доброто. Добри хора, добре свършена работа, добра кампания, без значение дали е направена от нас или от колеги, добри идеи и не на последно място добри открития. Вярата в доброто, колкото и клиширано да звучи, е това, което ме мотивира.
Какво би учила още?
- Обичам думите и съм решила през есента да се запиша в Магистърска програма по творческо писане. Децата ми растат със страшна сила и много скоро ще мога да си позволя живот на верандата на някоя селска къща, където да напиша роман за жабите Pipa pipa, които раждат през гърба си. Преди това май ще трябва да уча и батрахология. Искам да завърша и добра програма за хранене. Мисля, че цивилизацията ни е лишила от основни инстинкти и днес се объркваме до загубване в теории и течения за елементарни неща, каквото е храненето. Желанието ми e в следващите години да създам малък обучителен център в някое красиво българско село. Място, където да обменяме полезна информация и умения – workshops, както е модерно да се наричат.
В колко започва денят ти и каква първа новина би искала да прочетеш или чуеш?
- Всяка вечер си слагам аларма за 6:03 ч. В 90% от случаите просто я изключвам и продължавам да спя, докато биологичният ми часовник не сигнализира, че съм прекалила. Колкото и да се старая да ставам рано и да извършвам велики дела, всъщност нито се събуждам, нито заспивам с новините, защото нямам време за това. Първото нещо, което искам и чувам сутрин, е “добро утро” от децата ми, но понеже съм поспалива, дъщеря ми често излиза и ми оставя бележка, така че, нейният поздрав го прочитам.
