fbpx 6 потенциални комуникационни кризи през 2021 г. | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

6 потенциални комуникационни кризи през 2021 г.

Водеща снимка
Да

6 потенциални комуникационни кризи през 2021 г.

Въпреки тежките кризи през настоящата година, оценката сочи, че няма основания в публичната среда и в провежданите политики да се приеме, че комуникационните кризи ще бъдат управлявани по-ефективно. Екстраполацията, че ни очакват редица предизвикателства и проблеми, става все по-вероятна и дори неизбежна. При някои от процесите даже може да се наблюдава ескалация и хаос. След анализ на средата и на рисковете, при многобройните възможни развития, които се очертават пред обществото, тук представяме 6 комуникационни кризи, които има потенциал да възникнат и развият през 2021 г.

1. Парламентарните избори

Правителството оцеля при протестите и исканията за оставка. Но напрежението в цялото общество остава. В тази връзка може да бъдат идентифицирани две основни посоки на възможни комуникационни кризи при наближаващите парламентарни избори:

а. Съдържателна. Всички участници в изборите трябва внимателно да преценят какви послания и как ще ги комуникират. Предпоставките са много обезкуражаващи: силно изострената политическа обстановка, високата смъртност в края на 2020 г., мнението на съществена част от бизнеса, че икономическите мерки на управляващите не са адекватни, силното напрежение сред масовата публика (граждани с намалени доходи или без работа).

б. Организационна. Сегашните управляващи загубиха прекалено много време и не бе извършена подготовка за избори в условията на пандемия. Няма закони и правила за дистанционно гласуване, за мобилни секции във всяка болница, за гласуване по пощата и други. Най-вероятно нищо от това няма да бъде направено, а и да бъде, потенциалните проблеми с комуникацията остават. Което има потенциал да доведе до силно напрежение и намаляване на избирателната активност.

Към парламентарни избори от края на март 2021 г., трябва да прибавим и президентските избори, очаквани да се проведат през есента. И при тях съдържателната и организационната посоки ще са водещи в очертаване на образите на кандидатите, ожесточеността на полемиката (защото не се очаква нещо повече от полемика в съдържателен аспект), както и очернящи кампании. Всичко това не само показва липсата на зрялост в политическата класа, но би показало и липса на визия за ролята на президентската институция. Комуникационната криза ще връхлети партиите и подкрепящите ги организации, когато заявките преди изборите бъдат посрещнати от изборните резултати.

2. Ваксината срещу COVID-19 и информационната кампания

Сред професионалистите и политици ваксината се очаква с надежда за решаване на проблема с епидемията. Усилено се правят планове за масова ваксинация. За съжаление, има огромно закъснение на информационни кампании за повишаване нивото на разбиране и приемане на ваксините като нормално модерно средство за овладяване на глобални пандемии. Ако тази тенденция не бъде обърната, чудовищните антиваксърски настроения може да повлияят на огромни групи хора, да уронят авторитетна на учени и да утежнят ситуацията. Комуникацията трябва да започне и да се разгърне колкото е възможно по-скоро, особено сред лидерите на мнение – лекарите. ЦАКК застъпва позиция, че дори вече е закъсняла.

3. Ситуацията с Република Северна Македония

Въпросът за признаване на каквото и да било, свързано с Република Северна Македония, като правило е болезнен, има сериозни исторически натрупвания в общественото съзнание и в двете държави. Затова всяко действие трябва да бъде добре премерено и оценено, както в политически, така и в комуникационен план.

И в двете страни говоренето по тази тема в момента буквално е оставено на произвола на крайните мнения и въпросът има потенциал да стане заложник на псевдопатриотични политически формации. Липсва стратегическа комуникация от страна на правителството, темата не е изговорена в своята цялост пред обществото ни, но и не е представена добре пред европейските партньори. Поради всичко това може да се каже, че ситуацията с Република Северна Македония има потенциал да прерасне в комуникационна криза. Така, този към момента дипломатически казус, има опасност да се отрази негативно на имиджа на страната ни при липса на адекватна комуникация в целия ЕС.

4. Кризата в здравната система

Пандемията демонстрира сериозни недъзи в здравната ни система. Тя все още не се възприема като част от националната ни сигурност и основа на икономиката. Именно последователните откази да се правят реформи доведоха до колапс и до нов локдаун от есента, за да не се разпадне всичко. Припомняме само един детайл - ГЕРБ спечелиха изборите през 2009 г. с обещанието за бързо премахване на монопола на държавната здравна каса. Единадесет години по-късно нищо от това не се е случило, въпреки непрекъснато увеличаващия й се бюджет и въпреки усилията на лекарите и сестрите, които остават в България. Здравната ни система ще излезе доста опърпана от настоящата криза, като добрата комуникация ще е само резултат от мащабна здравна реформа, в т.ч. и въвеждане на реално електронно здравеопазване, за да се възстанови доверието към нея.

5. Имиджът ни в ЕС

Скандалите по темата с Република Северна Македония, многобройните публикации по корупционни скандали, странните интервюта на някои от управляващите в западни медии, отказ от приемане на някои европейски ценност и последващи действия, отдалечаващи ни от цивилизационния ни избор да сме част от демократичния свят, допринасят за влошаване на имиджа ни пред европейските партньори. Ако не се вземат професионални стратегически мерки по подобряване на комуникациите, не само няма скоро да видим европейска институция да си премести седалището у нас, но и няма да успеем да се позиционираме като надежден партньор, който не само усвоява евро-средства.

6. Фалшиви новини и конспиративни теории

Само активна комуникация на ползите от достиженията на науката и западната цивилизация може да опровергаят рязко надигащата се вълна конспиративни теории. Не, никой не се интересува от нас и не иска да ни чипира – и това трябва да бъде ясно заявено от страна на отговорните институции. Ясно е, че това е проблем в целия свят, че той е свързан с несигурността на ситуацията в момента, но е важно да му се обърне внимание и има потенциала да прерасне в криза. Нужен е последователен подход, координация между отделните звена, послания за различните целеви групи и ползване на множество канали. Особен фокус трябва да се обърне на децата и на възрастните хора - те са сред уязвимите групи, които лесно попадат под въздействие на фалшивите новини. България трябва да има активна позиция и диалог с доставчици на дигитални услуги – както местни, така и глобални – за да може да се изгражда среда с качествено, неманипулативно съдържание, както и борба с фалшивите новини. Те, заедно с проблемите с киберсигурността, могат да доведат до непоправими щети върху националната сигурност на страната.

Снимка: Фейсбук, отляво надясно: Даниел Киряков, PMP, Любомир Аламанов, Доц. д-р Александър Христов

Центърът за анализи и кризисни комуникации е създаден през месец септември 2018 г. от доц. д-р Александър Христов, Любомир Аламанов и Даниел Киряков. Центърът има за цел създаване на анализи и прогнози за комуникационни кризи, оценка на потенциалните комуникационни рискове, препоръки за създаване на процедури по превенция и реакция в случай на криза.

 

Facebook коментари