fbpx Тази Коледа с... Пепа Попова | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи
Водеща снимка
Да

Тази Коледа с... Пепа Попова

Пепа Попова е човекът-елегантност в проектите на нашата редакция. С много финес, усет, естетика и любов тя участва в един от най-успешните ни проекти „Истинската скорост на жените“. Интервютата, които тя прави с дамите, са истинска наслада за душата. Заедно с това, като истинска магьосница, само за минути може да сътвори истинска приказка-пикник в гората, плажа или у дома. Днес тя отваря себе си, като прави поглед назад в годината и отправя коледните си пожелания към читателите. Пепа, обичаме те!

„Декември е равносметки. В края на годината се разплащаме с 365 дни случвания и пропускания. Всичко онова, което сме можели да бъдем, а не сме; навсякъде, където сме можели да отидем, а не сме;

В тази толкова различна, трудна, непредвидима и ужасна година ето какво разбрах за себе си:

Открих, че колкото и да се стараеш да ръководиш и подреждаш живота си, в един прекрасен момент идва един невидим, нищожен и толкова малък вирус и обръща всичко подредено с краката нагоре. Разбрах нагледно (не от филми и книги) колко малки и незначителни всъщност сме ние – хората. В един момент животът протича в обичайното си русло, а в следващия се оказваме на опашка за тоалетна хартия, витамин D или антибиотик, затворени между четири стени или още по-лошо – борещи се за глътка въздух... Разбрах също, че във времена на криза достигаме до истинските неща и започваме да ги ценим повече. Започваме да ценим семейния уют и сигурността на дома си, храната и най-вече хората около нас да бъдат здрави.

Това бяха големите уроци, но годината беше интересна и заради малките. Всички онези моменти, които нанизват върху линията на пътя ни цветове на неповторимост. В началото на годината станах най-накрая шофьор и открих в пандемията свободата на самостоятелното придвижване. През пролетта преоткрих колко добре можем да се забавляваме навън сред природата и си организирах “голям шлем” от пикници на най-красивите места в България.

Карантината прекрои и осуети доста от плановете, които бях направила за лятото. Имах мечта да прекарам 10-ина дни в Куба с приятели, имах даже и резервиран билет до Хавана, имах идея да си организирам ала Мама Мия рожден ден на остров Скопелос с много песни и още повече танци. Изолацията и променената ситуация, обаче, ме научиха да се задоволявам с това, с което разполагам и да бъда креативна, организирайки си една от най-перфектните ваканции и най-паметни летни спомени от 90-те години насам. Наслаждавах се на приказни изгреви и залези, радвах се на успехите на децата ми, разбрах, че някои приятели са като уискито - колкото по-старо става, толкова по-добро... Запознах се с нови хора, впуснах се в нови и интересни начинания. Връщах се в бащината къща.

Вече направих домашните джинджърови сладки за Коледа. Обичах. Бях обичана. А най-голямото ми постижение през тази година беше, че в малко от тези неща аз бях сама. Имам семейството си и приятелите си и се надявам с тяхна помощ да премина сравнително безболезнено през последствията на тази изключително трудна година. Само да сме здрави!

Коледа наближава, а с Коледа и надеждата, и вярата в чудеса... Кога, ако не по Коледа, човек може да позволи на детското у себе си да надделее и да си пожелае чудо? Кога, ако не по Коледа, човек може да си позволи да бъде нелогичен и отново да повярва в дядо Коледа?

Ако не вярваме поне мъничко в него или в чудеса, тогава защо всяка година градовете ни грейват в светлини и защо украсяваме домовете си? Защото не вярваме ли? Не! Точно обратното! Аз определено вярвам в чудеса и се надявам на чудо по Коледа. Иска ми се най-накрая да станем по-разумни, по-отговорни и да мислим не само за себе си, а и за другите. Ако само това чудо се случи, вероятността да бъдем отново спокойни и да върнем до някаква степен живота си е наистина голяма. Вярвам и в чудото на медицината.

Здраве, отговорност и късмет, за да може следващите 365 дни да са изпълнени с повече случвания, отколкото пропускания, и за да може следващата Коледа отново да бъдем с най-близките си.