Бизнес в облаците

Бизнес в облаците

В последните няколко години наблюдаваме революция относно способностите на машините да обработват, класифицират и организират приложна информация. Облачните технологии активно участват в тази революция. Въпреки масовото навлизане на термина "облак" като понятие, различно от атмосферно явление, той не е нов в ИТ индустрията. Още със зараждането на глобалната мрежа този термин се използваше като метафора на Интернет технологиите и показваше начина, по който се изобразява Мрежата в диаграми. Интересът към тази терминология се засили през последните няколко години, като рейтинга й се покачва непрекъснато от 2007 г.

"Cloud computing" или "облачни технологии " промени както модела за комуникация, така и софтуера и достъпа до ресурси.

Той ориентира потребителите към по-гъвкав модел за използване на софтуер и инфраструктура и до нови модели за правене на бизнес. Използвайки тази технология, достъпът до ресурси стана по-динамичен, софтуерът премина от инсталирано на компютъра приложение във виртуално и най-важното – налично при възникване на необходимост от неговото използване.

Cloud computing заема значително място и в публикациите на световните медии и се смята за технология на бъдещето. "Облачните технологии" всъщност са актуализирана версия на обществено достъпни компютърни услуги, базирани на виртуални сървъри, достъпни до бизнеса чрез Интернет. Понятието се свързва с всички ИТ модели, ориентирани към предоставяне на услуга срещу заплащане в реално време.

Защо в облака?

Cloud computing е технология, която се приема от много организации с динамичната си възможност за надграждане и използването на виртуализирани ресурси като услуга чрез Интернет.

Експертите обясняват, че този модел ще промени из основи икономиката, бизнеса и методите за анализ на масивите от данни. Впоследствие това ще доведе и до промяна на централизирания модел на дигиталните медии.

Някои от предимства на тази технология са следните:

- осигуряване на масивни паралелни подходи за обработка на данните;

- бърз автоматичен достъп до информация и данни (данните могат да се възстановяват автоматично при евентуална загуба);

- осигуряване на виртуализирана информационна среда и конкурентни предимства за бизнеса;

компресиране на данните и намаляване разходите за съхраняване на информация от 2 до 5 пъти;

- минимизиране използването на системите за съхранение на данни, времето за трансфер и осигуряване на повече стандартизирани модели за връзка между отделните офиси.

Базови характеристики на тези нови технологии: запазване анонимността на потребителите; картографиране на данни; визуализация на данни; непрекъснато актуализиране на софтуера на потребителя; интегриране на всички мрежови процеси; възможност за проследяване на промени.

Facebook, Gmail или Microsoft Office 365 са може би най-използваните облачни приложения, но има множество други типове софтуер в облака, които позволяват да се прави почти всичко онлайн.

Базираната в облака система се характеризира с редица предимства пред традиционните решения, особено що се отнася до мобилността, гъвкавостта и разходите. Една система в облака може да се достъпва от всяко устройство, като например настолен или преносим компютър, таблет и смартфон, като се използва интернет. В резултат потребителите биват обслужвани доста по-бързо, спрямо еквивалентните локални приложения.

От друга страна, базираните в облака системи осигуряват повече гъвкавост, тъй като актуализациите на софтуера се управляват от доставчиците.

И не на последно място, облачните решения типично имат по-кратък цикъл на внедряване и се придържат към модел, при които се плаща според използването или на база абонамент. И следователно цената е управляема.

Интересен факт е, че според изследване на IBM, фирмите пренасочили IT инфраструктурата си към “облака” бележат 2,5 пъти по-висока годишна печалба спрямо конкурентите си, скептични към новата технология.

Ниво на развитие у нас

67% от малките и средни предприятия в България с персонал до 25 души използват някакъв тип облачна услуга при средно 53% за Европа. Това показва проучване на Ipsos MORI, осъществено по поръчка на Microsoft сред над 6800 фирми от 22 европейски страни и Турция. Според изследването, като цяло централно и източноевропейските компании са значително по-отворени към облачните решения в сравнение със същия бизнес сегмент в Западна Европа.

Две трети от МСП в ЦИЕ вече ползват поне една облачна услуга в сравнение с едва 45 на сто от колегите им в Западна Европа. В нашия регион Украйна и Чехия са начело с най-голям процент от преминали към облака фирми, като и двете са доста над средната стойност за Западна Европа. В топ 10 по използване на облачни решения в Европа лидер е Украйна, след която се нареждат Чехия, Франция, Гърция, Унгария, България, Словакия, Испания, Белгия и Швейцария.

В същото време не трябва да забравяме и специфичното отношение на българина съм собствеността и сигурността. Почти всеки има собствен дом, стреми се да отделя в добри времена, за да се подсигурява за лоши дни. Това естествено се прехвърля и върху всички аспекти на икономиката и в частност и в ИТ индустрията. Според мен, като цяло българските компании още не са готови да се "разделят" с бизнес критичните си приложения и инфраструктура, да прехвърлят критични документи и информация в "Облака". Може би ще започне плахо с някои не толкова критични услуги и приложения, но не вярвам да има драматични промени в скоро време.

Facebook коментари