Бърнаут синдромът или един от рисковете за човешкия капитал

В света на капитала човекът е и си остава ключов компонент на всяка една икономическа теория и всеки бизнес модел на експанзия. Динамиката, стресът и напрежението на работното място често се оказват рискове за формирането и качественото проявление на човешкия капитал. Стресът на работното място обхваща всяка една професия – от научния работник и рецепциониста до професионалния пилот и мениджъра на екип. Той може да се дефинира като състояние, при което професионалните фактори взаимодействат с човека, като го принуждават да промени своето психично или физиологично състояние по начин, по който отклонява личността от нейното нормално функциониране. Един от начините, по които засегнатите реагират на стресорите на професионалната среда, е поведенческият синдром на професионалното изпепеляване или по-известен като „бърнаут“.

Синдромът на професионалното изпепеляване се разглежда като реакция на продължителен професионален стрес , възникващ в между личностовите взаимоотношения. Според последните проучвания бърнаутът съществува сред близо 30% от служителите в по-малките фирми и при над 45% в по-големите. Независимо, че съществуват множество дефиниции на понятието „бърнаут“, повечето психолози се обединяват около идеята, че бърнаутът е негативно психическо състояние , което се поражда в отговор на въздействието на хронични стресори от трудовата среда. Този отговор има три ключови измерения:

-  Емоционалното изтощение, което намира израз в чувство на непрекъснато пренатоварване, напрежение и изчерпани емоционални ресурси. Служителите се чувстват така сякаш не могат да дадат нещо повече от себе си за работния процес и са безполезни.
- Прояви на дистанцираност, отчуждение, дори на цинично отношение към хората в работната среда - несъзнателен процес, който води до загуба на сили и желание за работа.
- Спад на личните постижения, придружено с чувство на намалена работоспособност, липса на успех и компетентност и развитие на негативна самооценка.

Защо „прегаряме“ на работното място?

Сред факторите, влияещи върху появата и развитието на синдрома на професионалното изпепеляване, се открояват претоварването, ролевите конфликти, липса на контрол върху работата, слаба комуникация и липса на положителна обратна връзка, професия тип „затворена улица“ и бюрократичност на системата. Освен тях много изследователи достигат до идеята, че сред причините за професионалното изпепеляване се крие и нуждата ни да вярваме, че животът ни е изпълнен със смисъл и, че нещата , които правим са полезни и необходими. Често хората се опитват да извлекат от работата си смисъла на целия си живот. Когато решат, че са се „провалили“, те „изпепеляват“. Провалът в реализирането на целите е коренът на професионалното „изпепеляване“ и обяснява защо той засяга хора, навлезли в работата си с висока мотивация и идеализъм. Неслучайно резултатите от множество изследвания показват, че хората, които намират смисъл в професията си и се чувстват социално обвързани, развиват по-висока резистентност спрямо стреса и могат по-лесно да се предпазят от бърнаут. По този начин проблемът за професионалното изпепеляване е особено актуален при професии, в които работещите се отнасят към работата си като към предизвикателство.

Как да познаем „изпепеляването“ в офиса?

Процесът на професионалното изпепеляване е цикличен, изграден от няколко фази и може да бъде доста продължителен. Той най-често се проявява със съчетание от физиологични, емоционални, поведенчески и когнитивни симптоми. Най-често разпространените физиологични симптоми, по които можете да познаете служител с „бърнаут“, са хронична умора, честите и продължителни настинки, главоболие, разстройство на съня, язви и загуба на тегло, повишена консумация на никотин, кофеин, алкохол и медикаменти. От гледна точка на емоционалните симптоми бърнаутът се характеризира с чувство на „професионална депресия“, провал и безнадеждност, загуба на емоционален смисъл от работата, желание да се избягва вземането на решения, намалена между личностова чувствителност и недоверие в колегите от екипа. Сред поведенческите сигналите за професионалното изпепеляване в офиса най-често се нареждат отсъствия (особено по болест) и намалена средна продължителност на работното време, която при служителите се проявява най-често с късно идване и ранно напускане на работното място, а при мениджърите с намален контакт с персонала. Не на последно място честата смяна на работните места, както и цялостното понижаване на качеството на труда също могат да бъдат показател, че даден служител страда от синдрома на професионалното „изпепеляване“.

Какви са последствията от професионалното „изпепеляване“?

Значимостта на бърнаута за индивида и работното място се корени във връзките му с такива последствия като намалена продуктивност, текучество, повече отсъствия – като резултат от „поведение на отдръпване“ и прекалено увеличаване на работните почивки. От организационна гледна точка това неминуемо означава по-малка продуктивност и способност за отговор на растящите предизвикателства на пазара. От своя страна, негативното чувство за изолация и повишените конфликти водят до увеличаване на желанието за оценка и подкрепа от брачния партньор и в този смисъл внасяне на проявите на криза в семейството.

Как да се справим с „изпепеляването“ на работното място?

Превенцията на професионалното изпепеляване е най-ефективна, когато се провежда едновременно на индивидуално, групово и организационно равнище. На индивидуално равнище хората по различен начин се справят със синдрома на професионалното изпепеляване. Сред някои от коучинг стратегиите за справяне със синдрома на професионалното изпепеляване се препоръчват:
- Реализиране на набелязания професионален план – сценарий на професионален живот.
- Откриване на занимания извън работа като спорт или ново хоби с цел професионалната дейност да не бъде единственият източник на успехи и удовлетворение от живота.
- Грижа за себе си – отделяне на повече време за себе си, за почивка със семейство и приятели.
- Създаване на подкрепяща среда – поддържането на социални контакти и хора, с които да се коментират трудностите в работата.
- Преоткриване на смисъла на професионалната дейност – тук личността е важно да си отговори на въпроса „ Чии идеали следвам – собствените или нечии чужди? “.
- Възвръщане на увереността в собствените сили – хората, които са по-уверени в собствените си възможности за постигане на лични цели и задачи, доста по-рядко стават жертва на стрес и професионално „прегаряне“.

От гледна точка на справянето с професионалния стрес на групово равнище социалната подкрепа е една от тези награди, която има решаващо значение на буфер по отношение на стреса. Най-важните функции на социалната подкрепа в професионалната група са активното слушане, професионалната подкрепа и признание, емоционална подкрепа и споделени социални нагласи.

На база организационно равнище с цел превенция на бърнаут, един мениджър на екип би могъл да допринесе, от една страна, с по-точно разпределение на длъжностните задачи и права, което изисква изключване на дублиране на функциите, недопускане на умора от физическо и психическо пренатоварване, така и с конкретизиране на действията и повишаване на увереността в правилността на изпълнението им. Връзката между справянето с професионалния стрес на индивидуално и на организационно равнище можем да открием в осъзнатото от човека чувство за значимост на работното място.

Дейностите на мениджмънта на една организация, свързана с борбата срещу синдрома на професионалното “изпепеляване“ – бърнаут, е своеобразна инвестиция за успешното реализиране на човешкия капитал. Ползата от прилагането на тези организационни подходи в личностен план е в самочувствието, чувството за идентичност, ангажираност и лоялност. Всяка от тях носи и полза за организацията, която може да бъде калкулирана като успешна реализация на нейните мисия, цели и задачи.