fbpx Бурите на съзидателното унищожение | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Бурите на съзидателното унищожение

Светът през 2050 г.

Бурите на съзидателното унищожение

Дори според стандартите на Харвард от средата на ХХ век Йозеф Шумпетер си пада малко кон с капаци. Той не проявява интерес към шофиране, избягва да се качва на самолет и ако изключим единствения злощастен опит, отказва да взема метрото, което свързва Кеймбридж и Бостън. Обзет от манията, че е съвършен джентълмен, всяка сутрин посвещава по един час на външния си вид. Не може да понася недоносени измишльотини от рода на копирни машини или индиго, поради което изпраща по пощата на издателя екземпляр от своя шедьовър Capitalism, Socialism and Democracy (Капитализъм, социализъм и демокрация), който е единствен.

Бурни времена

Хората от деловия свят могат да бъдат оправдани, когато вярват, че времето не ще стане по-бурно от досегашното. Бизнесът попада под влиянието на дълга поредица разрушителни явления, причинени от могъща комбинация на технологическо обновление и глобална интеграция. Интернет се разпространява по-бързо от която да било предишна новост и променя правилата на бизнеса из основи, като предоставя на милиарди хора възможности за влизане в мигновен контакт помежду си, преобразува свързаните с мощни информационни потоци отрасли и създава подобни на Google компании, които предоставят продукта си безплатно, от една страна, а от друга, съумяват да трупат милиарди долари печалба от него.

При все това глобализацията си остава по-близко до своето начало, отколкото до края си

Панкадж Гемават, професор от IESE business school в Испания, посочва, че преките чуждестранни инвестиции в дълготрайни материални активи засега не надвишават 9% в световен мащаб, а международният обмен по интернет възлиза на около една пета от общия международен обмен. Бързината, с която се развиват възникващите пазари по Земята, изненадва дори най-страстни поклонници на идеята за глобализиране: техният дял от световния БВП нараства от 20% през 1990 г. до почти 50% в наши дни. И нека го кажем пак: все още сме едва в началото на бурята, в която започва да прераства грандиозният процес. Тя включва стремеж на тези нови фактори към преструктуриране на световни институции, както и политически напрежения, породени от желанието на нетърпеливи народи да участват в по-голяма степен при вземане на свързани с техните съдбини решения. Революционната криза, предизвикана от „Арабската пролет“ през 2011 г., напомня, че много от възникващите пазари страдат от управлението на нестабилни или политически непригодни режими.

 

Настъпващите десетилетия ще станат свидетели на най-голямата революция в производството от зората на индустриализацията насам. Дребни занаятчии ще могат да задоволяват нуждите на световните пазари от своите разположени вдън гори тилилейски ателиета. Обикновеният потребител ще може да проектира и произвежда самичък предметите, от които се нуждае, вместо да ги търси из щандовете на магазините.

Възникващите икономики ще се превърнат в кипящ котел за новости, докато пазарите им привличат все по-голям интелектуален и професионален ресурс от богатите страни. Новите икономически гиганти ще произвеждат все по-голям обем високотехнологична продукция. Компании от богатите страни ще прехвърлят все повече свои дейности в държави с възникващи икономики, за да се възползват от благоприятните условия, предлагани там от гледна точка на производствени разходи и по-лесна реализация. В резултат от това дейност, оставала западен монопол от XVI век насам – нововъведенията в бизнеса, – ще стане световно достояние. Възникващите икономики ще се превърнат в източник на все повече нарастващо количество „принципни“ нововъведения. Китай вече е световен лидер по отношение „интернет на предметите“, като произвежда масово продукти с вградени сензори; Кения заема водеща позиция в областта на „мобилните пари“ (използване на мобилни телефони за извършване на плащания); азиатските страни по принцип оглавяват класацията, що се отнася до видеоигрите.
Светът на новите стопанства ще се окаже водещ по още едно направление в иновациите – т.нар. „икономически иновации“, което се мотивира от стремеж да се съкращават производствените разходи не постепенно – просто с по 10%, а радикално, с деветдесет на сто. Вече сме ставали свидетели на подобни примери: лека кола за 2200 долара на Tata; електрокардиограф за 400 долара на General Electric; хладилник за 70 долара на Godrej&Boyce. Предстоят обаче нови неща: от къща за 300 долара, която ще донесе революция в бита на бидонвилите, до евтини, генетично манипулирани, храни.

Възникващите пазари ще поведат света към творчески решения за обезпечаване на здравеопазването и социалните грижи. Индийски предприемачи вече прилагат прийоми от масовото производство в системата на здравеопазване. Деви Шети създава тясно специализирана болница в Бангалор, в която стойността на сърдечните операции е смъкната в пъти, без какъвто да било компромис с качеството. Това е постигнато посредством комбиниране на специализация с икономия от мащаб (в болницата се извършват по 600 операции седмично). LifeSpring смъква цената на раждане в частна клиника до 40 долара, като приема едновременно много по-голям брой бъдещи майки. Aravind, най-голямата верига от очни клиники в света, прави по 200 000 операции годишно, като прилага буквално принципите на поточната линия: в залата са разположени четири операционни маси, обслужвани едновременно от двама хирурзи – по една от всяка страна. Когато е приключено с единия пациент, вторият е вече напълно готов за започване на операцията. MedicalHome, мексиканска компания, създадена от свързани с телемаркет бизнесмени, съсредоточава медицинската практика около телефона: компанията свързва своите потребители с мрежа от 6000 лекари, които консултират по телефона срещу пет долара на месец, платими заедно с телефонната сметка. Над 60% от случаите се решават в разговор, а останалите 40% от пациентите се преглеждат незабавно от лекар на компанията.
Сърфиране през бурите

Как ще се оправяме с цялата тази съзидателна разруха?

Ще съумеем ли да я впрегнем, за да подобрим качеството на нашето всекидневие? Или тя ще съсипе нашите общества и влоши начина ни на живот? За повечето компании големият проблем на идните десетилетия ще бъде свързан с това, дали ще могат да обновяват своята дейност толкова бързо, колкото го прави конкуренцията. За все по-голям брой обикновени хора обаче главното ще бъде справяне с психологическите и социални последиците от това обновяване.
Няколко неща са станали вече причина за нарастващо напрежение. Елитният интелект изпреварва с много останалата част от населението. Работещите с ума си в разнообразни области – не само банкери, но също така консултанти или хирурзи – извличат по-голям относителен дял от националните приходи. А вътре в средите на този елит интелектуалните звезди изпъкват още по-ярко пред своите по-малко блестящи (или по-скромни) равнопоставени. Това се случва не само в Америка, която води хорото, но из целия индустриален свят, дори в страни с по-силно изразено социално чувство, каквито са Япония и Германия.

Мнозина люде носят суперотговорности срещу своите суперзаплати

Те прекарват младите си години в трупане на все по-голям обем знания, което отнема все по-дълго време. Напрежението при тях ще нараства заедно с увеличаване обема на необходимите знания. Но бремето на труда ще се увеличава и при хората с по-скромна съдба: комбинирането на глобализация с интернет означава, че работата става вездесъща и всепоглъщаща. Свободните вечери и уикенди могат да бъдат „излапани“ от имейли и конферентни разговори с партньори от другия край на планетата. Свързаните с необятна информация проблеми ще стават все по-остри, докато цената на комуникациите все повече намалява, а трудът е разпръснат по протежение на световните снабдителни вериги.
Производителите на информационни технологии ще предлагат все нови и нови интелигентни идеи за справяне с информационното претоварване, което създават сами.

Шумпетер отбелязва по един повод: Кралица Елизабет I си имала копринени чорапи. Капиталистическият принос не се състои на първо място в осигуряване на повече копринени чорапи за кралици, но в правенето им достъпни за момичетата от фабриките при все по-малко влаган труд... Капиталистическият процес, не поради стечение на обстоятелствата, а поради естеството на своите механизми, постоянно повишава стандарта на живота за масите.
Към 2050 г. повече хора откогато и да било ще имат достъп до „копринени чорапи“ под формата на компютърни модули, които ще доставят всяко произведение на световната литература след докосване на дисплей на медикаменти, които ще се справят с днешни смъртоносни болести; както и на цял куп други чудеса на технологиите, за които още никому не е дошло наум. Бурите на съзидателното унищожение ни тласкат към по-добро бъдеще.
 

по книгата МЕГАПРОМЯНА, Светът през 2050

Изд.“Класика и Стил”, стр.374, цена 20.00 лв.

Facebook коментари