Сдружението на възпитаниците на Стопански факултет на СУ "Св. Кл. Охридски" е първото алумни* сдружение в българско държавно висше учебно заведение, основано през 2004 г. от 33 алумни. Тази година то навършва 10 години от своето създаване. Членовете му са над 1000 завършили Стопанския факултет, много от които днес са изявени професионалисти, мениджъри и собственици на компании.
Сдружението е медиатор между настоящите студенти, възпитаниците на факултета, академичната общност, бизнеса, институциите и нестопанския сектор с цел взаимна информираност и сътрудничество за повишаване качеството на икономическото и бизнес образование.
Сдружението работи за изграждането на активна социална мрежа и пилотирането на кариерни услуги и курсове, посредством поддържането на стратегическо партньорство между академичната общност, студентите и работодателите в България. Сдружението вижда своята роля и в популяризиране на алумни мрежите сред всички образователни институции в страната. Повече за дейността на сдружението, разгоравях със Севдалина Василева, Управител на Alpha Bank България с ресор Банкиране на дребно и председател на Алумни сдружението.
*Алумни (мн. ч. от латинската дума "аlumnus") означава "ученици, възпитаници". Най-често е събирателно название на успешно завършилите даден колеж, университет или училище.
- Сдружението е сред първите Алумни организации в България и развива активна дейност вече 10 години с нарастваща членска маса и влияние. Нашата мисия е да поддържаме активен диалог с младите хора, които учат, с академичната общност, с бизнеса и институциите; да насърчаваме връзките и взаимодействието помежду си.
Основната насока, в която работим целенасочено и последователно през годините е подобряване качеството на образованието и издигане нивото на подготовка, професионална ориентация и умения на младите хора, за да се реализират успешно в съвременната бизнес среда. Такива инициативи са: Кариера за пример, Менторската програма за студенти, кариерно консултиране за студенти и гимназисти от цялата страна.
От тази година започна курс за кариерна ориентация и подготовка в програмата на Стопанския факултет, разработен по инициатива на Алумни сдружението и с активно участие на негови представители. Програмата на курса „Техники за успешно кариерно развитие - бърза пътека” дава на студентите умения за разпознаване на различните модели на поведение в работна среда, умения за синтезиране и структуриране на информация, даване на обратна връзка, убеждаване, провеждане на интервю, познания по водене на преговори и умения за създаване на делови контакти. Методът на обучение е практически насочен, със съотношение 55/45 теория към разглеждане на казуси, модерирани дискусии и ролеви игри.
Отново в тази посока, Алумни сдружението успешно си сътрудничи с Майкрософт по програмата YouthSpark и проекта Career IT, чрез които работим за намаляване на голямата разлика в уменията и възможностите на младежите от различните региони в България. Нашият анализ показва, че ако най-добре представящите се ученици участват в алтернативни и модерни образователни програми, те ще повлияят на други 15% от учениците в техните общности също да се включат. През 2013 г. успяхме да достигнем до ученици в над двадесет града преди всичко от Северозападна България и региона на Разград, Търговище и Шумен. Доволни сме от това, че тези млади хора приемат с ентусиазъм предизвикателството да се включат в предлаганите от нас модерни алтернативни форми за кариерно консултиране, менторство и дистанционно обучение. Част от тях преминават обучение в MS IT Academy. Във фокуса на проекта са поставени достъпът до информация за формиране на умения за работа в сферата на ИКТ, личните срещи с кариерен консултант и по-нататъшното обучение по темата за желаещите ученици.
Смятате ли, че младите хора в България продъжлават да са негативно настроени за тяхното развитие тук? Дали не е просто мода да се продължава обучение и реализация в чужбина?
- Макар че еднозначни данни като цяло липсват, въз основа на информация от различни източници (1) може да се каже, че ежегодно в чужбина заминават между 9 и 11 хиляди студенти от над 50-55 хиляди потенциални кандидат-студенти в България. Трендът е сравнително стабилен за периода 2008-2012 година, като по данни на Евростат пикът е през 2010 г.
Истина е, че в последните няколко години много хора гледат в посока навън – и млади, и не толкова млади. Мисля, че това не е основно и единствено свързано с образованието, а с продължаващата и ширеща се липса на осезателна позитивна икономическа и политическа промяна, снижено доверие в институциите, развенчани авторитети и негативни новини, които заливат пространството. С две думи - една част от младите хора са обезверени, че в България има перспектива. Затова обръщат поглед навън.
Образованието е порталът към професионалната реализация и когато настроенията са, че такава в България е много трудно да бъде постигната, то логично е образованието също следва да бъде извън България.
Парадоксално е да се смята, че ученето в чужбина е „пенкилер“ за по-добра кариера и съответно за по-добър живот. Толкова много неуспешни примери съм срещала - млади хора, които са заминали на всяка цена да учат в чужбина с цената на финансово издевателство над семействата им. В огромната част от случаите – в посредствени университети и без голяма взискателност към специалността. Малка част от тях се реализират успешно в чужбина. Много се връщат в България, където отново и по-силно ги обзема песимизc;, още повече че им тежи бремето на инвестираните напразно финансови средства в образованието в чужбина. Мой близък много успял приятел и състудент, завършил МВА в известния London Business School, веднъж каза нещо много умно в една наша обща среща със студенти: “….няма никакъв смисъл да се учи бакалавърски курс в чужбина, ако не сте в едно от топ 10-те училища. Много трудно ще си намерите работа там след това, а междувременно ще си загубите контактите и възможностите тук“.
Разбира се, има и успешни примери за студенти, които са завършили в чужбина и са успели да намерят своето поприще там. И винаги ще има. Както впрочем и такива, които са завършили в чужбина, върнали се да работят и да се развиват в България, и се справят добре.
Рецепта няма - важното е да не се водим от масовите настроения, от това да правим неща на всяка цена и да следваме тълпата. Аз съветвам студентите, с които се срещам, че образованието е изключително важно решение и към него трябва да се подхожда отговорно. Това трябва да е осъзнат и добре обмислен избор.
Какво искам, какво мога и се стремя да работя, къде искам да го правя, какво ще ми коства, как да разпределя тези планове във времето? Подобни въпроси трябва да са неизменна част от подготовката и проучването, за да се стигне до правилен избор - къде и какво да уча?
Честно казано, рядко срещам млади хора, които да са си задавали тези въпроси, още повече да са търсели отговори.
Така че, да, до голяма степен образованието в чужбина на всяка цена, когато това е без необходимата подготовка и проучване, би могло да бъде определено като модна тенденция.
Тук държа да отбележа, че по никакъв начин не отричам възможностите и ползите от образование в чужбина, напротив. Много подходящи в наше време са обменните програми, когато за един или два семестъра студентите могат да отидат да учат в партньорски университети в чужбина или да осъществят професионални практики. Такива, например, са програмите Темпус и Еразмус, които са на разположение и са достъпни за желаещите студенти в редица висши учебни заведения, в това число Софийски университет и Стопански факултет в частност. Аз самата съм учила по обменна програма в Икономическия факултет на университета Лунд в Швеция, но съм завършила в България, тук се развива и професионалният ми път.
Програмите за следдипломни квалификации също са полезни и препоръчителни. Важното е всеки да подходи към образованието си, воден от осъзнат избор, оценка на възможностите и стремеж да се реализират ползи от този избор. Затова, родителите, учителите, кариерните консултанти и менторите имат важна роля, тъй като имат повече опит от бъдещите студенти.
Евростат статистика 2008-2012, Министерство на образованието, НСИ
