Икономиката се възстановява, макар и бавно

Цветан Симеонов, председател на УС на БТПП

Икономиката се възстановява, макар и бавно

В специално интервю за списание „твоят БИЗНЕС”, разговаряхме с Цветан Симеонов, председател на УС на Българската търговско промишлена палата. Потърсихме отговори на въпроси, свързани с проектите за увеличение на минималната работна заплата, данъчната политика, условията на бизнес, увеличеният износ, интересите на инвеститорите към България.

Г-н Симеонов, според анализи на БТПП, какви са нагласите на бизнеса за излизане от кризата? Има ли известен оптимизъм?

- Членовете на БТПП дадоха своите виждания за развитието на ситуацията още през месец октомври на 2010-та. Така прогнозите на Палатата като цяло се сбъдват – от изследването, което направихме за Европалати през м. септември 2010г. (за бизнесклимата в ЕС), 53,4% от анкетираните, това са около 600 фирми, очакват подобрение и 27,9 % предвиждат запазване на условията на нивото на 2010 г. По отношение на приходите от износ от България – 47,5% от компаниите очакваха увеличение. Очакванията за приходите от продажби в страната през 2011г. също бяха оптимистични – 46,6% от фирмите смятаха, че ще имат по-високи приходи.

Какви са резултатите :

Икономиката се възстановява, макар и бавно – средният ръст на БВП за годината възлиза на 0,2%, в промишлеността добавената стойност бележи ръст от 2,3%, продажбите на външните пазари нарастват с 33,2%, продажбите на вътрешния пазар нарастват с 5,7%.

Оптимистично е, че износът през януари 2011г. спрямо януари 2010г. нараства със 72,5 %.

През м. февруари индексът на оборотите в промишлеността нараства в някои отрасли чувствително (спрямо февруари 2010г.) – например при производството на хранителни продукти – 138,6 %, производство на машини и съоръжения 132,0%, на електрически съоръжения – 121,7%, на химически продукти – 155,4%, на потребителски недълготрайни продукти – 134,1% и др.

Как според Вас ще се отрази увеличаването на минималната работна заплата (МРЗ)?

- БТПП направи едно също сериозно и задълбочено проучване, което ясно показа,, че има негативни нагласи след българските работодатели към административното увеличение на минималните работни заплати. За тях то е неприемливо. Те считат, че отношенията между работници и работодатели следва да се урежда с техните трудови договори. Ние от БТПП насърчаваме определянето минималните заплати да става за конкретно предприятие. Това ни се струва най-добрия вариант, но може да се договаря и в отделния сектор или в бранша като цяло. Така ще могат да се отчитат особеностите в заплащането, особеностите във възможностите на фирмата.

Друг резултат от проучването предизвиква загриженост, защото Палатата запита и работници, и служители. Става дума за тези 80% от работодателите, които реално не са склонни да преразглеждат заплатите и на другите служители, при условие, че се повиши МРЗ. Същевременно над 90 % от запитаните работници и служители са с очаквания и намерения, ако се промени минималната заплата, да поискат пропорционално увеличение и на тяхната. В този смисъл, нашите сметки и тези на синдикатите са, че около 7 млн. повече ще струва повишението на минималните заплати за публичния сектор и около 64 млн. за частния сектор. За нас това крие скрит конфликт за увеличаване на онези няколко милиарда лева, които се изплащат като заплати, че ще има натиск и нагласи да бъдат повишени, а това ще означава съвсем други резултати в общественото пространство.

Правим още едно уточнение. Нека си представим, че работните заплати в реалния сектор се увеличат съобразно реалните резултати. В някои сектори на икономиката МРЗ са неколкократно по-високи от тези за страната. От извършеното проучване на БТПП през април 2011г. е видно, че увеличаването на заплатите е по силите на много от членовете на БТПП, но съобразно приноса на всеки нает по трудов договор.

Бизнесът е против административно увеличаване на заплатите (68,8 % от анкетираните са против), по две основни причини. Най-напред не отговаря на принципите на пазарната икономика и затова има опасност да се дестабилизира държавния бюджет. От друга страна ще наруши бизнесклимата (взаимоотношенията между работещите) в самите фирми, при ограничен Фонд работна заплата. Вашите читателите ще се съгласят, че такава мярка е от полза само на едрия бизнес, който ще увеличи своя пазарен дял при изчезването на малки фирми.

Ако не от бизнеса, от къде държавата да намери пари за здравеопазване, пенсии и т.н.?

- И сега средствата за здравеопазване се взимат от вноските на гражданите. За нас е важно да се въведе ред в системата на здравеопазването, защото работодателите, според наши по-ранни изследвания, не са склонни по никакъв повод да приемат увеличение на вноските за здравно осигуряване, при условие, че те продължават да отиват в една нереформирана система. БТПП има възможност и продължава да разполага с капацитет да предостави водещи стандарти за въвеждане в системата на здравеопазването, които ще осигурят значително по добър ред, по-ясни и намалени разходи и използване на средствата по предназначение. Системите за здравеопазване и за социално осигуряване трябва да бъдат оптимизирани, осъвременени, да се знае какви средства се изразходват и за какво. По този въпрос трябва да има консенсус в цялото общество.

Във Вашият въпрос има един елемент, от който ще се разграничим. Трябва да е ясно, че не държавата дава – това са нашите пари, държавата преразпределя нашите пари. Ако тези пари не достигат, да бъде добра да оптимизира системите. Необходимо е да се прави точна разлика между пенсиите за отработен труд и социалните плащания на държавата.

Какво в момента би помогнало на бизнеса да стъпи на крака и да усети сигурност?

- На първо място - на бизнеса вече му се помага да усети сигурност с това, че в България основните макроикономически показатели не се променят, че основните данъци и фискални плащания не се промениха. Това е едно голямо постижение на българската икономика и не бива да се пропуска. За разлика от наши съседи със същите условия, работещи като нас в ЕС, не се проведе централизирано увеличение на данъците и организирано намаляване на работните заплати и на пенсиите. Затова заслужава нашето общество да оказва съдействие за запазване на тези макроикономически показатели. Струва си всички политически сили да помислят за запазване икономическата стабилност. Защото даже да се променят управляващите при едни избори, при затруднени условия като в Гърция например, на никоя партия няма да й е лесно да управлява.

Неведнъж сте коментирал, че чиновниците нямат нужда от бонуси, получавани от санкции и глоби? За какво могат да бъдат използвани тези средства?

- Не беше лош замисъла на чиновниците, които стриктно събират вземания и добре изпълняват задълженията си да получават бонуси. За съжаление, както други добри намерения у нас, практиката беше изкривена и започна самоцелно преследване за наше съжаление на фирмите от светлия сектор. Там лесно може да се отиде, да се намерят недостатъци в счетоводството, лесно е да се реализират глоби и санкции. Вместо и данъчните и контролните органи да се насочат в сивия сектор, от където на основата на повече справедливост може да се търси отговорност. Така ще има ефект и в поставянето на равни и конкурентно неутрални условия на всички фирми в България. Средствата от санкции и глоби, които се събират по силата на различни нормативни актове, трябва да постъпват в бюджета на държавата. Така с тях държавата ще може да осъществи своите социални функции.

Държавните служители трябва да получават заплатите си, за които са ги наели. На края на всяка година за тях трябва да има и поощрения за по-добрите. Но в рамките на техните делегирани бюджети. Те трябва обаче да получават и наказание, когато не са изпълнили задълженията. Всичко обаче трябва да е на основата на атестация.

Считате ли, че има работещ диалог между бизнеса и администрацията?

- Диалог на три-партитно ниво има, има дефекти в чуваемостта от страна на администрацията, но има и монолог без покритие от една от трите страни. Най-неприятният дефект е, по отношение на вече приети решения. Примерът е от 60-те мерки за борба с кризата. Една част от тях са изпълнени съвсем частично или палиативно, а при друга част - изпълнението даже не е започнало.

Оплаква ли се бизнесът от корупция в държавата?

- Очевидно е, че нивата на корупция в държавата все още не са стигнали до поносимо равнище и че трябва да се работи още в тази посока. Не трябва да се върви след събитията и да се преследват само тези, които са извършили определени деяния, а да се върви към премахване на условията за корупционни практики. За администрацията това означава въвеждане на технологии, които позволяват пълно прекъсване на личния контакт между администрацията, гражданите и фирмите. Само по този начин може да има резултати, но за съжаление електронното правителство за сега се ограничава само до купените компютри за министрите. А гражданите и фирмите все още са принудени да се явяват лично пред администрацията, да молят и да търсят начини за по-бързо обслужване.

Считате ли че данъчната политика помага на бизнеса?

- Изключително положителна роля има ставката по Корпоративния данък от 10 %, запазването на ставката на ДДС дори по време на криза, ставката на доходите на гражданите от 10 %. В условията на неясен икономически растеж ние настояваме за намаляване данъчното облагане на едноличните търговци с 5% и отменяне данъка върху дивидентите, което би изравнило условията.

Какви са възможностите днес за стартиране на бизнес?

- Възможностите са много. Условията даже в тези трудни времена се промениха в благоприятна насока. Това са двата лева регистриран капитал при започването на бизнес за ограничено отговорните дружества. Все още обаче са налични недостатъците на фирменото право – изключително бавната, тромава и скъпа процедура на закриване на фирмите. От финансова гледна точка обаче, лихвите по кредитите са силно стагниращи. Желанието за стартиране на бизнес не и достатъчно – необходимо е непрекъснато придобиване на знания за мениджмънт, за фирмена култура, маркетинг, комуникации и други, които са слабо засегнати в учебните планове за средно, дори и висше образование.

Смятате ли, че сивата икономика помага на фирмите да оцеляват?

- Това смятаме за неправилен подход. Сивата икономика в реалния бизнес е едно измамно поведение на некоректни икономически субекти, което изкривява пазарното стопанство, и пречи на оцеляването на коректните бизнесмени. БТПП и в бъдеще ще подкрепя всички мерки, които ще изваждат на светло фирми от сивия сектор. Работим по проект, за подобряване осведомеността на фирмите в трудовите и осигурителните отношения. Огромна работа и в момента се извършва от експерти на Палатата, които обикалят цялата страна, провеждат разговори с много фирми, работодатели и работници и обясняват вредните резултати от съществуването на сива икономика.

След като вече поредни месеци износът се увеличава, кога реално ще усетим и промяна в икономическото състояние на държавата?

- Състоянието на външнотърговският баланс е истинска приятна изненада, като трябва да приемем, че това е един от верните пътища за излизане от кризата. В тази посока съществува огромен потенциал. Той е в две линии - да продължи тенденцията за намаляване на материалите, които се влагат в нашите продукти и за намаляване на количеството енергия, която се използва за тяхното производство. Иначе износът нараства, което е положително, но е необходимо да се промени структурата на износа –не на необработени суровини, а на изделия с висока добавена стойност.

Какъв интерес проявяват чужди инвеститори за работа с български партньори? В кои сфери?

- България продължава да е във фокуса на активно търсещите фирми. Не може да се очакват нивата на инвестициите от 2007-2008 г., защото тези нива ги няма никъде по света. Стресът сред инвеститорите е очевиден, но БТПП смята, че ако запазим тези макроикономически показатели, ако имаме една добра реклама на туризма на България зад граница и на икономическите условията които предлагаме, ако имаме по-решителни стъпки за намаляване на административните бариери и работата на администрацията, а това неизбежно ще намали и нивата на корупция, ако имаме по-ясни стъпки за подборяване работата на българската съдебна система, можем да кажем, че ще имаме една добра перспектива за предвидимо бъдеще.

Ние самите също работим за достигане на информацията за състоянието и условията на българската икономика, за предимствата на нашата икономика за възможностите за директно инвестиране в индустриалните зони, които са на разположение на чуждестранните инвеститори На този етап може да се споменат насоки, в които не трябва да се очаква масивен приток на чужди капитали – това са курортното строителство (морското), молове, голф- игрища – т.е. преситените от инвестиции области.

Интересът на инвеститорите трябва да се подхранва – като например в индустриалните зони, хранително- вкусовата промишленост и производство на стоки с висока добавена стойност.

 

Facebook коментари