Новите ни гости в проекта „Мениджърите споделят” са влюбени в работата си, въпреки, че трудностите, с които се сблъскват не са малко. Те обаче смятат, че когато човек обича това, което прави, то той не го приема като работа. И двамата имат огромен професионален опит. Срещаме ви Илия Левков, председател на УС на „Индустриален клъстер електромобили“ и Богдан Хаджиянчев, управител на Würth България.

Илия Левков, председател на УС на „Индустриален клъстер електромобили“

Всичко започна от една идея преди няколко години, когато един наш приятел, сега член на управителния съвет, беше направил електрически „Вартбург“! Повози ни и бяхме страшно впечатлени. Казах си: „Тук има голям потенциал, особено с българската креативност, която е пословична”.

Събрахме се десетина души ентусиасти и си казахме – дайте да направим десетина електрически автомобила и всеки даде по нещо, без никакви чертежи. Фирмата производител, която е вкара много енергия да създаде електрически двигатели и е един от нашите учредители, каза: „Не става!“.Трябваше сериозна инженерна разработка. Водихме преговори и с Министерство на транспорта, които казаха, че идеята е страхотна идея и че това е бъдещето, но дотам. Нарекохме се „Индустриален клъстер електромобили“, защото идеята беше чрез обединение да създадем продукт. За съжаление у нас нямаме пазар за такъв продукт, няма зарядни станции, няма отношение на държавата, няма нищо. Освен това се борим и с много съпротивителна енергия. Но с удоволствие казвам, че пред вас седи един пенсионер, защото когато човек обича това, което работи – значи не работи. И аз не работя, правя това, което обичам.

Тук ще отворя скоба, че до 2030 г., което е скоро, не трябва да има двигатели с вътрешно горене. Ето, сега купуваме модерни дизелови автобуси за градския транспорт. И какво ще правим с тях след 12-13 години? Защо 100 години ние сме чакали да разберем, че електрическото задвижване е екологично чисто, с 99% коефициент на полезно действие?

Аз наричам България територия, защото тук има страхотно креативни хора, които могат да създадат уникални неща. Често обаче не си вярваме един на друг, а без доверие няма как да се случи един бизнес. Доверието е нужно не е между институциите, а между нас, самите.

Другото много важно е нещо е предварително да сложим идеите, край които да се обединим. Те трябва да са прозрачни. Ако не ги сложим на масата и не се съгласим предварително на принципи и условия, винаги ще има прекомерни очаквания. И тогава връзките се чупят.

Богдан Хаджиянчев, управител на Würth България

Ако трябва да върна лентата назад, тя започва през 1993 г. След редица интервюта в България и Германия ми казаха: „Започваш работа и основаваш фирма“. Идвах от студентската скамейка и това беше голямо предизвикателство. Въпреки че бях учил много, опитът е решаващ, а и човек има страх от неизвестното. Открихме офиса на Würth в София само с петима души. Würth Group е лидер в световен мащаб, като работим основно в производствени дивизии – фабрики, автосервизи, производства, строителство, дърводелство. Асортиментът ни е около 180 хил. артикула.
И така, с течение на времето основахме първо автодивизията, след това индустриалния бизнес, после строителството. Кризата сериозно ни не отрази, защото сме свързани със строителството и много от плащанията към нас се бавеха. Шокиращо беше, че самите ни клиенти затваряха и на практика „уволняваха“ хората ни, които сами си тръгваха заради липса на потенциал.
Днес обаче има друг проблем. Ситуацията с персонала е много тежка и не само че няма да се оправим, но и ще става по-зле. А това блокира ръста на цялата икономика. Познавам големи предприятия, които планират инвестиции в България и от смелите 20% ръст по план, падат на доста по-малко, защото просто няма хора.

Ние в България имаме страхотна комбинативност, но според мен, тя в годините умишлено се потиска, селектира и се премахва. Затова моето предизвикателство е да извадя на преден план това, което човекът е научил и което може. С група колеги започнахме да се занимаваме и с коучинг. Много е важно човек сам да се мотивира, да знае какво ще прави днес, в следващата година, след три или пет години.

Убеден съм, че успехът не идва изневиделица. Той е съвкупност от трудолюбие, усърдие, честност и отдаденост на целите. Един ръководител трябва да е пример за хората, за да могат те да го следват и да гонят неговите цели. Ако идва в 9 часа на работа и си тръгва в 14-15 ч., как да са мотивирани да работят вместо него? Когато се появи понятието burn out (професионално изгаряна, бел.ред.), осъзнах, че съм изкарал няколко такива, без да разбера.

Аз не обичам и не позволявам да се говори с думата „проблеми“, а очаквам хората да се идват при мен с решения. Когато човек вземе решение, то предизвиква отговорност, мотивация, растеж, развитие, които са фактори за израстване на личността. Ако казваш на хората „Прави това!“, те стават изпълнителни и слушащи.

Друг важен фактор в бизнеса, е страхът от грешки. Ако погледнем задълбочено, те са развитие и стъпка напред, а професионалистът се познава по това, че когато стане грешка, я преобръща в позитив.

Следващото, което трябва да се култивира и в известна степен липсва в нашето общество, е аналитичност. Много хора не обичат да планират времето и да гледат цифри. А числата трябва да говорят, защото така се получава целенасочен разговор. Не може да се действа импулсивно и емоционално: „Дай да го направим, пък да видим какво ще стане“. В бизнеса всичко трябва да е много точно премерено.