Новите ни гости в проекта „Мениджърите споделят” са влюбени в работата си, въпреки, че трудностите, с които се сблъскват не са малко. Те обаче смятат, че когато човек обича това, което прави, то той не го приема като работа. И двамата имат огромен професионален опит. Срещаме ви Илия Левков, председател на УС на „Индустриален клъстер електромобили“ и Богдан Хаджиянчев, управител на Würth България.
Всичко започна от една идея преди няколко години, когато един наш приятел, сега член на управителния съвет, беше направил електрически „Вартбург“! Повози ни и бяхме страшно впечатлени. Казах си: „Тук има голям потенциал, особено с българската креативност, която е пословична”.Събрахме се десетина души ентусиасти и си казахме – дайте да направим десетина електрически автомобила и всеки даде по нещо, без никакви чертежи. Фирмата производител, която е вкара много енергия да създаде електрически двигатели и е един от нашите учредители, каза: „Не става!“.Трябваше сериозна инженерна разработка. Водихме преговори и с Министерство на транспорта, които казаха, че идеята е страхотна идея и че това е бъдещето, но дотам. Нарекохме се „Индустриален клъстер електромобили“, защото идеята беше чрез обединение да създадем продукт. За съжаление у нас нямаме пазар за такъв продукт, няма зарядни станции, няма отношение на държавата, няма нищо. Освен това се борим и с много съпротивителна енергия. Но с удоволствие казвам, че пред вас седи един пенсионер, защото когато човек обича това, което работи – значи не работи. И аз не работя, правя това, което обичам.Тук ще отворя скоба, че до 2030 г., което е скоро, не трябва да има двигатели с вътрешно горене. Ето, сега купуваме модерни дизелови автобуси за градския транспорт. И какво ще правим с тях след 12-13 години? Защо 100 години ние сме чакали да разберем, че електрическото задвижване е екологично чисто, с 99% коефициент на полезно действие?Аз наричам България територия, защото тук има страхотно креативни хора, които могат да създадат уникални неща. Често обаче не си вярваме един на друг, а без доверие няма как да се случи един бизнес. Доверието е нужно не е между институциите, а между нас, самите.Другото много важно е нещо е предварително да сложим идеите, край които да се обединим. Те трябва да са прозрачни. Ако не ги сложим на масата и не се съгласим предварително на принципи и условия, винаги ще има прекомерни очаквания. И тогава връзките се чупят.
Ако трябва да върна лентата назад, тя започва през 1993 г. След редица интервюта в България и Германия ми казаха: „Започваш работа и основаваш фирма“. Идвах от студентската скамейка и това беше голямо предизвикателство. Въпреки че бях учил много, опитът е решаващ, а и човек има страх от неизвестното. Открихме офиса на Würth в София само с петима души. Würth Group е лидер в световен мащаб, като работим основно в производствени дивизии – фабрики, автосервизи, производства, строителство, дърводелство. Асортиментът ни е около 180 хил. артикула.И така, с течение на времето основахме първо автодивизията, след това индустриалния бизнес, после строителството. Кризата сериозно ни не отрази, защото сме свързани със строителството и много от плащанията към нас се бавеха. Шокиращо беше, че самите ни клиенти затваряха и на практика „уволняваха“ хората ни, които сами си тръгваха заради липса на потенциал.Днес обаче има друг проблем. Ситуацията с персонала е много тежка и не само че няма да се оправим, но и ще става по-зле. А това блокира ръста на цялата икономика. Познавам големи предприятия, които планират инвестиции в България и от смелите 20% ръст по план, падат на доста по-малко, защото просто няма хора.Ние в България имаме страхотна комбинативност, но според мен, тя в годините умишлено се потиска, селектира и се премахва. Затова моето предизвикателство е да извадя на преден план това, което човекът е научил и което може. С група колеги започнахме да се занимаваме и с коучинг. Много е важно човек сам да се мотивира, да знае какво ще прави днес, в следващата година, след три или пет години.Убеден съм, че успехът не идва изневиделица. Той е съвкупност от трудолюбие, усърдие, честност и отдаденост на целите. Един ръководител трябва да е пример за хората, за да могат те да го следват и да гонят неговите цели. Ако идва в 9 часа на работа и си тръгва в 14-15 ч., как да са мотивирани да работят вместо него? Когато се появи понятието burn out (професионално изгаряна, бел.ред.), осъзнах, че съм изкарал няколко такива, без да разбера.Аз не обичам и не позволявам да се говори с думата „проблеми“, а очаквам хората да се идват при мен с решения. Когато човек вземе решение, то предизвиква отговорност, мотивация, растеж, развитие, които са фактори за израстване на личността. Ако казваш на хората „Прави това!“, те стават изпълнителни и слушащи.Друг важен фактор в бизнеса, е страхът от грешки. Ако погледнем задълбочено, те са развитие и стъпка напред, а професионалистът се познава по това, че когато стане грешка, я преобръща в позитив.Следващото, което трябва да се култивира и в известна степен липсва в нашето общество, е аналитичност. Много хора не обичат да планират времето и да гледат цифри. А числата трябва да говорят, защото така се получава целенасочен разговор. Не може да се действа импулсивно и емоционално: „Дай да го направим, пък да видим какво ще стане“. В бизнеса всичко трябва да е много точно премерено.
