В днешно време все повече се говори за корпоративна социална отговорност. Все повече фирми отделят внимание къде шумно, къде по-скромо, за дейности в тази посока. Но някак остава още не съвсем ясно каква е същността на този принцип. Затова разговаряхме с доц. Мирослава Пейчева, която от 2012 г. е академичен ръководител на магистърска програма по Корпоративна социална отговорност (финансов мениджмънт) във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ).
Доц. Пейчева, в съвремието все повече се говори за корпоративна социална отговорност. Какво се крие всъщност зад това понятие? Съществува богатство от дефиниции за същността на корпоративната социална отговорност. За мен корпоративната социална отговорност е поведение на организацията, което осигурява нейното успешно съществуване и развитие, по начин, който не застрашава, а напротив, съдейства за съществуването и развитието на другите живи същества. Всички, които сме „прегърнали“ идеята за корпоративна социална отговорност, вярваме, че това е пътят за един по-добър живот както за настоящите, така и за бъдещите поколения.
Дали обаче не се изкривява същността на КСО и фирмените действията в тази посока да се превъщат в инструмент за реклама? - Подобен риск винаги съществува, защото всичко зависи от ценностната система на собственика или собствениците на фирмата. И все пак, считам, че обществото вече е достатъчно зряло за да различи фалша, манипулацията и лицемерието. В този смисъл използването на корпоративната социална отговорност за реклама може да доведе до реални загуби за бизнеса. Това, разбира се, не означава корпоративните каузи и социални инициативи да се пазят в тайна. Напротив. Необходимо е да се споделя, но не може корпоративната социална отговорност да се изчерпва с рекламата и да се свежда само до нея. Изкривяване на идеята за корпоративна социална отговорност често се наблюдава и от разбирането, че могат да се спазват избирателно само някои от принципите и областите на корпоративната социална отговорност. Например, фирмата избира да е социално отговорна като строи детски площадки, а в същото време не осигурява персонала си на реалния размер на трудовите възнаграждения, персоналът системно полага извънреден труд, който не се заплаща, произвежда се некачествена продукция, която води до здравословни проблеми на потребителите и други подобни безотговорни действия. Или, фирмата подкрепя финансово социални инициативи за борба с астмата при децата и в същото време производството й замърсява въздуха. Всяка фирма може да избере да бъде социало отговорна или да не бъде. Не може да си частично социално отговорен.
Друго изкривяване, което наблюдавам, е в разбирането, че темата за КСО не е адекватна за държавната администрация, защото тя няма нищо общо с корпорациите. Всъщност, как държавната администрация ще отговори на потребностите на бизнеса и ще бъде партньор на бизнеса, ако не познава актуалните проблеми и въпроси, които вълнуват и бизнеса и обществото? Освен това в изготвянето и реализирането на национална стратегия за корпоративна социална отговорност участват всички заинтересовани страни, включително и представители на държавната администрация. Как ще се случи това, ако няма подготвени кадри в областта на корпоративната социална отговорност? Националната стратегия за корпоративна социална отговорност на България е за периода 2009-2013г, а след това?
КСО е въпрос на добри финанси (сметки) или ...? - И на това, но не само. Корпоративната социална отговорност е преди всичко въпрос на желание. Желание да се спазват етичните норми на поведение, желание за изграждане на един по-добър свят. По какъв начин ще стане това всеки работодател сам избира. Като работодател може да изпитвам затруднения да се включа с финансови средства в конкретна социална инициатива. Но това не ми пречи да избера друг път да бъда полезна. Например, да се лиша от част от личното ми свободно време и да предоставя безплатна консултация на хора в неравностойно положение или на деца, лишени от родителска грижа, за това как да подготвят автобиографиите си, как да напишат мотивационно писмо, как да се подготвят за интервю за работа, как да изберат подходяща професия. Помагам с компетентност, а не с финансови средства.
А дали просто това не е една мода и вече „задължителна“ част от живота на една по-голяма компания? - Все повече КСО се превръща в осъзнато необходимо поведение. Когато фирмата е социално отговорна към персонала си, тя привлича отговорен и компетентен персонал. Социално отговорните фирми печелят доверието на клиента с качествена продукция. Доволните клиенти привличат повече клиенти. Това от своя страна води до нарастване не само на оборотите на фирмата, но и на нейната репутация. Постепенно, обществото ще отхвърли социално безотговорните фирми и хора. И това е естествен процес и логично поведение. Все повече хора разбраха, че колкото повече си помагаме, толкова по-лесно и по-добре живеем. Социално отговорното поведение е задължителна част не само от живота на фирмата, но и от живота на всеки един човек. Не може да очакваме само фирмите или само държавата да бъдат социално отговорни, а физическите лица да не са.
В България огромната част от бизнеса са микрофирми. За каква КСО можем да говорим там? Имат ли място изобщо? - Въпросът за микроорганизациите е коментиран в каре 3 на стандрат ISO 26000 (Указания за социална отговорност). Там е посочено, че малките и средни организации са организации, чийто брой служители или обемът на финансовите дейности са под определени граници. Поддържам мнението, че за да бъде социално отговорна една фирма, размерът на печалбата и големината на организацията нямат значение. Корпоративната социална отговорност не се измерва със сложните и скъпоструващи действия. По-важното е друго. Да се приложи интегриран подход за управление на дейностите и въздействията на организацията, да се прилагат принципите на: прозрачност, отчетност, етично поведение, зачитане на заинтересованите страни, спазване на върховенството на закона, спазване на човешките права и на международните норми на поведение.
ВУЗФ открива тази есен първата по рода си в България Магистърска програма по Корпоративна социална отогворност. Бихте ли разказала подробности за предизвикателството, пред което ще се изправят участниците в програмата, както и какви са условията за прием. - Магистърската програма по корпоративна социална отговорност (Финаносв мениджмънт) наистина е първата по рода си в България. Програмата е пример за социално отговорното поведение на ВУЗФ (Висше училище по финанси и застраховане), защото ние подготвяме кадри с конкретна компетентност в областта на корпоративната социална отговорност. Досега оперативната дейност по КСО в повечето от фирмите се изпълняваше от служителите в звената по управление на човешките ресурси, маркетинг и реклама, връзки с обществеността. С тази магистърска програма ние предлагаме на бизнеса кадри със специализирана подготовка в областта на корпоративната социална отговорност. Нещо повече, магистърската програма е изградена така, че нашите студенти получават не само специализирани, теоретични знания за КСО, но и много практически умения за нейното практическо приложение. Присъствието в програмата на партньорите ни Intertek, Българска мрежа на Глобалния договор на ООН и CSR България, осигурява на студентите практически знания, богат споделен международен и национален опит в областта на корпоративната социална отговорност. Затова студентите ни получават професионална реализация в частния сектор, в неправителствените организации, както и в резлични медии. В магистърската програма наблягаме на практически казуси, които са взаимствани от реалната бизнес среда. Предизвикателство за студентите ще е участието им в делови игри и дискусиите. Подробности за предметите включени в магистърската програма по корпоративна социална отговорност (Финансов мениджмънт), както и за преподавателите могат да бъдат намерени в специално разработения сайтcsr.vuzf.bg
интервю на Георги Алексиев
