Ако си мислите, че лесно се взема винен медал – грешите. Големите световни винени конкурси са едни от най-независимите форуми. Там понятия като „връзки“ и „наши хора“ не съществуват. И няма как да стане. Сред морето от 3-4 хил. проби от цял свят и слепи дегустации, твоята бутилка няма никакъв шанс да бъде „белязана“, освен ако наистина не съдържа изключително вино, такова, което просто да отвее конкуренцията. Това и направи в края на миналата година червеното вино Chopin Nocturne на изба "Катаржина". Златните медалите буквално не бяха достатъчни, за да го отличат и журито му присъди несъществуващата досега премия „Най-добро българско червено вино на годината“. Така родната изба пристъпва към своята десета годишнина, в чието навечерие разговарях с управляващ директор Цветелина Николова.
Г-жо Николова, 2015 г. се оказва най-успешната за изба „Катаржина“. Как обяснявате десетките медали, които завоювахте?
- Наистина за нас тази година е много важна. Завоювахме 37 медала, между които изключителният медал за българско вино на престижния световен конкурс “Мундус вини”.
За изминалите години си давам сметка, че е относително лесно да вземеш един път медал, но после става много трудно да продължиш да печелиш. Ние участваме само на най-големите световни конкурси и журитата в тях са много взискателни хора. Те следват новите тенденции и трябва да си изключително гъвкав и иновативен в производството, за да можеш всяка година да завоюваш нови отличия. За нас е огромно признанието на журито на „Мундус вини“, че нашето вино Chopin Nocturne е било в пъти по-добро от тези, които са взели дори двоен златен медал.
Тази есен направихме десетия гроздобер, в който лозята влизат в най-добрата си плодовитост. За наша радост реколтата е изключителна добра и гроздето е с много високо качество. Така че, от пролетта на 2016 г. ще представим наистина нови, първокласни вина. Имаме страхотни идеи за бели и червени, както и за розе. Вече е съвсем естествено след всяка следваща реколта клиентите да питат с нетърпение: „Какво ново има от Катаржина?“
С тези постижения, малка България се намества между картите на големите виноиграчи. Възможно ли е да ги разместите, защото те трудно ще ви пуснат на световната сцена?
- Напълно е възможно, защото световните винени критици отчитат факта, че в последните години у нас се правят много инвестиции в този бизнес, тероарът и климатът са изключително благоприятни, особено за червени вина. Те все повече посещават страната и остават очаровани от това, което виждат в България. Ние имаме вече много добри изби, които доказват високото качество на родното вино, защото само с една изба не можем да се наложим името на България. Трябва да сме повече
Каква е модата във вината и как я следвате?
- Потребителите отново се завърнаха към търсенето на чисто сортови вина, докато в последните години модата беше към блендови и купажни. Ние обикаляме най-големите винени изложения и обследваме новата мода, която ще бъде в следващите няколко години, за да сме готови да я последваме. Но например, нещо различно е, че розето в България стана много модерно, докато в света не е така. Българите го предпочитат и все повече изби го произвеждат.
А по-различен ли е българският вкус?
- За наша радост, в последните десетина години у нас се повиши винената култура. Българите започнаха да се интересуват и оценяват вече качествените вина. Положителен факт е, че много вино се консумира и в баровете, за което имат заслуга и винопроизводителите. Днес е съвсем нормално, когато седнем на обяд или дори привечер с приятел да пием чаша вино. Тази напитка вече се е превърнала в символ на приятно общуване.
Как се развива експортът ви към Китай?
- Работим много сериозно и изнесохме много контейнери. Проблемът обаче е, че цял свят е обърнал поглед към този пазар. Китайците вече приемат това с голямо самочувствие и са с нагласата, че трябва да им продаваме на ниски цени. Но „Катаржина“ не продава евтино вино, защото изнасяме от средно ниво нагоре и не можем да си позволим ниски цени. Имаме сериозни дистрибутори в Шанхай, но чисто културата им на правене на бизнес се различава от европейската и това до известна степен създава затруднения.
Ние, обаче, имаме много добри пазари в Полша, Швейцария, САЩ, Белгия и от 2016-та ще разработваме Румъния. В бъдеще пазарите, който ще търсим са Индия и Казахстан.
Как можете да опишете с няколко изречения изминалите години на Катаржина?
- „Катаржина“ е проект, с който живеем, той е сърцето на целия ни екип. Аз съм от самото начало на създаването му и целта ни е била всяка година да сме по-добри от предходната и успяваме да го правим. “Катаржина” е родена под щастлива звезда и имаме много нови идеи за нейното развитие. Тя е иновация в българското винопроизводство, но не лежим на славата, а гледаме всяка следваща година да вървим напред и да следваме стратегия, с която просто сме обречени на успех:)
Каква е стратегията за 2016 г.?
- Очакване ни наистина голяма година. Изненадите ще започнат през февруари-март с белите вина. За първи път ще представим и биовина, върху които работихме няколко години и вече са факт. Отсега сме започнали и подготовката на нашия голям бал, който правим на две години, но през 2016 г. ще бъде наистина нещо изключително.
Освен това вече построихме новата изба „Белица“ (бел.ред. - до изба „Катажина“), в която ще произвеждаме вина клас „Мезек“. Технологията за производство на бели вина е в пъти по-добра и сериозна част от производството там ще отива за експорт. В „Катаржина“ ще правим по-малки количества, но в по-висок клас.
Вече имаме готов проект за хотелски комплекс към избата и ще стартираме и неговото строителство.
Какви са Вашите усещания за българската икономика като цяло?
- Аз съм положително настроена и вярвам, че нещата тръгват в правилната посока. Участвам в различни неправителствени организации, заедно с много интересни хора, които искат да променят мисленето, че и в България има условия за бизнес. И виждам, че страната ни вече има по-положителен облик. В икономически план 2015 г. е по-успешна от предишните две и мисля, че 2016 г. ще е още по-добра. Аз вярвам в България и затова съм останала тук. Ако се върнем назад във времето, за последните 7-8 години са направени огромни крачки в положителна посока. Има, разбира се още много неща, които трябва да променим, като например висшето образование, защото оттам идват бъдещите кадри. Но мисля, че най-трудното сме минали.
