fbpx Изборът на условия и време за пенсиониране има изключително човешко измерение | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Николай Стойков, Главен изпълнителен директор на ING Пенсионно осигуряване

Изборът на условия и време за пенсиониране има изключително човешко измерение

Всички млади хора, които работят, обикновено не мислят за старините си. Естествено е ако се пенсионираш след 20-30 години това да изглежда безкрайно далеч и наи-често човек си казва – „рано е да мисля за тогава, като наближи ще се оправям”. Но се оказва, че не е така и когато дойде време за пенсиониране, средствата, с които разполагаме не са достатъчни. За възможностите за пенсионно осигуряване и за това можем ли да подобрим бъдещето си след края на трудовата си кариера, разговаряме с Николай Стойков, Главен изпълнителен директор на ING Пенсионно осигуряване и управител на ING Животозастраховане в България.

Г-н Стойков, кога ще имаме мултифондове, до колко важно е тяхното влизане и как ще променят финансовата стабилност на пенсионното осигуряване? Всъщност запознати ли са хората с механизма на мултифондовете?

- Ползата от наличието на портфейли с различен рисков профил за клиентите в пенсионните ни фондове е безспорна. В момента в нашите фондове се осигуряват както лица, които току що са стартирали своята кариера, така и хора, които са непосредствено преди пенсиониране, че дори и работещи пенсионери. Съвсем естествено е ориентацията на тези различни възрастови групи към рисковия профил на управляваните в тяхна полза средства е да бъде различна. Осигуряващите се, които са в началото на своята кариера са ориентирани към максимизиране на дохода от управление на средствата по техните партиди за един относително дълъг период от време. Поради тази причина тяхната толерантност към моментни колебания е много по-висока с оглед потенциала за генериране на по-високи доходи в дългосрочен план. С напредването в кариерата ориентацията се променя в посока консолидиране на доходите и богатството, и приближавайки края на трудовата си кариера фокуса изцяло преминава към запазване на стойността на активите и в тази връзка толерантността към риска е минимална и предпочитанията са към изключително консервативни стратегии. Освен възрастовият фактор има и други фактори, които влияят върху рисковия профил на клиентите и тяхната ориентация по отношение начина на управление на средствата им, като например ниво на финансова грамотност, равнище на доходи и други.
Въвеждането на мултифондовете е изключително положителна и належаща стъпка. Към момента съществуват готови текстове за промяна на Кодекса за социално осигуряване и въвеждане на мултифондовете.

В последните години пенсионните фондове са с много ниска или дори отрицателна доходност. Ще успеят ли да се справят с изплащането на пенсиите?

- Волатилността на финансовите пазари през последните три години неминуемо доведе и до волатилност в резултатите от управлението на инвестициите на пенсионните фондове. До месец септември тази година смятам, че представянето на индустрията беше доста добро със средна доходност за периода от януари до септември между 5% и 5.75% за различните видове фондове, като съответните стойности за фондовете управлявани от ING са 6.35% за професионалния ни пенсионен фонд, 7.12% за универсалния ни пенсионен фонд и 7.55% за доброволния ни пенсионен фонд. Мисля, че дейността на пенсионните фондове и ефекта от управлението на средствата в тях трябва да бъдат оценявани в по-дългосрочна перспектива от време, тъй като и самите портфейли следват стратегии, свързани с дългосрочния хоризонт на инвестиране. Ако погледнем доброволния пенсионен фонд управляван от ING за периода от 2000 г. насам, в десет от дванайсетте години доходността е положителна, а в две от тях отрицателна, като средно геометричната доходност за целия този период е била 6.44% на година, а средната инфлация за същия този период е била 5.78% на година. В този смисъл фондът не само е реализирал номинална доходност, но и е защитил стойността на средствата и дори е увеличил тяхната покупателна стойност.

Как смятате че ще се отрази увеличаването на пенсионната възраст?

- Увеличението на пенсионната възраст ще облекчи основно първия стълб на осигуряване. Но това е само едната страна на проблема. Основният проблем за Държавното обществено осигуряване е изключително ниската ефективна възраст на пенсиониране в резултат на множеството възможности за ранно пенсиониране и недостатъчните контроли за злоупотреби с права. По отношение на възрастта за пенсиониране (като отново искам да посоча, че тя не е основния проблем за България ), споделям идеите за наличието по-скоро на референтна възраст за пенсиониране и възможностите за избор на лицата на сроковете и условията за тяхното пенсиониране. В крайна сметка професиите, които упражняват хората са различни, изискванията към физиологичното и психическото състояние на хората са различни, и за мен изборът на условия и време за пенсиониране има изключително човешко измерение. Какво имам предвид – човек да може в зависимост от своето физиологично и психическо състояние, както и в зависимост от професията, която упражнява да избере да се пенсионира по-рано от определената възраст при намален размер на очакваната пенсия или след референтната пенсионна възраст с допълнителни бонуси върху очакваната пенсия.

Какво бихте препоръчал като финансови действия на млади, активни хора, за да имат сигурност за в бъдеще?
- Повечето от нашите ежедневни действия (или бездействия), като например осъществяване на някакъв вид работа, планиране на отпуска, вечеря с приятели, покупка в магазин, имат своите финансови измерения. Всеки от нас има своите краткорочни и дългосрочни житейски цели, и за да може да ги осъществи е необходимо да си осигури финансовите средства за това. Колкото по-отрано човек по организиран и целенасочен начин работи по план за осигуряване на финансовите средства за постигане на житейските си цели, толкова повече опции съществуват пред него от гледна точка на по-дългия времеви хоризонт. И обратното - колкото по-късно се заеме с тяхното планиране и осъществяване толкова по-ограничени и скъпи са опциите за тяхното осъществяване с оглед на по-краткия времеви хоризонт. Искам да спомена въведеното от нас през месец септември онлайн приложение, което подпомага потребителите в планирането на личните им финанси. Личният финансов профил (е-ЛФП) предоставя възможност за задълбочен анализ на финансовите нужди и дава конкретни съвети за възможността да се постигнат определените цели. Съдържащите се в приложението статистически данни подпомагат потребителя при вземането на решения и планирането на адекватна стратегия за по-нататъшното управление на финансите му. Попълването на Личният финансов профил (е-ЛФП) изисква помощ от финансово-застрахователен консултант, тъй като в приложението се съдържа и много специализирана информация, която изисква предварителна подготовка.

Ако човек досега се е осигурявал на минимална работна заплата и е в средата на трудовия си стаж, на какво може да разчита като се пенсионира, и може ли да подобри финансовите си параметри от днес нататък?
- Вашият въпрос изключително точно маркира разликата между солидарния стълб на осигуряване и капиталовия принцип, на база на който функционират втория и третия стълб. При първия стълб пенсията зависи основно от демографски фактори и от бъдещите доходи на осигурените лица. Ако в момента човек е в средата на трудовия си стаж, той няма как да прогнозира бъдещото съотношение между пенсионери и осигуряващи се лица към момента на своето пенсиониране (въпреки, че може със сигурност да очаква, че това съотношение в България ще се влоши с оглед на демографските трендове в страната),нито може да прогнозира осигурителните доходи на тези лица към този момент. При втория и третия стълб пенсията зависи от конкретни параметри, като размер на вноската, инвестиционен доход и продължителност на осигуряване, които нямат отношение към демографските промени и динамиката в доходите на населението.

В този смисъл, тъй като размера на вноската и продължителността на осигуряване са фактори изцяло под негов контрол, всяко действие (или бездействие) по отношение на тези фактори би имало влияние върху финансовите параметри на неговите доходи след пенсиониране. Общо приета цел за пенсионни доходи е те да достигат около 70% от размера на последната работна заплата, като се счита, че това ниво би осигурило запазването на стандарта на живот след пенсиониране.