fbpx Когато се създават нови работни места, възстановяването ще се усети от всички | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Икономистът Петър Ганев, Институт за пазарна икономика:

Когато се създават нови работни места, възстановяването ще се усети от всички

Позитивните новини за износа на България са факт още от края на миналата година, но реално икономическата ситуация на обикновения гражданин не се е подобрила. Вътрешното потребление продължава да свива размерите си, въпреки че в доста браншове отчитат известно “раздвижване”. За истинските показатели и фактори за развитие на икономиката ни, разговарях с Петър Ганев от Института за пазарна икономика.


Г-н Ганев, как смятате, че реално ще се отрази на бизнеса вдигането на минималната работна заплата?
- Административното покачване на заплатите ще натовари бизнеса. Съществуват, разбира се, компании, в които заплатите са по-високи и ефект реално няма да има, но за немалка част от малкия и дори средния бизнес ефектът ще е осезаем. Малки фирми, които са оптимизирали максимално разходите през последните 2-3 години, сега ще бъдат принудени да освободят работници. Когато административно се увеличи разходът за труд, то единственият начин да оптимизираш разходите си за труд е като освободиш работници. В крайна сметка компаниите не съществуват, за да създават заетост, а за да печелят - в лоши времена целта им е да уцелеят, а не да поддържат работните места.

Смятате ли, че България може да попадне във втора крива на икономическата криза?
- Терминът "криза" започна да се използва твърде много напоследък... Всъщност говорим за рецесия - спад в икономическата активност, по-малко работни места и т.н.... Опасността -
възстановяването да не бъде устойчиво или да има нов икономически спад, е напълно реална. Фундаменталните проблеми, които доведоха до кризата, все още са налице - дълговата криза в Европа е факт, а събитията в Гърция и Испания са показателни. Инфлацията също е сериозна заплаха, която реално изяжда доходите - настроенията в България покрай цените на горивата и храните илюстрираха и този проблем. С други думи, опасности има много, като те основно идват отвън - свързани с еврото, долара и задлъжнялостта на големите страни. Позитивният вариант е този, при който в световен мащаб нещата се развият добре, а ние от наша страна останем стабилни - поддържаме валутният борд и разумни държавни финанси. 

Все пак има съживяване в някои отрасли. На какво се дължи това и може ли да е знак за излизане от кризата?
- Съживяване наистина има, но това е по-скоро отблъскване от дъното, което още не е усетено сериозно от повечето хора. Икономиката на практика расте през тази година, главно заради износа, но това не означава веднага приток на чужди инвестиции, нови работни места и съживяване на потреблението.
Фокусът върху определени отрасли също не е докрай основателен, тъй като устойчивото възстановяване би означавало по-добри времена за най-различни бизнеси, а не само за един конкретен отрасъл.

Кога можем да говорим за възстановяване от кризата?
- Това зависи изцяло от гледната точка - нищо не пречи да го кажем и към момента, имайки предвид ръста на БВП на тримесечна база. Аз бих поставил фокуса върху заетостта, тоест когато започнат да се създават устойчиво нови работни места, то възстановяването ще се усети от обикновенните хора. Лятото ще има сезонно раздвижване, но големият въпрос е какво ще се случи след това и как ще изглежда икономиката ни в края на годината.

Има ли България работеща промишленост?
- Разбира се, че има. В България водещ е секторът на услугите, но индустрията също играе важна роля. Всъщност този фокус върху промишлеността се корени в миналото - едва ли не, ако нямаме тежка промишленост, то няма как да бъдем богати. И до днес много хора (бюрократи, експерти и т.н.) мечтаят за големи производства в страната, например на автомобили, и неглежират всичко останало.
Двигателят на прогреса обаче не се крие просто в наличието или липсата на промишленост, а по-скоро в предприемчивостта - когато предприемачите имат възможността да развият идеите си, това води до икономическо развитие
Било то в индустрията или в услугите, или дори в аграрния сектор, добрите инвестиции носят печалба и създават работни места.

Кои отрасли ще са показателни за реално излизане от кризата?
- Не мисля, че е правилно да се фокусираме в един отрасъл и оттам да генерализираме за цялата икономика. Това, което се случи с недвижимите имоти преди кризата, едва ли ще се повтори скоро в същите размери, но това не означава, че няма възстановяване. Безспорно през последните две години, освен фалити и оптимизация на разходите, се наблюдава и преструктуриране на икономиката - с други думи, под възстановяване се има предвид печалби, нови работни места и икономическо развитие, а не просто връщане на статуквото - такова, каквото е било преди кризата.

Смятате ли, че ще има стабилизация на пазара на горивата и от какво може да бъде
породена тя?

- Не споделям апокалипстичните прогнози за цените на горивата. В дългосрочен план не очаквам някакъв шокиращ ръст на цената на петрола - нормално е да има краткосрочни шокове, но апокалипстичният сценарий не ми се струва вероятен.

Факт е, че износът ни има ръст, но кога този ръст реално ще има въздействие върху общата икономическа ситуация?
- Ръстът на износа има ефект върху икономиката - осигурява поръчки, заетост и печалби. Само той обаче, не може да издърпа икономиката - липсват чуждите капитали и вътрешното потребление. Когато те се завърнат, ефектът върху икономиката ще е лесно видим.

Къде имаме силни позиции на световните пазари?
- Не ми се струва правилно да предопределяме в какво имаме силни позиции и в какво не. Всъщност говорими за най-различни компании, които могат да бъдат конкурентни и печеливши или пък обратното. Не държавата има силни или слаби позиции, а съответните компании - отговорността и рискът също са за тяхна сметка. Ако погледнем данните за износа на страната, ще видим колко разнообразна е картината и като стоки и като дестинации - т. нар. "силни" позиции на световните пазари не са предопредели, а зависят от предприемчивоста на родните компании.

Считате ли, че туристическият сезон, който се очаква да е по-добър за България, ще окаже влияние върху икономиката?
- Туризмът е важен за икономиката и резултатите са непосредствени - особено по отношение на създадените работни места. Развитието на различния от моркси туризъм (селски, ски и т.н.) също допринася и разпростира ефекта не само в летните месеци. Само туризмът обаче не може да издърпа икономиката на страната.

Смятате ли, че имаме стабилна банкова
система, която да издържи на натиска на лошите кредити?
- Да. Банковата ни система е достатъчно консервативна и стабилна. Скокът на т.нар."лоши кредити" всъщност е връщане към реалността и има дисциплиниращ характер - тази реалност като че ли дойде навреме в България.

Считате ли, че правителството има адекватно отношение към подпомагане на бизнеса?
- Не е работа на правителството да помага на бизнеса, просто трябва да спре да му пречи. Именно в това отношение обаче то изостава - не се работи достатъчно за премахване на безсмислени регулации и ограничаване на административния произвол. Да бъдеш предприемач и да спазваш правилата в България остава едва ли не непосилна задача.

Можем ли да очакваме връщане на преките чуждестранни инвестиции?
- Да, но едва ли в мащабите от преди кризата. България стои сравнително добре на фона на задлъжнялите страни в Европа и може да бъде привлекателна за инвестиции. Ключови за това ще бъдат работата на родната администрация и корупцията.