Той се казва Христо Георгиев, но всички го знаят като Крис и е един от онези млади хора на България, който е твърдо убеден, че и у нас слънцето грее достатъчно силно, за да може да огрее и на неговата улица. Заедно със свои приятели и колеги правят фирма веднага след завършване на висшето образование и създават уеб студио Immaga. Ето какво сподели Крис за възможностите, които младите хора имат днес за развитие на предприемачество.
Крис, според теб какви възможности за развитие на младите хора има у нас днес? - Наскоро гледах, че безработицата сред младите хора е доста висока. Причините са комплексни, най-вече това, че дори млади хора с висше образование излизат от университетите без никаква практична подготовка да се хвърлят в дербите на бизнеса, дори като наемници. Още по-малко са готови да стартират собствен бизнес. Не обвинявам нито младите хора, нито университетите, нито бизнеса. Това са фактите. Пред младите хора има няколко възможности - най-очевидната е летище София... Но за тези, които решат да останат, също има възможности – трудна адаптация и дълъг процес на лутане из офисите на различни компании. Най-неочевидната, но според мен най-ценна възможност, е младите хора да започнат собствен бизнес. Може да звучи почти невъзможно, но ще е още по-невъзможно след като намерят някой мек чиновнически стол. Младостта и неопитността вървят ръка за ръка с ентусиазма, желанието за успех, обучаемостта. За съжаление доста млади хора избират последния път, жалко е, че и много малко са насърчавани да направят тази храбра стъпка.
Какво би трябвало да се промени, за да се създадат по-добри условия? - Добри условия за правене на бизнес в България има – доста бързо и лесно е да си отвориш фирма, данъците и осигурителната тежест са едни от най-ниските в Европа. Плюс е, че има доста незапълнени ниши за правене на бизнес. Разбира се, много неща трябва да се променят. От най-ранна възраст ние сме възпитавани, че учим за да сполучим – да си намерим лесна работа в някой офис. Учат ни как да се скатаваме, децата виждат с очите си как се харчат чужди пари (най-често европейски) без да има особен резултат. Възпитанието в семействата ни трябва първо да се промени. Единици деца са възпитавани в предприемачески дух, малко подрастващи мечтаят да променят света правейки бизнес като Стийв Джобс или Бил Гейтс. След семейството следва образованието ни. В училищата и университетите се възпитават мениджъри – настойници на чужд бизнес и пари. Малко се говори и преподава за това, как да създадеш нещо собствено, как да добавиш стойност в обществото, в което живееш. За да настъпи промяна в нагласите на хората, трябва да видим успешни предприемачески истории, които да вдъхновят младите хора, да дадат пример. Ще трябва да видим също така как предприемачи не успяват, но това не ги отказва, и стартират отново. Това е посланието, което младите хора трябва да чуят.
Смяташ ли, че висшите заведения имат реални контакти с бизнеса и как смяташ, че могат да се осъществят те? - Напълно съм уверен, че местните висши училища нямат почти никакви реални контакти с бизнеса. Това се потвърждава и от множеството разговори, които сме провели в StartUp фондацията с различни бизнеси, които имат или са имали желание за сътрудничество с български университет. Жалко е, че въпреки желанието на бизнеса да помага, университетите се инатят. Считам, че причините за това са комплексни – много остарели обучителни програми, преподаватели, като са се вкопчили като феодали и не пускат никой и нищо ново да пробие, ако самите те нямат интерес. Програмата трябва да почне отвътре навън – самите университети трябва да я инициират. Това ще стане неминуемо, защото постоянно четем новини, за това как намаляват студентите, как спада нивото. Промяната към добро може би трябва да бъде подплатена и законово – една промяна в закона за българското образование, в която субсидията следва студента, би допринесла изключително много да се раздвижат нещата в българските университети.
Получавате ли нужното ниво на обучение във висшите заведения? Готови ли сте за реалния живот? - Абсолютно не. Учил съм в Техническия университет, в момента правя магистратура в Софийския. Голяма разлика в качеството на обучението няма. Почти не се говори за практичното приложение на усвояваните знания. Повечето от преподавателите нямат никакъв допир до реалния бизнес. Програмата, по която правя магистратура в СУ, е малко по-различна, защото е започната заедно с University of California, Berkley, но за жалост административната машина на Факултетът по математика и информатика се постара да я унищожи. На запад това, колко добър е даден университет, се съди от средната заплата, която завършилите университета получава веднага след като започнат работа. Тук топ университетите са тези, които имат най-голяма квота за места и където студентите имат най-висок бал от изпит по литература, например. Сами си правете изводите. Дори да си супер мотивиран и обучен в университета, има лоши навици, на които са те научили и те са продиктувани от методите за обучение, с които сме така свикнали:
- В университета в повечето случаи единак – само от твоите знания и умения зависи оценката ти по даден предмет. Дори да работиш в екип с някого, винаги биваш оценяван за твоя принос, твоите знания, твоите провали. В бизнеса е различно – винаги е екипна работа, много често се оценяват способностите на цял екип или отдел, много рядко твоите лични успехи и знания има голямо значение в общата финансова картина на фирмата. - Учат ни да намираме винаги най-доброто, перфектно решение на задачите. Колко са получавали по-ниска оценка само заради това, че са използвали не най-оптималния метод за решаването на дадена задача? В бизнеса не е така – понякога се налага да се намери решение бързо, защото скоростта на намиране на каквото и да е решение може да струва много пари, а понякога и човешки животи. - Войната между преподаватели и учащи в нашите училища и университети определено пречи. В офиса в ролята на учителя е мениджъра ти. По подразбиране той ти мисли най-лошото, иска да ти докаже колко си глупав, иска да те прецака. - Идеята за минимални усилия за “постигане” на резултат. Ако в университета си се научил да преписваш, то за да докажеш колко си добър в офиса със сигурност ще ти се наложи да ограбиш труда на някой от твоите колеги.
Как ти започна твоят бизнес? Как разработи идеята, откъде намери финансиране? Имаш ли бъдеща стратегия? - Бизнесът започнах в съдружие с още двама колеги. Общо взето се събрахме около идеята на правим нещо, за което всеки имаше по малко опит и разбиране. Бях работил няколко години в две-три големи фирми и достигнах до убеждението, че ходенето на работа от 9 до 5 не е нещо, което искам да правя цял живот. Стартирането на собствен бизнес е огромна отговорност, която тежи на плещите ти. Но същевременно носи и страхотна свобода, особено ако се захващаш с нещо, което ти доставя удоволствие и мотивите ти не са единствено да изкараш пари. Направихме малко уеб студио и инвестицията, която ни беше нужна беше нищожна – пари за офис, няколко компютъра. На втория ден от дейността на фирмата имахме подписан договор за първия сайт. Нещата стартираха добре. Но с течение на времето, разбрахме че не всичко е така лесно. Минахме през много трудни моменти, раздяла с един от съдружниците, финансови проблеми, проблеми с намирането на персонал. Всичко това ни научи на страшно много неща, които сега прилагаме във всяко ново начинание.
Как младите хора да търсят работа? Какво би посъветвал твои колеги и връстници? - Да търсиш работа мотивиран само от нивото на заплащане, никога за мен не е било успешна стратегия. Особено в началото, най-добрата стратегия е да намериш работа, която ще те предизвика и ще те накара да усвоиш много умения и да създадеш много нови контакти. Доста млади хора правят грешка да ходят на интервюта и да искат страшно високи заплати само защото са чули, че в този и този бранш плащат много. Добре е да оценяваш високо себе си, но трябва и да знаеш нещо, да имаш способности, да си усвоил умения. Това не става в университета, за съжаление. Моят съвет, е да търсят работа на места, където ще бъдат предизвикани да развият ключови умения, които по-късно да добавят в CV-то си и които ще им позволят да получат мечтаната заплата и професия, но на по-късен етап. За тези които искат да стартират собствен бизнес, но не се чувстват уверени, нека поработят година две някъде, да разберат как се случват нещата в реална бизнес среда. Тогава съм сигурен ще имат още по-голяма мотивация и вяра, че могат да стартират свое собствено начинание.
А дали все пак младите нямате твърде големи изисквания към работа и заплащане още в началото, когато още нямате опит? Дали не е по-добре да се започне от най-ниското стъпало и да се натрупа опит? - Точно така е! Не е нужно да се започва задължително от най-ниското стъпало, но няма как да познаваш тънкостите на даден бизнес, ако си се приземил директно на позиция управител или мениджър на отдел. Доказано е, че най-добрите управници са тези, които са минали през няколко нива в йерархията на компанията и знаят от практичен опит как протичат бизнес процесите във фирмата.
Каква е разликата с чужбина за реализацията на един млад човек? - Разликата вероятно е в скоростта, с която достигаш до желаното заплащане. Според мен, ако някой е способен, работлив и безкомпромисен в принципите си, в България има точно толкова шанс да успее, колкото и в чужбина. Лесно няма никъде!
