Често се случва някой колега, в по-лошия случай началник да каже “пуши ми главата”. Въпросното пушене си има медицинско название - burnout или синдром на прегаряне, който съвсем не е безобиден и води до неприятни последици, ако не се вземат спешни мерки. Много често в днешното забързано ежедневие, конкурентната среда и огромното количество отговорности, които всеки работещ човек поема, някак си се забравя за почивката. Отпуската се отлага до последно, настинка се кара на крак или по-скоро зад бюро, а в най-лошите случаи работната седмицата става 7-дневна - и то за дълго.
Не случайно за синдрома на прегаряне се говори тогава, когато той възниква в професионален контекст и засегнатият е свръхнатоварен заради професионалната си роля Едни от най-важните предпоставки за развитието на синдрома на професионално прегаряне са:
Дори горните условия да са налице, синдромът на прегаряне не се развива, ако те са временно явление. Лошото е, когато са с тенденция да бъдат устойчиви характеристики на работната среда. В такъв случай служителите неизбежно развиват синдрома на професионално прегаряне - едни по-рано, други по-късно. За определен период от време повишените или усложнени изисквания могат да бъдат компенсирани чрез мобилизиране на допълнителни ресурси (напр. оставане след работа или носене на работа вкъщи, работа през обедната почивка, търсене на помощ от близки и приятели и т.н.).
Продължителното свръхмобилизиране, обаче, води до изчерпване на ресурсите в такава степен, в която за възстановяването им е необходимо повече време и специални грижи. Ако функционирането на високи обороти не се последва от период за почивка и възстановяване, е възможно да се стигне дори пълен срив. В такива случаи хората се разболяват и започват да отсъстват немотивирано от работа.
Как да познаем дали страдаме от синдрома на професионално прегаряне? Основните симптоми на прегарянето могат да се разделят на три големи групи: физиологични, психологически (в частност - емоционални) или и поведенчески. Някои от тях са дадени в таблицата по-долу:
Как да се справим с последиците от синдрома на професионално прегаряне? Съществува един сигурен и ефективен метод на лечение: ПОЧИВКА!!! Тогава и толкова дълга, когато и колкото прецените за добре. Важното в случая е наличието на възможност сами да преценявате момента, в който да излезете във ваканция, както и нейната продължителност. Добрите мениджъри разбират това и създават такива условия и правила, които позволяват на служителите сами да планират времето и продължителността на почивката си. Усещането за индивидуална свобода, което получавате в работната си среда, е най-добрата профилактика на синдрома на професионално прегаряне. След като сте си починали, започнете да планирате по-реалистично и да класифицирате ангажиментите си като такива, които могат да изчакат много и такива, които могат да изчакат малко или иначе казано - определете краткосрочни и дългосрочни цели и задачи. Никога не се лишавайте от почивките, от които знаете, че имате нужда. Не оставайте след работа. Ако не достигат хора - трябва да бъдат назначени нови. В случай че все пак го правите - преговаряйте за допълнително възнаграждение, което ви удовлетворява. Избягвайте конкурирането с колегите - те са ваши партньори, а не конкурети. Някои от тях със сигурност са по-добри от вас в различни отношения - ще трябва да го преглътнете и да не мразите себе си или тях заради това. Помнете, че пък сте по-добри от тях в други отношения. Споделяйте с колегите си чувствата и мислите, надеждите и разочарованията си, възникнали по повод на работата. Опитът показва, че споделянето лекува. Спортувайте, движете се, бъдете активни и поддържайте добра физическа форма. Фантазирайте - представете си промяната, от която се нуждаете.
