Черепишкият манастир е едно от много красивите места в България, където си струва да посетите и да се почувствате пречистени, още повече в днешните стресирани дни. Той се намира на 85 километра от София, като се пътува през искърското дефиле и е разположен на самия бряг на река Искър. Разходката до този уникален край е отлична за еднодневно пътуване, а гледките, които ще запечатате в паметта си ще останат за дълго. Дори и в тези първи дни на пролетта, когато започват да поникват първи листенца и цветя, а Искърът бушува с калните си води, гледките са пленяващи с високо издигащите се скали, тишината и спокойствието.
Пътят през дефилето (за Маздра) е добър, но не натискайте педала, защото на доста места е тесен, има движение, а и гледките, които се откриват си струва да се забележат. Все пак сте тръгнали на разходка, няма за къде да бързате толкова.
Отбивката за манастира е в ляво от главния път, около 6 км след село Зверино, така че имайте едно наум. Няма да я пропуснете, защото има табела. За манастира може да дойдете и от другата страна – през главния път Ботевград-Мездра, като 6-7 км преди Мездра е разклонът за Ребърково и Люти брод. Именно от главния път на Люти брод може да видите и скалния феномен Ритлите. Продължавате още 5-6 км като пътя се вие по леглото на Искър и вдясно ще видите табелата за Манастира.
Пред самия манастир има малко площадче, което естествено е обособено като паркинг, така че по-трудно подвижните хора могат да слязат до самата порта на обителта.
Още с първия поглед ще ахнете. Разположени в лоното на скалите, манастирските сгради се белеят и впечатляват с добре поддържаната си визия, както и чистите алеи и градинки.
Веднага вдясно на високото ще видите еднокорабна малка черква-костница, в която се съхраняват костите на загиналите в борбите за освобождение на България. Тук се намират и тленните останки на Ботевите четници. Вътре в малкото помещение има дърворезбован иконостас и красива плащеница, която е извезана през далечната 1844 г.
Сградите в манастира ограждат голям, слънчев двор и създават уют. Точно под костницата се намира малката монашеска постройка, а до не е и „Вазовата тераса“. Известно е, че Иван Вазов е пиел кафето си тук, обичал е да се наслаждава на гледката към Искър и тук е написал едно от своите най-хубави разкази - „Една българка“. Затова в манастира има и кът, където са изложени много от личните вещи на писателя.
Черепишкият манастир създава изключително спокойствие, мир и сигурност за душата. Алеко Константинов казва за него:
„Боже, колко е хубав този пусти Черепишки манастир! Извивките на шумящия Искър, притиснат от едната си страна със зелени и разцъфтели лесисти хълмове, препълнени със славеи; от другата страна притиснат от надвиснали разноцветни и разноформени гигантски скали, изпъстрени с пещери…“ (от пътеписа „В българска Швейцария“)“
Най-старата постройка в манастира е на църквата „ Свето Успение Богородично“, която датира от XIV в.
В манастира има и магерница, който разполага с места за 35 човека, както и хотелска част, но нищо сега не работи.
Ако попаднете в делничен ден може и да бъдете единствените посетители. Когато си тръгвате може да свърнете към малката ЖП гара. Там ще видите запуснатата и рушаща се, но видно, че е била величествена сграда на бившата семинария. Тук е имало и храм, общежития, масивна основна сграда, но всичко тъне в тотална разруха поради неразбории със собственост на земята и сградите.
Ако искате да се насладите на гледка от дрон към целия манастир и мощните води на Искър трябва да продължите по главния път към Мездра и веднага преди първия тунел, който видите да отбиете и да спрете (има възможност). Ще видите малка пътечка, която ще ви отведе до терасата откриваща зашеметяващата гледка (не е удачна за хора с двигателни проблеми).
